Решение № 13396 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4681/2009 г.

Решение № 13396 от 10.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4681/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила на 30.12.2008 г. касационна жалба от министъра на земеделието и храните, чрез пълномощника му юрк. Цанова, против решение от 28.11.2008 г. по адм. дело № 4907/2006 г. на Софийския градски съд, Административно отделение, III З състав, с което е отменена Заповед № РД-46-687/18.05.2006 г. на заместник-министъра на земеделието и горите, с която е отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ на български граждани или техните наследници, в частта по Заявление № 94ТТ - 266 от 5.12.2002 г., със заявител Тонка Георгиева Начева за наследодател Георги Атанасов Петров (Петрушов). С отделен диспозитив съдът е признал правото на обезщетение на наследниците на Георги Атанасов Петров (Петрушов) за притежаваните от него земеделски земи в размер на 688 дка в с. Коритин, Солунско, с поименни компенсационни бонове, и е върнал преписката на административния орган за продължаване на процедурата по обезщетяване. В касационната жалба са развити оплаквания, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочено е, че в хода на разглеждане на заявлението и в хода на делото е констатирано несъответствие в имената и годината на раждане на бежанеца съгласно архивните документи от Централния държавен архив - Георги Атанасов Петрушев, и на лицето, посочено като наследодател на заявителката в представеното по преписката удостоверение за наследници - Георги Атанасов Петров. Също така са установени разлики в имената на съпругите, като Георги Атанасов Петрушев е имал за съпруга Фица, а Георги Атанасов Петров - Люба. В допълнение касаторът поддържа, че свидетелството за етническо малцинство, декларацията за изселване и молбата за ликвидиране представляват официални документи и данните, отразени в тях, следва да съвпадат с данните, отразени в удостоверението за наследници. В случая съдът е бил в обективна невъзможност да стигне до категоричния извод и да установи по безспорен начин, че се касае за едно и също лице. Като е приел обратното, съдът неправилно е отменил процесната заповед, при основателно съмнение, че заявителката като наследник по удостоверението за наследници, има право да черпи права от патримониума на бежанеца, поради което касаторът моли решението да бъде отменено и да бъде потвърдена заповедта на заместник-министъра на земеделието и горите. Ответникът - Тонка Георгиева Начева, чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник Валери Иванов, оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Подробни съображения излага в представена писмена защита. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита за основателно оплакването, че при постановяване на решението съдът не е преценил правилно доказателствата по делото и е допуснал нарушение на материалния закон. Необосновани са изводите му, че е доказана идентичност между бежанеца и наследодателя на заявителката, както и че била допусната техническа грешка в годината на раждане. Видно е, че данните, отразени в архивните документи, не съвпадат с данните, отразени в удостоверението за наследници, изискуемо съгласно чл. 19а, ал. 2, т. 6 от ППЗСПЗЗ. Затова преценката за идентичност на наследодателя е неправилна, а изводът, че са налице всички законови предпоставки за признаване правото на обезщетение на наследниците по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ е незаконосъобразен. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от надлежно упълномощен още от първоинстанционното производство процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. Производството пред административния орган е инициирано по Заявление № 94ТТ-266/05.12.2002 г. от Тонка Георгиева Начева, с което е поискала наследниците на Георги Атанасов Петров (Петрушев), изселник от Беломорска Гърция, да бъдат обезщетени на основание чл. 10в, ал. 1 от ЗСПЗЗ. С оспорената заповед е отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, като в частта за заявление № 94ТТ-266/05.12.2002 г. са посочени няколко основания : името на наследодателя на заявителката по удостоверение за наследници № 002374/27.11.2002 г. е Георги Атанасов Петров, роден на 20.04.1888 г., а името на бежанеца по архивни документи е Георги Атанасов Петрушев, роден през 1899 г. Освен това, в Декларацията за изселване е посочено, че съпругата на бежанеца е Фица Георгиева, а в представеното от заявителката копие на страница от Регистъра на ражданията през 1936 г. се вижда, че съпругата на лицето Георги Атанасов Петров е Люба Георгиева. С обжалваното решение Софийският градски съд е отменил заповед № РД-46-687/18.05.2006 г. на заместник-министъра на земеделието и горите, с която е отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ на български граждани или техните наследници, в частта по Заявление № 94ТТ - 266 от 5.12.2002 г., със заявител Тонка Георгиева Начева за наследодател Георги Атанасов Петров (Петрушов), като е признал на наследниците на Георги Атанасов Петров (Петрушов) правото на обезщетение с поименни компенсационни бонове за притежаваните от него земеделски земи в размер на 688 дка в с. Коритин, Солунско, и е върнал преписката на административния орган за продължаване на процедурата по обезщетяване. Съдът подробно е обсъдил основния спорен въпрос, свързан с установяване самоличността на субекта на правото на обезщетение. След анализ на представените доказателства е приел, че наследодателя на жалбоподателката е бежанец от Беломорска Гърция - с. Коритин, Солунско, напуснал Гърция през 1914 г., установил се е в България, като е изоставил къща, двор и 688 дка земеделски земи. Съдът е приел също така, че са налице и останалите предпоставки на чл. 10в, вр. с § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за признаване правото на обезщетение на наследниците на Георги Атанасов Петров (Петрушов), с оглед на което е отменил заповедта в обжалваната й част, като е признал правото на обезщетение на наследниците на Георги Атанасов Петров (Петрушов) за притежаваните от него земеделски земи в размер на 688 дка, с поименни компенсационни бонове. Така постановеното съдебно решение е правилно. Съгласно § 66 от ППЗСПЗЗ българските граждани или техните наследници, неполучили облигации, имат право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ при наличието на конкретно посочени материалноправни предпоставки. Преди да пристъпи към преценка дали заявителят е правоимащо лице, административният орган следва да установи неговата самоличност, в смисъл дали от формална страна може да е субект на правото на обезщетение. В случая името на наследодателя по удостоверението за наследници не е било идентично с името му по архивните документи, което е послужило като основание за постановения отказ. В производството пред първоинстанционния съд жалбоподателката е представила два броя Удостоверения за идентичност на лица с различни имена, издадени от община Хасково, Дирекция "ГРАОН" с № 2308/09.10.2003 г. и № 4910/08.11.2007 г., съгласно които лицето Георги Атанасов Петров, роден на 20.04.1888 г. в с. Коритен, Солун, Гърция, починал на 03.12.1988 г. в гр. Хасково и записан в том 72, стр. 14125/69, том 16, стр. 5247/26 г. (и Георги Атанасов Петрушов, записан като бежанец в декларация за изселване и молба за ликвидиране, са едно и също лице. Посочените доказателства са официални удостоверителни документи, чрез които се установява по безспорен начин самоличността на наследодателя, без да е необходимо да се изследва точната му година на раждане, и са достатъчни, за да се пристъпи към преценка на материалноправните предпоставки за обезщетяване. По отношение на съпругите на наследодателя, съдът обосновано е приел, че предвид представеното удостоверение за наследници и удостоверение за идентичност на лица, наследодателят е починал като вдовец, съответно колко съпруги е имал е без значение, тъй като ги е наследил и е оставил за свои единствени наследници двете си дъщери, една от които е заявителката Тонка Георгиева Начева. В допълнение следва да се посочи, че същите архивни документи вече са били предмет на обсъждане в производството по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ. С Решение № 866/24.11.2000 г. по гр. дело № 997/2000 г. Хасковският окръжен съд е отменил мълчаливия отказ на областния управител на област Хасково по заявление вх. № ХС-1155/14.03.2000 г. от Елена Георгиева Кирякова и Тонка Георгиева Начева, като е уважил искането им като наследници на Георги Атанасов Петров (Петрушев) за обезщетение с компенсаторни записи на стойност, определена по реда на чл. 4 от ЗОСОИ, за конкретно посочено имущество и добитък, изоставени от наследодателя им в с. Коритин, Солунско, Гърция, като е отхвърлил жалбата досежно земеделските земи - ниви в размер на 688 дка (погрешно посочени в диспозитива 686 дка). Следва да се отбележи, че по реда на ЗОСОИ правото на обезщетение обхваща недвижимите имоти (без земеделските земи) и движимите вещи, а за земеделските земи важи реда по ЗСПЗЗ, тоест настоящия, по който са тръгнали наследниците. За да уважи искането на жалбоподателките за обезщетение, съдът се е позовал на същите архивни документи, представени и в производството за обезщетение по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ - свидетелство за етническо малцинство, декларация за изселване и молба за ликвидиране, на основание на които е приел, че наследодателят им е притежавал недвижимите имоти и движими вещи (добитък), за които се претендира обезщетение и със стойността на същите е погасен държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция (ДВ, бр. 87/ 1964 г.). Решението на Хасковския окръжен съд е оставено в сила с Решение № 7295 от 18.07.2002 г. по адм. дело № 3117/2001 г. на Върховния административен съд - Трето отделение. С оглед на всичко изложено дотук, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че е налице идентичност между лицето по архивните документи и наследодателя на жалбоподателката. След като е установил самоличността на субекта на правото на обезщетение, съдът правилно е пристъпил към обсъждане на самите материалноправни предпоставки за признаване на това право съгласно чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. Обосновани са изводите му, че макар и да е налице молба за ликвидиране на имуществото имотите са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по Спогодбата "Моллов-Кафандарис" на Централния държавен архив. Налице са също така и останалите изисквания на § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, т. 1, 2 и 3, за които са представени безспорни доказателства и по отношение на които няма спор между страните. По изложените съображения правилно първоинстанционният съд е отменил заповедта на Заместник-министъра на земеделието и горите в оспорената й част и е признал правото на обезщетяване на наследниците на Георги Атанасов Петров (Петрушов). Решението на Софийски градски съд е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо. Предвид изложеното, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,