Решение № 14266 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10687/2009 г.

Решение № 14266 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10687/2009 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Петър Кирчев Пенков срещу решение № 46 от 12.06.2009 г. на Административен съд - Силистра по адм. дело № 56/2009 година. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на РУ на МВР - Тутракан, не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС - Силистра е отхвърлил жалбата на Петър Кирчев Пенков срещу заповед № 42/06.03.2009 г. на началника на РУ на МВР - Тутракан, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ е отказал да продължи срока на разрешителното за носене на огнестрелно оръжие на жалбоподателя. Съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Въз основа на точен анализ на доказателствения материал, обосновано е приел, че жалбоподателят не е мотивирал искането си за продължаване срока на притежаваното разрешение за носене на огнестрелно оръжие с данни за съществуваща заплаха за живота, здравето и имуществото на него и семейството му, поради което законосъобразно административният орган му е отказал на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ. Изложените фактически обстоятелства в жалбата пред първата инстанция и повторени като касационни доводи за отмяна на решението пред настоящата такава, обосновано не са възприети от съда като относими при преценката налице ли е необходимост от издаване на исканото разрешение. Данните за неправомерно посегателство спрямо имуществото на касатора, стопанисвано в качеството му на концесионер на язовир, находящ се в землището на с. Черногор, община Главиница, са относими към предходен период, в рамките на който жалбоподателят е притежавал разрешение за носене на огнестрелно оръжие и не обуславят необходимост за продължаване на срока на същото за в бъдеще. Обстоятелството, че на жалбоподателя вече е издавано разрешение за притежаване на огнестрелно оръжие също не съставлява основание за подновяването му, при положение, че от доказателствения материал не се установява необходимост по см. на чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ. В ППЗКВВООБ не се съдържат различни изисквания за подновяване на разрешенията, сравнение с регламентираните условия и ред за първоначалното им издаване. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ППЗКВВООБ разрешенията за съхраняване и носене на огнестрелни оръжия се издават за срок от 3 години. След изтичане на срока лицата могат да поискат да бъдат подновени, при спазване на същата процедура и изисквания, каквито се прилагат и при първоначалното им издаване. Ето защо и при искане за подновяване на разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие, по силата на чл. 44, ал. 4 във вр. чл. 41, ал. 2 ППЗКВВОРБ в тежест на касатора е било да докаже, че е налице необходимост от продължаване на срока на действие на същото. След като изложените от заявителя съображения не покриват критериите за необходимост от носене и съхранение на огнестрелно оръжие, съдът правилно е приел процесния отказ за законосъобразен и отхвърлил жалбата на Пенков поради липса на основания по чл. 146 от АПК за отмяната му. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му и същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,