Решение № 8322 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15398/2011 г.

Решение № 8322 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15398/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ИНДУСТРИАЛКОМПЛЕКТ" АД, гр. Пловдив, чрез законния си представител Стоян Димитров Петков, срещу Решение № 2257/10.10.2011 г., постановено по адм. д. № 2883/11 г., по описа на Административен съд, гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу против Решение от 27.04.2011 г. към ЕАД № 08ВG002006Н0013231/16.12.2008 г. на началника на МП "Пристанище Леспорт", потвърдено с Решение № И47-152/22.07.2011 г. на началника на Митница - Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касаторът неправилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 78, § 3 от Регламент 2913/92 г. на Съвета относно създаване на митническия кодекс на общността, както и че обжалвания акт е мотивиран. На следващо място излага доводи, че натриевия сулфат не следва да попада в Глава 28 на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките. Моли да бъде отменено решението. Ответникът по жалбата Началникът на МП Пристанище Леспорт Варна, в писмено становище оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е било Решение от 27.04.2011 г. към ЕАД № 08ВG002006Н0013231/16.12.2008 г. на началника на МП "Пристанище Леспорт", потвърдено с Решение № И47-152/22.07.2011 г. на началника на Митница - Варна, с което в резултат на извършена корекция на декларираната тарифна позиция, са преизчислени държавните вземания и са определени дължими от "ИНДУСТРИАЛКОМПЛЕКТ" АД за вземане под отчет митни сборове и други държавни вземания: мито в размер на 732,34 лв. и ДДС 146,47 лв. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че на 16.12.2008 г. от "Индустриалкомплект" АД е подаден ЕАД регистриран с № 08ВG002006Н0013231, за оформяне на режим "допускане до свободно обращение и крайно потребление" на стока в ст. 1 и ст. 2 - "натриев сулфат" с производител "Кючуксулъфат", Алтайска област, Руска Федерация. Стоката е декларирана с тарифен код 2530 90 98 00 "минерални продукти, неупоменати, нито включени другаде". С писмо на Централно митническо управление са изпратени резултати по две митнически лабораторни експертизи по други два вноса, относно извършен анализ на проби от стоки, описани като "естествен натриев сулфат". Резултатите от експертизите са потвърдили информацията от придружаващите стоката сертификати за качество, според които стоката представлява безводен натриев сулфат (динатриев сулфат) с висока степен на чистота - 99,7%. В писмото е посочено, че въз основа на правила 1 и 6 от общите правила за тълкуване на КН, този продукт следва да се класира в КН код 28331100 "динатриев сулфат". Класирането е съобразено с решение за класиране в посочената подпозиция, прието от Комитета по Хармонизираната система (КХС) към Световната митническа организация. При тези данни и на основание чл. 78 от Регламент (ЕИО) на Съвета № 2913/92 г. относно създаване на МК на Общността /Регламент/ е извършена последваща проверка на подадената от "Индустриалкомплект" АД митническа декларация, в хода на която е прието за установено, че натриевия сулфат произвеждан в Руската федерация, следва да бъде класиран в позиция 2833, подпозиция 283311, с оглед на което на основание чл. 78, § 3 от Регламент № 2913/92 г. е извършена корекция на декларираната тарифна позиция и са преизчислени държавните вземания. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, относно първият спорен момент, че са налице предпоставките за извършване на последваща проверка на декларацията по реда на чл. 78, § 3 от Регламента, като се е позовал на относимите правни разпоредби, вкл. относно прилагането на режима "допускане за свободно обращение" и вносно митническо задължение, което според чл. 201, § 2 от Регламента, възниква от момента на приемане на митническата декларация и длъжник, според § 3 на същата разпоредба е деклараторът. Задължение на декларатора е да предостави точни данни за определянето на правилната позиция при тарифното класиране на стоката, като в случай на съмнение може да поиска от митническите органи обвързваща тарифна информация съгласно чл. 12 от Митническия кодекс. Тъй като при приемането на митническата декларация, митническите органи не се произнасят по верността на предоставените от декларатора данни, не съществува пречка да проверят в последствие верността на тези данни, като в този смисъл съдът се е позовал на Решение на СЕС от 15.09.2011 г. по дело С-138/10, т. 39, респ. чл. 78, § 3 от Регламента. Досежно изразът "неверни или непълни данни", съдът се е позовал на решение на СЕС от 14.01.2010 г. по съединени дела С-430/08 и С-431/08, т. 56, в което е прието, че "...чл. 78, пар. 3 не провежда разграничение между грешките и пропуските, които могат да бъдат поправени, и тези, които не могат. Изразът "неверни или непълни данни" трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща както фактическите грешки или пропуски, така и грешките при тълкуването на приложимото право". В конкретния случай, грешката при посочването на тарифната позиция предвид даденото от СЕС тълкуване, попада в обхвата на понятието "неверни или непълни данни", т. е. в приложното поле на чл. 78, пар. 3 от Регламента. Относно вторият спорен момент, а именно дали стоката следва да се класира с код 2530 90 98 00 като естествен продукт или като динатриев сулфат в код 2833 11 00 00, съдът подробно е обсъдил разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗМ, досежно тарифното класиране на стоките. Относно процесните позиции 2530 и 2833, подробно съдът е обсъдил обяснителните бележки към КН на ЕО, които препращат към обяснителните бележки на ХС, кодовете на позициите и подпозициите по КН и забележка 4 към глава 25 на Регламент № 1214/2007, позиция 2530 минерални продукти неупоменати нито включени другаде и е приел, че включва по-специално: неекспандираните вермикулит, перлит и хлорити; видовете багрилна пръст, дори калинирани или смесени по между си; естествените слюдести железни оксиди; естествената морска пяна (дори на полирани парчета); естествения кехлибар; възстановените морска пяна и кехлибар на плочки, пръчици, пръчки или подобни форми, само формовани; черния кехлибар; стронцевия карбонат (стронцианит), дори калциниран, с изключение на стронциевия оксид; парчета и отломки от грънчарски продукти, парчета от тухли и бетонни блокове. Според забележка 1 от бележките, освен при обратни разпоредби и като се има предвид забележка 4, в позициите по глава 25 влизат само необработените продукти или промитите продукти (дори с помощта на химикали), премахващи примесите, без да изменят структурата на продукта), начупени, смлени, стрити на прах, утаени, пресяти, прецедени, обогатени чрез флотация, магнитна сепарация или други механични или физични способи (с изключение на кристализацията), но не и продуктите, които са печени, калцинирани, получени в резултат на смесване или подложени на друг вид по-напреднала обработка от посочената във всяка позиция. За безспорно между страните съдът е приел, че продуктът предмет на процесния внос се добива в резултат на отделянето на кристалната вода от решетката на кристалохидрата и получаване на безводната му кристална форма. Според забележка 1 към обяснителните бележки, в позиция 2530 се включват само необработените продукти, утаени, пресяти, прецедени, обогатени чрез флотация, магнитна сепарация или други механични или физични способи, от които обаче изрично е изключен процеса на кристализация. В този смисъл, съдът се позовава на решение на Комисията по Хармонизираната система, Решение на Комитета по Митническия кодекс, съгласно, които натриевите сулфати, какъвто е предмета и на процесния внос, следва да бъдат класирани съгласно заглавие 28.33, подзаглавие 2833.11. Мненията за тарифно класиране, съдът е приел, че съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗМ и Наредба № 8/19.10.2004 г. за допълнителните правила за тарифно класиране на стоки, са задължителни при определяне на тарифните позиции на стоките, поради което обжалвания акт е законосъобразен. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Подробно съдът е обсъдил поотделно и в съвкупност приетите по делото доказателства и въз основа на анализа им е установил правилно релевантните за спора факти, които са отнесени правилно към относимите материалноправни разпоредби. Касационната жалба по своята същност представлява повтаряне на доводите изложени пред първоинстанционния съд, които са подробно обсъдени от съда и не следва да бъдат повтаряни. Така относно довода, за липса на мотиви в обжалваното решение, относно непълни или неверни данни при декларирането на стоките, подробно съдът е изложил мотиви защо приема, че са налице предпоставките на чл. 78, § 3 от Регламента, като се е позовал и на практика на СЕС. Неоснователен е доводът, че посочените в Решението на началника на Митница - Варна правни основания не се съдържат в Решението на началника на МП "Пристанище Леспорт", поради което е налице липса на правни основания в обжалвания акт, тъй като същите не са свързани със спорното материално право и процедурата визирана в хипотезата на последващата проверка. Така чл. 201, § 1, б. "а" от МК визира вида на режима, а именно пускане в свободно обращение на стока, подлежаща на облагане при износ; а чл. 54, вр. чл. 56 от ЗДДС определя момента на настъпване на данъчното събитие при внос, респективно компетентността на митническите органи. Фактът, че посочените правни норми не са изписани цифрово в обжалваното решение на началника на МП "Пристанище Леспорт", не налага на извода за липса на правни основания за издаване на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Неоснователни са доводите за неправилно тарифиране на процесните стоки от глава 25 /природни продукти/ в глава 28 /синтетични продукти/, тъй като естествено добития безводен натриев сулфат се отъждествява със синтетичните продукти на неорганичната химическа технология. На първо място в тази насока от касатора не са ангажирани доказателства в хода на първоинстанционното производство, включително изслушване на СТЕ, предвид необходимостта от специални знания. На следващо място от подробно извършения анализ в мотивите на съда на решение на Комисията по Хармонизираната система и Решение на Комитета по Митническия кодекс, безспорно се установява, че натриевите сулфати, какъвто е предмета и на процесния внос, следва да бъдат класирани съгласно заглавие 28.33, подзаглавие 2833.11. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответника по касационната жалба, следва да бъде оставена без уважение, поради неявяване на процесуален представител в настоящото производство. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК