Решение № 1933 от 21.2.2023 г. на ВАС, I о.

от 16.06.2021 г., издаден от старши инспектор в Отдел Общински приходи Средец - Триадица на Дирекция Общински приходи към Направление Финанси и здравеопазване при Столична община (СО), потвърден с Решение СОА21-РД28-32 от 05.08.2021 г., издадено от кмета на СО, с който по Искане с вх. СФД21-ТД26-846 от 07.06.2021 г. на настоящия касационен жалбоподател е отказано възстановяване на платен местен данък за придобиване на три броя земеделска и горска техника по чл. 44, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Наред с това, Хидрострой АД е осъдено да заплати на СО юрисконсултско възнаграждение в размер на 786,60 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че то е постановено в противоречие с чл. 44 ЗМДТ и Указания 26-У-19 от 19.05.2012 г. за прилагането му, издадени от Национална Агенция за приходите (НАП). Твърди се, че погрешно административният орган и първоинстанционният съд приели, че техниката, предмет на покупко-продажба (2 броя багер товарачи и 1 брой телескопичен багер), представлява моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от Допълнителните разпоредби на Закона за движение по пътищата (ДР на ЗДвП), а не земеделска и горска техника по смисъла на § 1, т. 2 и т. 12 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника (ЗРКЗГТ). Изразява се становище, че в резултат на това погрешно било заключението, че тези машини попадат в обхвата на понятието моторно превозно средство по смисъла на ЗДвП и съответно подлежат на облагане с местен данък при придобиване по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ. Обръща се внимание, че регистрацията, която има процесната техника не е такава по ЗДвП. Предвид изложеното се моли отмяната на обжалваното съдебно решение, решаване на спора по същество и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не изпраща представител. В представена по делото писмена защита, чрез упълномощен адвокат, касационната жалба се поддържа. Иска се отмяната на обжалваното съдебно решение. Ответникът кметът на СО оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и моли оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

от 16.06.2021 г., издаден от старши инспектор в Отдел Общински приходи Средец - Триадица на Дирекция Общински приходи към Направление Финанси и здравеопазване при СО, потвърден с Решение СОА21-РД28-32 от 05.08.2021 г., издадено от кмета на СО, с който по Искане с вх. СФД21-ТД26-846 от 07.06.2021 г. на настоящия касационен жалбоподател е отказано възстановяване на платен местен данък за придобиване на три броя земеделска и горска техника по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, по което спор между страните не се формира, съдът приел, че спорният АПВ е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, в съответствие с материалния закон, като при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. При съобразяване естеството и характеристиките на процесните превозни средства - предмет на покупко-продажба и облагане с местен данък при придобиването, както и от гледна точка на относимите легални дефиниции по ЗДвП (§ 6, т. 10, 11 и 16 от ДР на ЗДвП) и ЗРКЗГТ, първоинстанционният съд приел, че те представляват моторни превозни средства по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП. Съдът приел, че предписанието по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ има характер на общо правило, съгласно което обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. Като изключения от това правило е квалифицирал хипотезите по чл. 44, ал. 4 (в сила от 01.01.2021 г.) ЗМДТ. Съобразил, че съгласно чл. 44, ал. 4, т. 1 ЗМДТ правилото на чл. 44, ал. 1 ЗМДТ не се прилага за моторни превозни средства, придобити преди първоначалната им регистрация за движение в страната. Направил извод, че регистрираните по реда на ЗРКЗГТ процесни два багера и един телескопичен товарач не попадат в изключенията по чл. 44, ал. 4 ЗМДТ, те са регистрирани по регламентираните по този закон правила за регистрация (§ 1, т. 26 ДР на ЗРКЗГТ и чл. 3, т. 38 от Регламент (ЕС) 167/2013 - регистрация" означава административно разрешение за пускане в употреба включително за движение по пътищата, на превозно средство, включващо идентификацията на последното и издаването на сериен номер, известен като регистрационен номер, независимо дали е постоянен, временен или за кратък период). В този смисъл приел, че регистрацията по реда на ЗРКЗГТ означава и разрешение за пускане за движение по пътищата в страната. Приел, че с чл. 44, ал .4 ЗМДТ не е въведено изискване регистрацията на МПС да е само по ЗДвП. В контекста на разпоредбата на чл. 140, ал. 6 ЗДвП (в приложимата редакция, сега ал. 7) направил извод, че самата регистрация е по ЗРКЗГТ, а начинът и организацията на движението на посочените превозни средства е с уредба по посочения там начин. По тези причини приел, че при придобиването на процесните превозни средства по възмезден начин се дължи местен данък по смисъла на чл. 44, ал. 1 ЗМДТ и законосъобразно със спорния АПВ е отказано възстановяването на платения такъв в размер на 9132,00 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор по отношение на фактите. Безспорно е, че на 03.06.2021 г. с договори за покупко-продажба касационният жалбоподател закупил един брой телескопичен товарач и 2 броя багер товарачи. На същата дата дружеството е заплатило по сметка на Д ПАМДТ София, отдел Средец - Триадица, СО местен данък за придобиване в размер на 3%, съответно 5100,00 лв., 2016,00 лв. и 2016,00 лв. или общо сумата от 9132,00 лв. Спорен е въпросът относно дължимостта на посочения данък във връзка покупко-продажбата на един брой телескопичен товарач и 2 броя багер товарачи, тоест по отношение правилното приложение на материалния закон (чл. 44 ЗМДТ) от първоинстанционния съд. За целта, както правилно е приел и съдът, необходимо е било да се изясни дали процесните превозни средства представляват моторни превозни средства по смисъла на легалната дефиниция по ЗДвП. Неоснователни са касационните оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение по причина, че първоинстанционният съд погрешно квалифицирал закупените от Хидрострой АД превозни средства като моторни превозни средства. Изводите на съда в тази насока са в съответствие с приложимите легални дефиниции по § 6, т. 10, 11 и 16 от ДР на ЗДвП. По § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП моторно превозно средство е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства. По § 6, т. 10 пътно превозно средство е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се придвижват по пътищата, а по § 6, т. 16 от с. з. самоходните машини са съоръжения или машини, предназначени за извършване на специфични дейности и движещи се или придвижвани по пътищата само по изключение. Такива са: електрокарите, мотокарите и самоходната земеделска и горска техника по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗРКЗГТ, строителните машини, верижните специални и верижните бронирани машини от Българската армия и Министерството на вътрешните работи и други подобни. С оглед посочените легални дефиниции и предвид приобщените доказателства относно процесните превозни средства, правилно първоинстанционният съд е приел, че те представляват моторни превозни средства по дефиницията на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП. В този смисъл са и цитираните от касационния жалбоподател указания на НАП, съгласно които при възмездно придобиване на земеделска и горска техника, която в същото време се определя като моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 11 от ДР на ЗДвП, се дължи местен данък за придобиване на имущество по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ. Датата на първоначална регистрация на процесните превозни средства е установена от приобщените като доказателства свидетелства за регистрация, предвид което очевидно е, че преди 03.06.2021 г., на която дата касационният жалбоподател ги е придобил чрез покупко-продажба, те са имали първоначална регистрация. За изясняване на понятието регистрация, § 1, т. 26 от ДР на ЗРКЗГТ препраща към чл. 3, т. 38 от Регламент (ЕС) 167/2013, който гласи, че регистрация означава административно разрешение за пускане в употреба включително за движение по пътищата, на превозно средство, включващо идентификацията на последното и издаването на сериен номер, известен като регистрационен номер, независимо дали е постоянен, временен или за кратък период. Фактът, че регистрацията, която имат тези превозни средства не е такава по ЗДвП, а по ЗРКЗГТ, е ирелевантен за спора относно дължимостта на данъка по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ, доколкото посочената разпоредба не поставя такова изискване. В този смисъл, неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, основани на регистрацията на превозните средства по ЗРКЗГТ, а не по ЗДвП и Наредба I - 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от Министъра на вътрешните работи. Без основание също така касационният жалбоподател отдава значение на факта, че съгласно § 6, т. 16 от ДР на ЗДвП тяхното движение по пътната мрежа се допуска само по изключение. Последното в контекста на разпоредбата на чл. 140, ал. 6 ЗДвП (в приложимата редакция, сега ал. 7) е относимо само към приложимите правила при движението им и начина на неговата организация, но не и към облагането с местен данък по чл. 44, ал.1 ЗМДТ. По изложените съображения и доколкото изводите на настоящия съдебен състав по същество на спора съвпадат с направените от първоинстанционния съд изводи, обжалваното съдебно решение следва да остане в сила. Предвид изхода по спора и направеното искане от ответника по касация, нему се следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1213,20 лв.