Решение № 11125 от 3.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3778/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал.7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от КТ Верея ООД, ЕИК:[ЕИК], със седалище в гр. София, чрез адв. М. Данаилова, срещу Решение 7161/09.12.2020 г., постановено по адм. дело 4907/2020 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-22221719003673-091-001/23.12.2019 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) гр. София, в частта, потвърдена с Решение 449/23.03.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика (ОДОП) - гр. София при Централно управление (ЦУ) на НАП, с които е установен допълнителен корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2018 г. в размер на 9 967,50 лева както и данък върху дивидентите и ликвидационни дялове на местни и чуждестранни физически лица в периода 01.04.2019 г. - 30.06.2019 г., в размер на 47 487,74 лева, ведно със съответните лихви за забава в общ размер 5 642,75 лева, и дружеството е осъдено да заплати на НАП разноски в размер на 2 259,87 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. По същество се оспорват изводите на съда за настъпило обстоятелството по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, довело до увеличаване на финансовия резултат на дружеството за 2018 г., доколкото според касатора срокът за връщане на заема е действително договорен, а окончателното му определяне е следвало да се извърши, когато настъпят всички бъдещи несигурни събития, от която дата е следвало да започне да тече и давностният срок за връщане на заема. По отношение на допълнително начисления данък върху дивиденти и ликвидационни дялове на местни и чуждестранни физически лица се излага, че съществува неяснота как АССГ е приел, че сумата от 949 754,80 лева представлява скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. а от ДР на ЗКПО, подлежащо на облагане по реда на чл. 38 ал. 3 от ЗДДФЛ, без да е доказано дали посочената сума не е свързана с дейността, осъществявана от дружеството, или че същата превишава обичайните пазарни нива, както и дали е била начислена, изплатена или разпределена в полза на съдружниците или свързани с тях лица. Моли се Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд, и вместо него - да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания РА. Претендират се деловодни разноски за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение. Ответникът - директорът на дирекция ОДОП гр. София при ЦУ на НАП, чрез гл. юрисконсулт Михайлова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на АССГ, както и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 253,62 лева за касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АССГ е бил РА Р-22221719003673-091-001/23.12.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта, потвърдена с Решение 449/23.03.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика (ОДОП) - гр. София при Централно управление (ЦУ) на НАП, с които е установен допълнителен корпоративен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за 2018 г. в размер на 9 967,50 лева както и данък върху дивидентите и ликвидационни дялове на местни и чуждестранни физически лица в периода 01.04.2019 г. - 30.06.2019 г., в размер на 47 487,74 лева, ведно със съответните лихви за забава в общ размер 5 642,75 лева. За да отхвърли жалбата на КТ Верея ООД, АССГ е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, АССГ изцяло е възприел фактическите констатации и правни изводи на органите по приходите. По отношение на допълнително установения корпоративен данък за 2018 г., съдът е приел за безспорно установено по делото, че съгласно договор за паричен заем от 07.01.2013 г., КТВ ИСТЪР ООД се е задължило да предаде в заем на КТ ВЕРЕЯ ООД сума в размер на 110 000,00 лева, като в договора е посочен срок за връщане на заемните суми след изграждане на оптична канална мрежа и магистрално оптично трасе Стара Загора - Раднево и след реализиране на приходи от нея. Установило се, че направените разходи във връзка с изграждането на оптичните мрежа и трасе са натрупани в сметка 612 "Разходи за строителство" и към момента същите /оптичната канална мрежа и магистралното оптично трасе/ не са актувани, поради което няма заведен ДМА срещу натрупаните разходи в сметка 612 "Разходи за строителство". Не било спорно също, че страните по договора за заем са свързани, съгласно § 1, т. 3 от ДР на ДОПК - управителят на ревизираното лице Ж. Живков е управител и на КТВ ИСТЪР ООД. В тази връзка предвид обстоятелството, че клаузата, касаеща срока за връщане на предоставените суми, уговорена в договора за заем от 07.01.2013 г., въвежда неопределяем срок за връщането на заема, както и при съобразяване на установения в хода на ревизията факт, че договорът за заем е сключен между свързани лица и в него не е предвидена договорна лихва за забава, съдът е приел, че задължението на жалбоподателя да върне заетите средства е свързано с несигурно събитие, обуславящо правилния извод на органите по приходите, че когато липсва уговорен срок за връщане на предоставените суми вземането съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗЗД става изискуемо веднага, при предоставянето на средствата, а именно - през 2013 г. Изложеното довело съда до извода, че към 07.01.2018 г. вземането е било погасено по давност, поради което законосъобразно съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е увеличен счетоводният финансов резултат за 2018 г. със сума в размер на 99 675,00 лева, предоставена по договор за заем през 2013г. По отношение на установените задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица, съдът е приел, че правилно е определен дължимият данък в размер на 47 487,74 лева, ведно с лихвата от 1 912,85 лева, предвид факта, че сумата от 949 754,80 лева представлява скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б а от ДР на ЗКПО и същата подлежи на облагане по реда на чл. 38, ал. 3 от ЗДДФЛ. Съдът е приел, че в хода на проверката е установено, че касовата наличност от двете фискални устройства в обекта към момента на проверката е в размер на 571,40 лева, а съгласно предоставената оборотна ведомост, сметка 501 Каса в лева е с дебитно салдо в размер на 950 326,18 лева. Прието е за установено от декларациите на присъстващите на проверката лица, едното от които на длъжност офис организатор, че в обекта няма други места за съхранение на парични средства, освен касата, изградена към находящите се в обекта фискални устройства, както и че в обекта се съхраняват до края на деня единствено реализираните обороти за деня. Предвид обстоятелството, че в хода на ревизията не са представени документи, доказващи движението на парични средства, нито данни относно местонахождението им или доказателства дали процесната сума е използвана за дейността на дружеството и дали се намира в притежание негово притежание, първоинстанционният съд е приел, че сумата от 949 754,80 лева представлява скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б а от ДР на ЗКПО. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила, като на основание чл. 221, ал. 2 изр. второ АПК, се препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, които се поддържат в тяхната цялост. Нито с възражението срещу РД, нито при съдебното оспорване на РА са представени доказателства, които да променят установената в хода на ревизията фактическа обстановка. Спорът е правен и касае съответствието на РА с материално правните разпоредби. В тази връзка неоснователни са доводите в касационната жалба за необсъждане на възраженията срещу РД. При липса на доказателства, които налагат различни фактически установявания, факта, че съдът е възприел изцяло фактическите констатации и правни изводи на органите по приходите не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователни са и касационните доводи за нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, както и подробно е описал релевантните факти и обстоятелства, установени в ревизионното производство и събраните по делото доказателства. По отношение на увеличения финансов резултат на дружеството на основание чл.46, ал.1, т.1 от ЗКПО, правилно решаващият съд е приел, че спорът между страните се свежда до въпроса срочно или безсрочно е задължението за връщане на получени в заем суми по договор за паричен заем от 07.01.2013 г., предоставени от КТВ ИСТЪР ООД на КТ ВЕРЕЯ ООД , след като безспорно в договора е посочен срок за връщане на заемните суми след изграждане на оптична канална мрежа и магистрално оптично трасе Стара Загора - Раднево и след реализиране на приходи от нея. Съгласно чл.46, ал.1, т.1 от ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства: изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо. Съгласно чл.114 от ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. А съгласно чл.69, ал.1 от ЗЗД, ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Неоснователни в касационната жалба се твърди, че задължението за връщане на получени в заем суми е срочно, след като е определено от бъдещо несигурно събитие с аргументи, че свободата на договаряне допуска клаузи в договори за срок, определен от бъдещо несигурно събитие, в който смисъл е цитираната практика на ВКС. В случая спорът не е дали свободата на договаряне допуска клаузи в договори за срок, определен от бъдещо несигурно събитие, а дали задължение за насрещна престация за връщане на получени в заем суми е без срок, за да започне да тече давността при получаване на заема през 2013г. и респективно да изтече с 5 годишен давностен срок през 2018г. Правилно органите по приходите и съдът са приели, че задължението за връщане на заема е безсрочно, след като е определено от три бъдещи несигурни събития: след изграждане на оптична канална мрежа; след изграждане на магистрално оптично трасе Стара Загора - Раднево и след реализиране на приходи от нея, които освен това безспорно не са настъпили и договарянето е между свързани лица. По отношение на установените задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица, неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът не установил предпоставките по § 1, т. 5, б а от ДР на ЗКПО, за да се приеме, че сумата от 949 754,80 лева представлява скрито разпределение на печалба. Съгласно § 1, т. 5, б а от ДР на ЗКПО, "Скрито разпределение на печалба" са: сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б". Съгласно чл.38, ал.3 от ЗДДФЛ, окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутния размер на сумите, представляващи скрито разпределение на печалбата, а съгласно чл.65, ал.3 от ЗДДФЛ, данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 3 се удържа и внася от предприятието платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е извършено скритото разпределение на печалбата. По делото няма спор, че съгласно предоставената от дружеството оборотна ведомост, сметка 501 Каса в лева е с дебитно салдо в размер на 950 326,18 лева, а при проверка, резултатите от която не са спорни, е установена касова наличност в размер на 571,40 лева. Предвид обстоятелството, че в хода на ревизията не са представени документи, доказващи движението на парични средства, нито данни относно местонахождението им или доказателства дали процесната сума е използвана за дейността на дружеството и дали се намира в притежание негово притежание, правилно първоинстанционния съд е приел, че сумата от 949 754,80 лева представлява скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б а от ДР на ЗКПО. По изложените съображения се налага извод, че не са налице касационни основания по чл. 209 АПК, поради което обжалваното първоинстанционно съдебно решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 253,62 лева, което предвид фактическата и правна сложност на спора не е прекомерно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,