Решение № 7802 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15149/2014 г.

Решение № 7802 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15149/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Общински съвет - Добрич, подадена чрез пълномощник, против решение № 123 от 30.10.2014 г., постановено по адм. д. № 299/2014 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отменена разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Добрич (Наредбата), приета с решение № 10-7/31.07.2012 г., изм. и доп. с решение № 19-1 от 30.04.2013 г. на ОбС - Добрич. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт и счита, че същият е постановен в нарушение на материалния закон. Твърди, че с въведените в оспорената разпоредба изисквания за допълнително представяне на документи, касаторът, в изпълнение на правомощията си като орган на местното самоуправление, може да определя условия, след изпълнението на които лицата, подали декларация по чл. 16, ал. 1 от Наредбата, се освобождават от заплащане на ТБО за съответната година. Иска съдът да отмени решението като неправилно и по същество да отхвърли подадената от Евелин Пенчев Митев жалба като неоснователна. Ответникът Евелин Пенчев Митев от гр. Добрич не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Добрич е приета от Общински съвет - Добрич по силата на законовата делегация по чл. 9 ЗМДТ. Издадена е от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила за издаването на подзаконов нормативен акт. Съгласно нормата на чл. 16, ал. 1 от Наредбата лицата, задължени да заплащат такса битови отпадъци, които няма да ползват имотите си през цялата календарна година, подават декларация по образец в срок до 31 декември на предходната година. С оспорената разпоредба на чл. 16, ал. 5 от подзаконовия нормативен акт, лицата по чл. 13 от Наредбата представят към декларацията по ал. 1 следните документи: т. 1/ документ от "ВиК" ЕООД, Добрич, за последните отчетени показания за потребление на вода при преустановяване ползването на жилището; т. 2/ документ от електроразпределителното дружество за последните отчетени показания за потребление на електрическа енергия при преустановяване ползването на жилището. Първоинстанционният съд е заключил, че тази правна норма противоречи на нормативен акт от по-висша степен - чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, и е приета в противоречие с целта на закона, поради което я е отменил като незаконосъобразна. Решението е правилно. Наредбата на Общински съвет-Добрич е приета по силата на законовата делегация по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. В чл. 9 ЗМДТ е предвидено, че общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а според чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 от същия закон реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на местна такса. Освобождаването от заплащане на дължима такса означава, че съответното лице е ползвател на услугата, предоставяна от общината, но за него е налице юридически факт, който поражда субективно право да не изпълни задължението си за плащането й, без от това за него да следват негативните последици, предвидени в закона. Съгласно чл. 8, ал. 6 ЗМДТ общинският съвет може да освобождава отделни категории лица изцяло или частично от заплащане на отделени видове такси. Овластяването на общинския съвет с това право е в съответствие със същността на колективния орган като орган на местното самоуправление. Законодателят не е определил критерии, при които общинският съвет може да освободи съответното лице, което по принцип дължи такса, включително и такса битови отпадъци, от нейното заплащане. В конкретния случай, с оспорената разпоредба заплащането на услугата е поставено не в зависимост от фактическото й ползване, а от други обстоятелства - представяне на документи от различни дружества, което превръща таксата не в цена на услуга. С поставянето на допълнителните изисквания към лицата по чл. 13 от Наредбата, общинският съвет се стреми да упражнява контрол върху правоотношенията на тези лица с трети страни . - доставчици на електрическа енергия и вода. Такава промяна на характера на таксата законът не допуска. Законодателят изрично е посочил кога не се дължи такса - когато услугата не се престира или не се ползва, при спазване на законовите предпоставки - чл. 71 ЗМДТ и чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. Всякакви други условия са незаконосъобразни и недопустими от закона. Що се отнася до стремежа на общината да контролира правомерното поведение лицата като потребители на услуги, предоставяни от трети страни, то за това съществуват различни, нормативно разписани процедури, приложими при некоректно отчитане от страна на абонатите показанията на уредите за отчитане на ел. енергия и вода. В противоречие със закона, Общинският съвет - Добрич е приел условия, при няма да се събира такса за услугите по чл. 62 ЗМДТ. Но при какви условия и кога от задължените лица не се събират местни такси за битови отпадъци, определя разпоредбата на чл. 71 ЗМДТ. Както правилно е приел първоинстанционният съд, законодателят не е делегирал на общинските съвети правомощието да определят условия, при които не се дължи такса. Делегацията на законодателя е само досежно реда, по който лицата, които не ползват услугата се освобождават от заплащане на съответната такса - чл. 8, ал. 5 ЗМДТ. Редът за упражняване на едно право се различава от условията, при които това право се упражнява. В случая, с приемането на оспорената разпоредба на чл. 16, ал. 5 ЗМДТ касаторът е нарушил делегираните му по закон правомощия, като е въвел условия за освобождаване от заплащане на ТБО, които не са предвидени в законовата норма. В този смисъл неоснователни са касационните оплаквания, че като орган на местното самоуправление, общинският съвет е изцяло в правомощието си самостоятелно да определя тези условия с мотив, че само по такъв начин може да извърши проверка дали лицето, подало декларацията, действително не ползва имота, т. е. не генерира битови отпадъци за посочения от него период. Заложената от издателя на подзаконовия нормативен акт цел не е законовата цел. Тя е свързана с проверка за истинността на декларираното от лицето обстоятелство, която е недопустимо да бъде извършвана чрез въвеждане на допълнителни условия, извън посочените в закона. Ето защо, като е отменил оспорената разпоредба на чл. 16, ал. 5 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Добрич, приета с решение № 10-7/31.07.2012 г., изм. и доп. с решение № 19-1 от 30.04.2013 г. на ОбС - Добрич, Административният съд - Добрич е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд