Решение № 10321 от 2.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4733/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Д. В. Д. от гр. Варна, чрез процесуалния му представител адв. Григорова, против решение 1017 от 30.01.2024г., постановено по адм. дело 2603/2023г. по описа на Административен съд гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 3104 от 06.10.2022г. на директора на Дирекция Управление на сигурността и контрол на обществения ред (УСКОР) на община Варна, с която на основание чл. 178, ал. 6 във връзка с чл. 223, ал.1, т. 6 ЗУТ е забранено ползването на строеж, представляващ гараж 2, който се ползва като жилище, находящ се в жилищна сграда ЖСК Орфей, ПИ с идентификатор 10135.1503.372 по КККР на гр. Варна. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения за необоснованост на извода на съда, че оспореното заповед е издадена от компетентен орган. Излага в тази връзка аргументи, че съдът не е събрал доказателства за наличието на предпоставките по чл. 39 ал. 2 ЗМСМА, а именно заповед на кмета и отсъствие на същия от общината, като не е установено дали заместник кметът е оправомощен със заповед К 066 от 16.09.2021г. да делегира правомощия. Посочва и че, при липса на предпоставки за заместване, заместник кметът е определил директора на дирекция УСКОР за изпълнява функциите на кмет, съответно оспорената заповед е нищожна. Посочва и че съгласно ТР 4 от 22.04.2004г. на ОСС на ВАС пределегирането на правомощия е недопустимо. В тази връзка и поради липса на законосъобразно оправомощаване да издаде оспорената заповед, твърди нищожност на същата. Иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът директорът на Дирекция УСКОР на община Варна не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Ч. Т. Д. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на решението и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС гр. Варна е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия със заповед 2996 от 20.09.2021г. на Кмета на община Варна, с която на основание § 1 ал. 3 ДР на ЗУТ на директора на дирекция УСКОР са делегирани правомощия за издаване на заповеди по чл. 178 ал. 6 ЗУТ, от която категория е оспорената. Приел е, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, съставен е констативен акт и заповедта е издадена след като е установено при оглед, че гараж 2 намиращ се на ул. Сава Доброплодни 24 в ЖСК Орфей се ползва не по предназначение, а като жилище, като не са били представени строителни книжа за извършеното преустройство и за въвеждането му в експлоатация. Достигнал е и до извод за материална законосъобразност на заповедта, тъй като е безспорно установено, че строежът не се ползва по предназначение и не е въведен в експлоатация, съответно са налице основанията по чл. 178 ЗУТ за издаване на заповедта. По тези съображения е приел, че заповедта е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Неоснователно е възражението на касатора за незаконосъобразност на оспореното решение, поради това, че съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Видно от събраните в хода на производството доказателства със заповед К 066 от 16.09.2021г. кмета на община Варна е оправомощил заместник кмета П. Пейчев да го замества на 20.09.2021г. За определения период от време заместващия изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган, освен ако няма изрични ограничения, очертани в заповедта за заместване. В случая в заповедта, с която заместник кметът е оправомощен да замества кмета на община Варна на 20.09.2021г. не са наложени ограничения. Поради и това заместник кметът е имал правомощие да издаде заповед 2996 от 20.09.2021г., с която по т. 3 на директора на дирекция УСКОР при община Варна са делегирани правомощия за издаване на заповеди по чл. 178 ал. 6 при констатирани нарушения по чл. 178 ал. 1 и ал. 4 за строежи от четвърта и пета категория. В тази връзка, доколкото обектът, предмет на оспорената заповед е от посочените категории строежи и заповедта е такава по чл. 178 ал. 6 ЗУТ, то същата като издадена от директора на дирекция УСКОР при община Варна, е издадена то компетентен орган. Изводът в тази връзка на пръвоинстанционния съд е правилен и обоснован /В този смисъл решение 8306 от 26.09.2005 г. на ВАС по адм. д. 4816/2005 г., II о., решение 9714 от 16.10.2023г. по адм.д. 5334/2023г., II о. на ВАС, решение 7878 от 25.06.2024г. по адм.д. 2745/2024г., II о. на ВАС/. Правилен и обоснован е извода на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, както и че същата е съответна на материалния закон. Разпоредбата на чл. 178 ал. 6 ЗУТ предвижда, че При нарушения на ал. 1 и 4 на строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. В случая оспорената заповед е издадена на основание чл. 178 ал. 6 ЗУТ, поради установено нарушение на чл. 178 ал. 4 ЗУТ, според който Не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. Безспорно устнановено от събраните в хода на производството доказателства е, че забраненият за ползване строеж се ползва не по предназначението си като гараж, а като жилище, т.е. установено е нарушението, за което правилно и в съответствие със законовите изисквания е издадена оспореното заповед за забрана на ползването на строежа не по предназначение. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,