Решение № 6864 от 8.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4292/2021 г.

ВАСШесто отделение08.06.2021 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 974 / 17.02.2021 г. по адм. дело 9145 / 2020 г. на Административен съд София град.ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на Б. Д., от гр. София сумата от 450,00 (четиристотин и петдесет) лева, разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) против решение 974 / 17.02.2021 г. по адм. дело 9145 / 2020 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Б. Д., чрез адв. Б. изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 974 / 17.02.2021 г. по адм. дело 9145 / 2020 г. Административен съд София град е отменил по жалба на Б. Д. отказ за възстановяване на разходи за получено и заплатено в държава-членка лечение в общ размер на 2363,38 лева, обективиран в решение РД Е126 53 от 31.03.2019 г. на управителя на НЗОК. Изпратил е преписката на административния орган за издаване на нов акт при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски. Приел е, че оспореният индивидуален административен акт в частта му, с която е отказано възстановяване на извършени разходи във връзка с лечение в чужбина страда от пороци изразяващи се в неточно и непълно изясняване на фактите по спора и липса на мотиви, обосноваващи порок във формата. Отбелязал е, че фактическата обстановка е изложена формално, което препятства преценката за спазване на релевантния по време, място и лица закон. Обективираната разпоредителна воля на органа не съответства на събрания по административната преписка доказателствен материал. Решението е правилно. По делото е установено, че Д. Д. е наследодател на Б. Д. и е била с непрекъснати здравноосигурителни права към времето, когато е осъществила трансгранично здравно обслужване в Република Франция за периода 24.09.2018 г. 21.01.2019 г. За лечението е имала предварително разрешение от управителя на НЗОК за възстановяване на разходите. С решение РД Е 126 53 / 31.03.2020 г. административният орган е разрешил възстановяване на разходи от бюджета на НЗОК в размер на 2534,59 лева в полза на Б. Д., наследник на Д. Д., както следва: по КП 250.1 Високотехнологично лъчелечение на онкологични и неонкологични заболявания с приложени до 20 фракции и продължителност на лечението от 3 до 30 дни сумата от 1850 лева; за АПр 6 Системно лекарствено лечение при злокачествени солидни тумори и хематологични заболявания сумата от 150 лева и за АПр 7 Амбулаторно наблюдение/диспансеризация при злокачествени заболявания и при вродени хематологични заболявания сумата от 130 лева. Посочени са и сумите за закупени и употребени лекарствени продукти. Административният орган не е изложил мотиви за формирания отказ във връзка с претенцията на правоимащите лица за възстановяване на сумата, представляваща разликата в стойността на КП 250.2 и заплатената сума по КП 250.1; сумите за приложените две АПр 6, чийто разходи не са възстановени в размер на 300 лева и разходите за проведеното на 30.10.2018 г. лечение с изброените в заявлението за възстановяване на суми лекарствени продукти в размер на 213,38 лева. Липсата на мотиви не може да бъде санирана и от документите, приложени към административната преписка. Изискването за мотивиране на акта, произтича от чл. 59 АПК и нарушаването му в хипотезата на пълна липса на мотиви обосновава наличието на порока по чл. 146, т.2 АПК. Необходимостта от излагането на мотиви е свързана с обезпечаването на правото на защита на засегнатите страни и точно реализиране на последващия административен и съдебен контрол. Изискването за мотивиране на акта, изведено от конкретно установените факти във фазата на административното производство се явява една от гаранциите за зазаконосъобразност на същия. Правилно административният съд е отменил обективирания отказ за възстановяване на суми, дефинирайки по основание и размер неудовлетвореното притезание и законосъобразно е върнал преписката на административния орган с указания, които да бъдат съобразени при издаването на новия индивидуален административен акт. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК вр. с чл.144 АПК и доказателствата по делото договор за правна защита и съдействие от 17.05.2021 г. възлизат на сумата от 450,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение