Решение № 187 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 633/2008 г.

Решение № 187 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 633/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 218а, буква "а" ГПК /отм./ Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. П. П. против решение № 565/2.11.2007 г., постановено по гр.д. № 678/2007 г. на Русенски окръжен съд, с което е отменено решение № 73/20.04.2007 г. на Русенски РС по гр.д. № 4263/2006 г. в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на упълномощителна сделка от 15.02.2005 г. и на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 82, т.II на нотариус Р. П. и вместо това, тези искове са уважени. Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Конкретните оплаквания са свързани с това, че съдът в противоречие със събраните доказателства и с процесуалния закон е приел, че наследодателят на страните П не е страдал от недъгавост на дясна ръка и е следвало да подпише пълномощното, вместо да полага отпечатък от дясната ръка. Предвид уважаването на първите два иска е обезсилено решението по евентуалния иск за прогласяване относителна недействителност на същата сделка, като прикриваща дарение. Ответникът по касация П. П. оспорва жалбата и доводите в нея и моли решението да се остави в сила. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Русенски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е основателна. По делото е установено следното: Страните Р. и П. П. П. са наследници - синове на П. П. А., починал на 22.01.2006 г. С пълномощно от 15.02.2005 г. той е упълномощил сина си Р. П. да го представлява при извършване на всякакви разпоредителни действия с недвижимия имот, находящ се в гр. Р. ж.к."Д", съставляващ 1/2 ид.ч. от дворно место от 255 кв. м., съставляващо УПИ ХVII- 1158 от кв. 629, ведно с първия етаж от жилищната сграда и гараж при условия, каквито намери за добре, да получи продажната цена, включително и да договаря със себе си, съгласно чл. 38 от ЗЗД. Пълномощното е нотариално заверено след поставяне на отпечатък от десния палец на упълномощителя, поради заболяване, за което е поставена забележка от нотариуса. Извършилата заверката нотариус П., разпитана като свидетел обяснява, че си спомня случая. Правили опити упълномощителя да се подпише, но тъй като подписа е бил без достатъчно идентифициращи белези, тя е настояла заверката да се извърши чрез полагане на отпечатък от палеца. Назначените в хода на производството СГрЕ са работили по подписите върху други документи. Представени са медицински документи- епикриза за престой в болница в периода 6.03.2005 г. - 15.03.2005 г., ЕР на ТЕЛК от 24.06.2004 г., които установяват, че упълномощителят е страдал от няколко заболявания - хипертонична болест III степен, ХИБС,, в състояние след мозъчен инсулт е бил, с мултиинфактна енцефалопатия, К., дифузен, психоорганичен синдром. С ЕР на ТЕЛК от 24.06.2004 г. е определена инвалидност 97% за срок от три години за тези заболявания, като изрично е вписана десностранна хемипареза. В социалната оценка от 15.06.2005 г. изрично е посочено, че е представен документ и за очно заболяване - катаракта. При тази фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че наследодателят на ищците не е бил нито неграмотен, нито е страдал от недъгавост, поради което за него е била неприложима процедурата по чл. 475, ал. 2 от ГПК /отм./ За този си извод, се е позовал на показанията на нотариуса и обясненията на ответника, че молбата от 18.01.2006 г. на л. 49 от делото е подписана от наследодателя. За тази молба, в.л. графолог е посочил, че допуска да е подписана от П. П. Тъй като върху пълномощното не е положел подпис, а отпечатък от палеца, съдът е приел, че не е спазена формалната процедура за нотариалното удостоверяване на подписа, което има за последица нищожност на едностранната упълномощителна сделка и на последващия двустранен договор продажба, сключен чрез същото пълномощно. Решението е неправилно, защото е постановено при неправилно тълкуване на процесуалните норми за нотариалното производство и е необосновано. Нормата на чл. 475, ал. 2 от ГПК /отм./, към която препраща чл. 485, ал. 2 от ГПК /отм./ при действието на който е нотариално заверено пълномощното, изисква когато някое от участващите в нотариалното производство лица не може да се подпише поради неграмотност, или недъгавост да се приложи чл. 151 от ГПК /отм./ Този текст изисква документа да носи вместо подпис, отпечатък от десния палец. Ако не може да се постави отпечатък от десния палец, тогава следва да се посочи причината за това и от кой друг плъст е поставен отпечатък. Върху пълномощното, чиято нищожност се иска да се прогласи в исковата молба, нотариуса е отбелязал, че е положен отпечатък от десния палец. Полагането на десния палец е алтернатива на невъзможността да се положи подпис поради неграмотност, или недъгавост. Недъгавостта като понятие е по-стар термин на инвалидността и представлява синоним на тази дума.. Тя включва всякакъв вид заболявания, които имат за последица някакъв вид недъг, т.е. някакво трайно увреждане на здравето. Когато това увреждане е свързано с невъзможност да се положи подпис /параф/, като израз на волеизявление, законодателят е предвидил потвърждението на изразената воля да стане с отпечатък от десния палец. Това е свързано с уникалността на дактилоскопските линии, които правят всеки пръстов отпечатък строго индивидуален и представляват идентифициращ белег в много по-висока степен от идентифициращите белези на почерка и подписа. В този смисъл полагането на отпечатък от палеца е предвидено за защита интересите на лицата, които страдат от някакъв недъг, с оглед установяване автентичността на направените от тях изявления. Той ги защитава от възможна подправка при не особено обработен почерк и подпис поради затруднението за писане. Затова ако лицето, чийто подпис е с неидентифицируеми белези поради заболяване е положило отпечатък от палеца, не е нарушен чл. 475, ал. 2 във вр. с чл. 485, ал. 2 от ГПК /отм./, защото е спазено законовото изискване, даващо по-голяма сигурност за автентичността на направеното изявление. В този случай нотариалното удостоверяване не е нищожно. Като е приел противното, въззивният съд е тълкувал неправилно процесуалния закон. Решението е и необосновано. Съдът не е взел предвид представената медицинска документация, състояща се от официални документи, които обвързват съда с доказателствената си сила. От тях е видно, че наследодателят на ищците е страдал от десностранна пареза след прекаран мозъчен инсулт, за което му е определена първа група с чужда помощ инвалидност - 97% още през 2004 г. Това състояние е достатъчно, за да се приеме наличие на недъгавост у него и необходимостта да положи отпечатък от десния палец. Дори лично да е положил подпис върху молба за социална помощ на 18.01.2005 г., за което вещото лице графолотг е изказало съмнение, това не е основание да се приеме, че пред нотариуса също е следвало да положи подпис вместо отпечатък. Важността на изявлението /за разпореждане с недвижим имот/, наличието на увреждане на здравето, което е довело десностранна пареза и невъзможността да се положи подпис пред нотариуса, който да е достатъчно идентифицируем по общи и частни признаци е достатъчно основание да се приложи чл. 475, ал. 2 от ГПК /отм./ Това е нотариално производство и преценката за точното прилагане на процесуалния закон принадлежи и на нотариуса, който извършва заверката и който при условията на ЗННД носи и отговорност за това. Аргументи за приложение на първата алинея на чл. 475, ал. 1 от ГПК /отм./, вместо втората не могат да се черпят от начина, по който е изказвал волеизявления увредения в друг момент и при друга обстановка, а и при неустановено авторство със сигурност.. По изложените съображения, в обжалваната част въззивното решение е неправилно и следва да се отмени, като вместо това, предявените искове за нищожност на упълномощаването поради противоречие със закона и на последвалата продажба поради липса на представителна власт следва да се отхвърлят. Това налага произнасяне на въззивния съд по частта от въззивната жалба, с която е обжалвано решението на РС и в частта му по предявения евентуален иск, чиято висящност се възстановява с отхвърляне на първите два иска. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение