Решение № 10320 от 23.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2511/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Модул" ЕООД, със седалище гр. Варна, подадена чрез адвокат К. Добрев от САК срещу Решение 13670 / 18.12. 2024 г., постановено по административно дело 1873/ 2024 г. на Административен съд- Варна, с което е отхвърлен предявения иск от Модул" ЕООД против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР - Бургас), с претенция да се заплати сумата от 2652 лева. В касационната жалба са развити съображения за недопустимост и неправилност, на съдебното решение. Счита се съдебното решение за противоречиво, като неправилно в него се приема липсата на доказателства от които да се направи извод, че през процесния период ищецът реално щял да получи доход от отдаване под наем на процесния автомобил. Смята се, че размерът на претендираните вреди е установен, като дори е по- малък от действително претърпените. Касационният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и да се постанови друго, с което се уважи първоначалната жалба. Ответникът- Областна дирекция на МВР Бургас в писмено становище оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.Развива доводи, че административният съд правилно е приел, че за ищеца не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за уважаване на иска. Смята, че не са налични касационни основания за отмяна на решението. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение е бил ОТХВЪРЛЕН, предявеният на основание чл.203 от АПК, вр. чл.1 от ЗОДОВ иск от Модул ЕООД, ЕИК 103846775, със седалище: гр.Аксаково, обл.Варна, срещу ОД на МВР- Бургас, за обезщетение на претърпени от дружеството имуществени вреди в размер на 2 652 лв., в следствие незаконосъобразно издадена ЗППАМ 22-0769-000078/ 17.01.2022г. на Началник група към ОД на МВР- Бургас, сектор ПП, отменена по съдебен ред; ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на завеждане на исковата молба, до окончателното й изплащане. В частта за разноските е ОСЪДЕН Модул ЕООД, ЕИК 103846775, със седалище: гр. Аксаково, обл. Варна, да заплати на ОД на МВР- Бургас, сумата от 100 /сто/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този правен резултат решаващият съд е посочил, че със ЗППАМ 22-0769-000078/ 17.01.2022 г. Началникът на група в Сектор ПП при ОД на МВР Бургас е наложил на Модул ЕООД принудителна административна мярка- прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство за срок от шест месеца, на основание чл.171, ал. 1, т. 2а, б. а от ЗДП. Установил е, че след оспорване по съдебен ред, с Решение 578/ 27.04.2022г. по адм. дело 710/ 2022г. на Адм. съд- Варна, цитираната ЗППАМ е отменена като незаконосъобразна, поради констатирано от съда процесуално нарушение на изискванията на чл.59, ал. 2, т.5 от АПК, тъй като в разпоредителната част не е индивидуализиран автомобила по отношение на който е приложена принудителната административна мярка. Решаващият съд е обсъдил правното основание на предявения иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и установените факти и обстоятелства. В резултат преценил исковата претенция за недоказана по основание и размер. Посочил, че в случая от наличните по делото доказателства не се установява, че претендираната сума в размер на 2 652 лв., представляваща пропусната полза от нереализирани доходи е следствие на липсата на възможност от страна на ищеца да ползва автомобила, съобразно неговото предназначение, а именно отдаване под наем, в периода 17.01-10.05.2022г., обхващащ времето на спирането му от движение с отменената в последствие като незаконосъобразна ЗППАМ. Решаващият съд достигнал извод, че от наложената незаконосъобразна ЗППАМ, отменена по съответния ред, не се установява за ищеца да са настъпили претендираните имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на 2 652 лева. Неоснователността на главния иск обуславяла и неоснователността на акцесорните спрямо него претенции за заплащане на законна лихва. Искът като недоказан е бил отхвърлен. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, намира постановеното съдебно решение за ПРАВИЛНО. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател- за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост и неправилна оценка на доказателствата по делото. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебно решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, каквито се сочат с касационната жалба. Решението на адм. съд е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, като изводите са обосновани на база на събраните по делото доказателства. Съдържанието на решението отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни изводи по спорните въпроси чл.172а, ал.2 АПК. В съдебното производство не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Изследвани са спорните факти, свързани с твърдените вреди. При постановяване на съдебния акт правилно е приложен и материалния закон. Административният съд правилно е отхвърлил като неоснователна и недоказана исковата претенция на Модул ЕООД против Областна дирекция на МВР- Бургас за обезщетение за причинени вреди. Първоинстанционният съд обосновано е приел в мотивите си, че не са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на предвидената в закона отговорност за имуществени и неимуществени вреди. Кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди са: 1. Незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие; 2. Незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. Реално настъпили имуществени или неимуществени вреди от тези актове (действия или бездействия); 4. Пряка и непосредствена причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт (действия или бездействия) и вредоносния резултат. Правилно съдът е преценил наличието на първата предпоставка от чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради наличието на отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт. По делото не е спорно, че ПАМ, с която е ангажирана отговорността на ищеца, е отменена по съдебен ред с влязло в сила решение по адм. дело 710/ 2022г. на 60-ти състав АС Варна, като незаконосъобразно. Същевременно неоснователността на претенцията е поради липсата на останалите предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Правилно решаващият съд е приел, че не е установена и доказана вреда от пропуснати ползи по отношение на имуществото на ищеца. Този извод се основава на липсата на доказателства за заплащане на претендираната, като обезщетение сума за наем на автомобил, както и липсата на доказателства за реално очаквани приходи от наем на автомобила, обект на отменената като незаконосъобразна заповед. По делото не са доказани претърпени от ищеца имуществени вреди под формата на пропуснати ползи. Настоящият състав допълнително счита, че в хода на съдебното производство ищецът не е доказал наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между отменената, като незаконосъобразна ПАМ и настъпването на претендираните вреди по чл.4 от ЗОДОВ. Съобразно Тълкувателно решение 3/ 12.12.2012 г. по тълк. дело 3/ 2012 г. на ОСГТК пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Съгласно Тълкувателно решение 3 от 13.01.2023г. на ВКС по тълк. дело 3/2021г., ОСГТК, на обезщетяване подлежат само реалните вреди, т.е. правото на обезщетение се поражда само за действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични, тъй като обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване. В случая твърденията, че автомобилът ще се ползва през целия исков период от 6 месеца почива на предположение и не се подкрепя от приетите доказателства. Приложеният Договор за наем от 14.01. 2022 г.е за 5 дни от 14- 19. 01. 2022 г., т.е. не покрива периода, за който е изразена претенцията на ищеца (лист. 10 от адм. дело 1873/ 2024 г. на АС- Варна). Освен това дължимият наем е 60 лева. От страна на ищеца не са представени други доказателства за неосъществени сигурни приходи в процесния период, свързани с процесното МПС. В тази връзка следва да се посочи, че в случая не може факти от гражданскоправното правоотношение между ищеца и физическо лице ползвател на автомобила да се приемат, като основание за присъждане на вреди по ЗОДОВ. Налице са действия по предоставяне на автомобила от наемателя на трето лице, което няма правоспособност да го управлява. В т. 24 и т. 25 на договор за наем от 14.01. 2022 г.е предвидена клауза с ценоразпис за задължения на наемателя за спиране от движение от органите на МВР или други причини, възпрепятстващи неговото ползване. Предвид изложеното, според настоящият състав на Върховния административен съд по делото не е установен елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ причинната връзка между отменения акт и твърдяната имуществена вреда. Доказателствената тежест е за ищеца, който трябва да докаже обстоятелствата, на които основава претенцията си чл.153, чл.154, ал.1 от ГПК. В случая той не е доказал по безспорен и непротиворечив начин основателността на претенцията, поради това първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като е отхвърлил иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу ОД на МВР- Бургас. Целта на ЗОДОВ е обезщетителна с оглед чл.4, ЗОДОВ, чл.82 ЗЗД, във вр. с &1 от ЗОДОВ. В случая тази правораздавателна функция не следва да се приложи, тъй като ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин наличието на предпоставките на чл.4 ЗОДОВ. С оглед на изложеното и приложените по делото доказателства обжалваното съдебно решение като правилно и обосновано на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК следва да се остави в сила. При този изход на процеса и на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, касаторът дължи на ответника заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва бъде осъден да заплати на ОД на МВР- Бургас, разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,