Решение № 214 от 30.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 1056/2017 г.

Решение № 214 от 30.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 1056/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Анна Баева Производството е по чл. 47, т. 2 и т. 4 ЗМТА. Образувано е по молба на И. С. Василева, [населено място], за отмяна по реда на чл. 47, т. 2 и т. 4 ЗМТА на арбитражно решение от 31.03.2016 г. по арб. д. № 6192/2016 г. по описа на Арбитражен съд "А. Юстициарум". Ищцата поддържа, че по отношение на разрешения с арбитражното решение спор няма сключено валидно арбитражно споразумение, поради което е налице основанието за отмяна по чл. 47, т. 2 ЗМТА. Поддържа, че арбитражното споразумение не поражда правни последици за нея, тъй като арбитражната клауза е неравноправна съгласно чл. 143, т. 16 от З.. Сочи, че не й е предоставен екземпляр от договора за потребителски кредит, поради което ще изложи подробни съображения за неравноправност на арбитражната клауза след представянето му от ответника. Поддържа и наличие на основанието по чл. 47, т. 4 ЗМТА, тъй като не е била надлежно уведомена за арбитражното дело, а за арбитражното решение е научила, след като се е свързала през февруари с НОИ, за да узнае на какво основание се правят удръжки от пенсията й. Моли арбитражното решение да бъде отменено и да й бъдат присъдени направените разноски. Ответникът [фирма] оспорва предявения иск. Твърди, че исковата молба е недопустима, тъй като е предявена след изтичане на предвидения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА преклузивен срок. В тази връзка твърди, че арбитражното решение е изпратено от арбитражния съд на посочения от ищцата в договора за потребителски кредит и карта на клиента адрес за кореспонденция и е връчено по реда на чл. 13.4 от Общите условия на договора. Сочи, че куриерът е посетил адреса два пъти - на 6.04.2016 г. и на 14.04.2016 г. и е поставил информационни стикери за получаване на пратката, тъй като адресатът не е бил на адреса, но ищцата не е потърсила пратката. Поддържа, че дори и това връчване да се приеме за нередовно, то на 30.12.2016 г. на ищцата е връчена покана за доброволно изпълнение, а исковата молба е подадена на 3.05.2017 г. Оспорва твърдението за неравноправност на арбитражната клауза, като счита, че правото на ищцата да се позове на такава неравноправност е преклудирано с приключване на арбитражното производство с влязло в сила арбитражно решение. Излага съображения за наличие на арбитражна клауза в изискуемата писмена форма, съдържаща се в чл. 13.1 от Общите условия към договора, които са неразделна част от него и са предадени на клиента, съгласно клауза Б от договора, сключен между страните. Излага съображения за липса на неравноправност на посочената клауза, тъй като не е налице нито едно от основанията, предвидени в чл. 143, т. 16 З. - арбитражната клауза нито изключва, нито препятства правото на защита, нито ограничава средствата за доказване, нито предвижда обръщане към арбитраж, който не е предвиден по закон. Оспорва и наличието на основанието по чл. 47, т. 4 ЗМТА, като твърди, че всички документи, включително разпореждане, призовка, искова молба и доказателства по арбитражното дело са изпратени на посочения от ищцата в договора адрес и са връчени по реда на чл. 13.4 от Общите условия и чл. 32, ал. 1 ЗМТА поради наличие на условията за прилагане на уговорената от страните и предвидена в закона фикция. Ответникът излага и подробни съображения, че сключено преди влизането в сила на новата разпоредба на чл. 3, ал. 4 З. арбитражно споразумение е действително, както и за неприложимост на новата алинея 2 на чл. 47 ЗМТА поради липса на предвидено обратно действие на тази разпоредба. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид събраните по делото доказателства и обсъди твърденията и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на исковете: Исковете са процесуално допустими, тъй като са предявени от надлежна страна в рамките на предвидения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА 3-месечен преклузивен срок. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на исковете поради предявяването им след изтичане на предвидения в закона срок. Препис от постановеното арбитражно решение е изпратен на посочения в договора за кредит адрес на ответницата - ищца в настоящото производство, като пратката не е връчена и е върната с отбелязване "непотърсен". Ответникът се позовава на така извършеното връчване и твърди, че е редовно съгласно чл. 13.4 от Общите условия на сключения договор. Настоящият състав констатира, че в сключения договор е бил посочен освен настоящият адрес на кредотополучателя, на който е бил изпратен препис от арбитражното решение, но и адрес по месторабота, на който не е правен опит за връчване. С оглед на това настоящият състав намира, че не е изпълнено изискването на чл. 13.4 от Общите условия за връчване на решението на всички посочени в договора адреси. По същите съображения следва да се приеме за нередовно и връчването на поканата за доброволно изпълнение. От друга страна, доколкото това връчване е относимо към преценката кога ищцата е узнала за арбитражното решение и при липса на доказателства за противното, за начало на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА следва да се счита соченият от ищцата момент на узнаване за решението при направена справка в НОИ. Преди произнасяне по въведените с исковата молба основания по чл. 47 ЗМТА Върховният касационен съд следва да се произнесе служебно по валидността на арбитражното решение. Със Закона за изменение и допълнение на ГПК /обн. ДВ, бр. 8/2017 г./ е изменена разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК, като е въведена забрана за уговаряне на арбитражно споразумение по спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. В § 6, ал. 2 ПЗР ЗИДГПК е предвидено започналите до влизане на закона в сила арбитражни производства по неарбитрируеми потребителски спорове да бъдат прекратени, а с § 8, т. 5 от същия закон е изменена и разпоредбата на чл. 47 ЗМТА, като е създадена ал. 2, според която арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни. Така извършените законодателни изменения следва да намерят приложение и към настоящото производство, макар да е образувано преди влизане на закона в сила. Аргумент за това е даденото от Конституционния съд на Република България тълкуване по т. 3 от конст. дело № 15/2002 г., според което защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е първият стадий, а следващият стадий /факултативен/ е предявяването на иск по чл. 47 ЗМТА пред ВКС. След като към момента на влизане в сила на цитирания ЗИД на ГПК защитата е преминала в своя втори стадий и ВКС е сезиран от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА с иск за отмяна по чл. 47 ЗМТА, валидността на решението следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите на чл. 19, ал. 1 ГПК и чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Съгласно тези разпоредби, ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК е неарбитрируем, същото е нищожно по силата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА и ВКС следва да постанови нищожността му, без да разглежда по същество въведените с исковата молба основания за отмяна по чл. 47 ЗМТА. Допълнителен аргумент, обосноваващ направения извод, може да бъде изведен и от новата процесуалноправна разпоредба на чл. 405, ал. 5 ГПК /ДВ бр. 8/2017 г./, съгласно която окръжният съд отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Доколкото тази процесуалноправна норма има незабавно действие, тя следва да намери приложение и по отношение на постановените преди влизането й в сила арбитражни решения, които са нищожни по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗМТА. По аргумент за по-силното основание констатирането на нищожността на такова решение е в правомощията и на Върховния касационен съд, сезиран с иск за отмяна на арбитражното решение по чл. 47 ЗМТА, производството по който не е приключило с постановяване на решение към датата на влизане в сила на закона. С постановеното арбитражно решение, предмет на настоящото дело, е разрешен спор по договор за потребителски кредит, по който ищцата в качеството си на кредитополучател има качеството "потребител" по смисъла на § 13, ал. 1 ДР на З., поради което и съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК /ред. ДВ бр. 8/2017 г./ спорът е неарбитрируем, а постановеното по него арбитражно решение е нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА /ред. ДВ бр. 8/2017 г./. Тъй като настоящото производство е висящо към момента на влизане в сила на ЗИД на ГПК /ДВ бр. 8/2017 г./, следва да бъде обявена нищожността на арбитражно решение 31.05.2016 г. по арб. д. № 118/2016 г. по описа на Арбитражен съд "А. Юстициарум", без да се разглеждат поддържаните в исковата молба основания за неговата отмяна. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 483,69 лева- заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1 ГПК