Решение № 6154 от 8.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез юрисконсулт, срещу решение 7146 от 25.11.2022г. постановено по адм. д. 2475/2022г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на ДЗЗД Агромид Трюфел е отменено решение 22/16/1/0/00015/3/01/03/01 на зам. изпълнителният директор на ДФЗ, в частта му, с която е отказано частично изплащането на финансова помощ по договор РД 50-39 от 17.12.2020 г. с регистрационен номер в ИСУН BG06 RDNP001-16. 001-0007-C01 в размер на 17 174,98 лв. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като издадено в противоречие с приложимия материален закон, при съществено нарушение на съдопроизвоидствените правила и необоснованост основания по чл.209, т.3 АПК. Твърди, че съдът не е изяснил фактическата обстановка по делото и не е взел предвид представените доказателства по преписката, поради което извел грешни правни изводи. Сочи, че изплатените трудови възнаграждения на посочените в акта лица не отговарят на изискванията на нормата, регламентираща категориите допустими разходи от Условията за кандидатстване, съгласно чл.26, ал.1 от ЗУСЕФСУ. Излага съображения, че в конкретната процедура е била извършена само проверка на документи, при което е извършена дължимата преценка за допустимостта на извършените от бенефициера разходи и не се е наложило извършването на проверка на място. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу решението на ДФЗ за частичен отказ за изплащане на финансова помощ.. Претендира се присъждане на разноски и е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна. Ответникът ДЗЗД Агромид Трюфел, чрез редовно упълномощен процесуален представител, с писмен отговор оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Излага доводи по същество. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че са налице касационните основания по чл.209, т.3 от АПК, поради което предлага оспореният съдебен акт да бъде отменен. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на ДЗЗД Агромид Трюфел срещу решение 22/16/1/0/00015/3/01/03/01 на зам. изпълнителният директор на ДФЗ, с което на основание чл.20а, ал.2 от ЗПЗП и чл. 17, ал. 8 от Наредба 4 от 30.05.2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ЗПЗП на дружеството е отказано в т. II от акта, частично изплащане на финансова помощ, представляващо плащане по договор РД 50-39 от 17.12.2020 г. с регистрационен номер в ИСУН BG06 RDNP001-16. 001-0007-C01 по искане за окончателно плащане 22/16/1/0/00015/3/01 от 10.09.2021 г. в размер на 17 174, 98 лв., С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е отменил оспорения пред него акт, обективиращ частичен отказ за изплащане на финансова помощ и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените указания по прилагането на закона. Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от оспорване на неблагоприятен за него първоинстанционен съдебен акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови този резултат, съдът е установил, че решението за решението за изплащане на финансова помощ е издадено от компетентен орган, но е незаконосъобразно, тъй като е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което съставлявало основание за неговата отмяната на основание чл. 146, т.3 от АПК. Съдът установил, че на 27.09.2021 г ДЗЗД Агромид Трюфеле подало искане за окончателно плащане 22/16/1/0/00015/3/01/10.09.2021 г. в размер на 17 174, 98 лв., с което е поискано възстановяване на разходи определени от раздел 14. 1, т. 2 като "Преки неинвестиционни разходи за изпълнение на иновативния проект", тъй като съгласно б. "а" в тези разходи могат да се включат и възнаграждения, включително здравни и осигурителни вноски за лица, които участват в изпълнение на проекта и са наети на трудово или на служебно правоотношение от член от оперативната група. Установено е още, че след подадената заявка УО е приел, че са установени разходи, които не отговарят на нормативно регламентираните критерии за допустимост съгласно приложимите Условия за кандидатстване и е цитирано единствено отправено запитване до Управляващия орган - Министерство на земеделието с изх. 07-0400/5879 от 7.10.2021 г. във връзка с прилагането на нормативното изискване на т. 2 буква "а" към т. 14. 1 от раздел 14. "Категории разходи, допустими за финансиране" от Условията за кандидатстване по процедура BG06 RDNP001-16. 001 и получен отговор от 20.10.2021 г., че не са допустими за подпомагане заявени разходи за възнаграждения на лица от екипа по т. 2, буква "а" от раздел 14. 1 "Допустими разходи", които са наети от самата оперативна група, тъй като такава хипотеза е допустима единствено за лицата, изпълняващи дейности, свързани с функциониране на оперативната група, за които са предвидени като допустими разходите по т. 1, буква "а" от раздел 14. 1., Допустими разходи" от Условията за кандидатстване. Съдът е приел, че в акта липсват изискуемите по закон фактически обстоятелства, които представляват съображения за разпоредения с решението резултат, тъй като не са анализирани представените от дружеството писмени доказателства. Липсвал друг документ или акт на административния орган, който да е относим към процесният случай и от съдържанието на който да се почерпят фактическите съображения на ответника да разпореди оспорения правен резултат. Формулиран е извод, че липсата на мотиви по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е основание за определяне на оспореното решение като незаконосъобразно. Прието е, че в акта са били посочени само размери на заявения разход за месечни възнаграждения, но не и за каква дейност се претендират и период които същите обхващат, поради което за заявителя само на база посоченото правно основание не е станало ясно по каква причина спрямо него са въведени неблагоприятните последици на административния акт. Решението е правилно. Настоящия съдебен състав намира, че извода за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на приложимите процесуални правила е правилен и обоснован. Наведеният в касационната жалба довод, че оспореното решение за изплащане на финансова помощ отговаря на изискването за форма на издадения в писмена форма индивидуален административен акт е необоснован. Изискването за мотивиране на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е насочено към стриктно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде постановения отказ. Правилна е преценката на съда за нарушаване на изискването за форма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Административният акт не съдържа ясно изложение на фактическите основания за издаването му, с което съществено е затруднена защитата срещу него, а това води винаги до незаконосъобразност, както правилно е приел състава на Административен съд София -град. Изложените в касационната жалба, а и пред първоинстанционния съд мотиви, не могат да санират пропуска на ДФЗ при произнасянето си по отношение допустимостта на заявените за възстановяване разходи. Задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК налага обективирането в административния акт на конкретни твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на относимата правна норма. Неизпълнението на това задължение съставлява отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. С оглед спазване на принципа на пропорционалност, заложен в чл. 6, ал. 2 от АПК, е следвало административния орган да събере доказателства или поне да изследва обстоятелствата, които имат отношение към заявяване от страна на бенефициера. За осигуряване на тази възможност е въведено и задължението по чл. 35 от АПК за издаване на индивидуалният административен акт след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Като не е изпълнил това си задължение, административния орган е издал необоснован, а от там и незаконосъобразен, подлежащ на отмяна акт. Конкретиката на акта предопределя и конкретен обективен контрол за законосъобразност, осъществяван от съда. Липсата на конкретика води до неефективност на съдебния контрол. Видно от изложеното соченото от административния органа правно основание на твърдяното нарушение не може да бъде годно правно основание за сочените фактически основания. Това прави оспорения акт материално незаконосъобразен. Първоинстанционният съд като е установил тази незаконосъобразност на акта е направил правилен извод за съответствието на акта с изискванията на чл. 146, т.3 и т. 4 АПК. Касационната жалба не излага никакви различни доводи или прави твърдения, на които да не е даден отговор от първата инстанция. Поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК и да се направи препращане към мотивите на първата инстанция. Предвид описаното, настоящия съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, не са налице описаните в жалбата касационния основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК, поради което последната следва да се остави без уважение. С оглед изхода на производството, искането за присъждане на разноски в полза на касационния жалбоподател е неоснователно и следва да се остави без уважение. Ответната страна не претендира разноски. На основание горното и във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение