Решение № 15577 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7621/2020 г.

Решение № 15577 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7621/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на Д. Кацарова от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Дойчинов, срещу решение № 988 от 17.02.2020 г., постановено по адм. дело № 427/2019 г. на Административен съд София - град, 28 състав, с което е отхвърлена жалбата на Д. Кацарова, С. Стойкова, Д. Стойкова и И. Стойков срещу заповед № 18 – 10039 от 23.11.2018 г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. София, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР), състоящо се в нанасянето на нов обект с идентификатор № 68134/1939.78. 3 с площ 89 кв. м., с предназначение жилищна сграда – еднофамилна – и заличаването на обекти с идентификатори № 68134/1939.78. 2 с плащ 87 кв. м. с предназначение – жилищна сграда и имот идентификатор № 68134/1939.78. 1 с площ 5 кв. м. с предназначение – хангар, депо, гараж. С решението жалбоподателите пред първата инстанция са осъдени да заплатят разноските по делото. С касационната жалба неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводтвените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода за законосъобразност на оспорената заповед, тъй като посочва, че е неправилен извода му за това, че административното производство е образувано по искане на заинтересовано лице, което е имало право да иска изменение на КККР. Твърди, че П. Божкова не е имала право да иска изменение на КККР, тъй като не се легитимира като собственик на сградата, предмет на изменението, тъй като с решение на СРС, с което имот идентификатор № 68134/1939.78 е реституиран на жалбоподателите в първата инстанция, в мотивите на решението на СРС от 13.10.1994 г. е отречено правото й на собственост върху сградата, като е посочено, че вилната сграда става собственост на държавата. Твърди и допуснати съществени нарушения и необоснованост, тъй като със СТЕ приета по делото не са изяснени всички релевантни за спора факти, включително обосноваващи нанасянето на обекта сграда с по – голяма площ. Оспорва решението на АССГ и в частта на присъдените разноски, като посочва, че неоснователно и въпреки направено възражение същите са присъдени за двама адвокати при липса на основание за това при заменен в хода на производството от заинтересованата страна пред първата инстанция процесуален представител. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на началника на СГКК – гр. София. Претендира разноски по представен списък. Ответникът Началника на СГКК – гр. София не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Ответника П. Божкова, чрез процесуалния си представител адв. Пелов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответниците С. Стойкова, Д. Стойкова, И. Стойков, Г. Манев и П. Славков не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, в законоустановената форма и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, без допуснати нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на закона. Приел е, че е налице посоченото правно основание за издаване на заповедта – чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, а именно допусната непълнота и грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР в одобрената кадастрална карта. Посочил е, че от събраните по делото доказателства, включително приетата по делото СТЕ, се установява, че е налице разминаване между одобрената кадастрална карта в отразяването на конфигурацията на спорната жилищна сграда – имоти с кадастрални идентификатори № 68134/1939.78. 1 и № 68134/1939.78. 2 и действително изпълненото на място по одобрени проекти на сградата и позволителен билет от 22.07.1968 г. Приел е, че е налице разлика между понятията застроена площ по § 1, т. 15 от ДР на ЗУТ и същото понятие за нуждите на ЗКИР, като е достигнал до извод за законосъобразност на отразената площ на сградата по одобреното изменение на КК от 89 кв. м. Приел е за неотносими към настоящия спор наведените възражения за незаконосъобразно придобиване на поземления имот, върху който е построена сградата, на наследодателите на заинтересованата страна Божкова, а представеното по делото съдебно решение на СРС за възстановяване на собствеността върху този имот на жалбоподателите, е приел, че е релевантно относно установяването на правния им интерес от оспорване на заповедта и придаващо им качество на заинтересовани страни в производството, тъй като нито административния съд, още по – малко административните органи нямат правомощие да разрешават спорове за собственост. Приел е, че релевантния за спора въпрос е дали е налице непълнота или грешка в кадастралната карта, която е действаща и одобрена. Приел е наличие на такава най – напред досежно съществуването в кадастралната карта на обект идентификатор № 68134/1939.78. 2 – хангар, депо, гараж. Приел е, че от СТЕ е установено, че посоченият обект е неправилно отразен в действащата кадастрална карта, тъй като е установено, че той не представлява допълващо застрояване, а е част, включително по одобрения проект от жилищната сграда. Приел е и че от доказателствата също се е установило, че спорната жилищна (вилна) сграда е правилно отразена по оспореното изменение на КК по съществуващия на място контур, като е посочил, че процедираните изменения касаят заличаване на нанесена в одобрената кадастрална карта западна тераса, която е на кота терен и като такава не следва да се включва в обема на сградата, съответно нанасяне на изменението е включено стълбище за достъп до сградата, от източна страна част от тераса, до частта в която има колона, като тази част се включва в площта на сградата и цялата площ на сграда идентификатор с крайни цифри 78. 2 – нанесена в одобрената КК като хангар, гараж, депо, за която е установено, че не е самостоятелен обект и е част от сградата. По тези съображения е достигнал до извод, че извършеното изменение съответства на съществуващия на място обект – жилищна сграда, очертана с измервания по нейния контур, съответно процедираното изменение е в съответствие със закона и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Кадастралната карта отразява действителното съществуващо на място фактическо положение на имотите, сградите и самостоятелните обекти в тях. От съда в случая са установени релевантните към спора обстоятелства, а именно действителното съществуващо на място фактическо положение, а именно дали на място жилищната сграда, нанесена в одобрената КК с едни контури, както и нанесения в одобрената КК гараж, хангар се намират и са със съответната конфигурация действително (фактически) на мястото, с очертания и граници така, както са отразени в КК, съответно нанесени като очертания (включително като самостоятелни обекти) съществуват на място. В случая от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че с извършеното изменение, одобрено по оспорената заповед нанасянето е извършено съобразно фактическото състояние и положение на обектите, така както съществуват на място. Установява се, че в одобрената КК са нанесени два обекта жилищна сграда с идентификатор № 68134/1939.78. 1 с площ 87 кв. м. и хангар, депо, гараж с идентификатор № 68134/1939.78. 2 с площ 5 кв. м., т. е. с обща площ 92 кв. м. С оспореното изменение тези два обекта по одобрената кадастрална карта са обединени в един – нанесената жилищна сграда с идентификатор № 681354/1939.78. 3 с площ от 89 кв. м. От приетите по делото доказателства, включително СТЕ, която съдът правилно е кредитирал като обективна се установява, че нанесения в одобрената кадастрална карта хангар, гараж, не е самостоятелен обект и представлява част от жилищната сграда, поради което правилно е заличен и е нанесен като част от контура на жилищната сграда. Установява се освен това, че изменението касае заличаване на тераса, която е на кота терен от контура на сградата и включването в него на стълбище, което не е било включено и част от друга тераса до ограничение с колона, което е също част от сградата. При тези очертания на контура на жилищната сграда съответно с измервания е определена площ от 89 кв. м., което е и по – малко от площта на обектите по одобрената кадастрална карта. Разпоредбата на § 1, т. 1 от Наредба № РД – 02 – 20 - 5 от 15.12.2016. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри дава легалното понятие на "Граница на сграда", а именно те "се определя от външните ограждащи стени на първия надземен или полуподземен етаж. Граница на сграда е и ортогоналната проекция на външните стени на първия надземен етаж, ако наземният етаж не е ограден със стени. Към границата на сградата се изобразяват тераси, външни стълби, стълбищни площадки, рампи, гаражи и други елементи с височина над 1, 20 m от средното ниво на прилежащия терен, включително и проходите в сградата". В настоящия случай нанасянето по одобреното изменение е направено именно при съобразяване на тази разпоредба, тъй като е заличена от контура на сградата терасата на кота терен, а са включени външни стълби и нанесения по одобрената КК като отделен обект хангар, гараж, за който безспорно е установено, че е част от контура на сградата. Във връзка и с посочените установявания е била налице непълнота и грешка в кадастралната карта, т. е. било е налице посоченото правно основание обосноваващо изменението на същата. Следва да се посочи във връзка с очертаните по – горе характеристики на кадастралната карта, че е без значение дали обектите, които се отразяват в КК са законно построени или не, тъй като КК отразява фактическото положение и съществуващото на място. Освен това кадастралната карта не създава права на собственост, нито ги размества, както и не може да създаде законен статут на строеж, който е изграден без строителни книжа, тя само отразява съществуващото на място. За да е налице "непълнота или грешка" в одобрената КККР, съгласно легалното определение - § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР (в относимата редакция ДВ бр. 57/2016 г.) трябва да има несъответствие в данните – границите и очертанията - за имотите, отразени в КККР, спрямо действителното им фактическо състояние, каквото несъответствие в случая е установено и е станало основание за изменението на КК. Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на решението, поради неправилна преценка досежно това, че административното производство е започнало по заявление на легитимирано лице. Правилно в тази връзка съдът е посочил, че нито административният съд, нито административният орган се произнася по собствеността и разрешава спорове в тази връзка. Административният орган и съдът се съобразява с представените документи и доказателства в тази насока. В случая П. Божкова по чието заявление е започнало административното производство се е легитимирана с документи, които не са оборени и не са отменени по съответния ред, за собственост на сградата и обектите, които са предмет на оспореното изменение в КК. Неоснователно е позоваването на касатора за отричане на правото на собственост на Божкова върху сградата на мотивите на решението на СРС от 13.10.1994 г., в което е възстановено правото на собственост върху поземления имот, в който се намира сградата на касатора и другите жалбоподатели пред първата инстанция. Касаторът се позовава на посочено в мотивите на това решение, че "вилната сграда става собственост на държавата ( § 4 и ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ). Мотивите нямат сила на присъдено нещо, а само със съдебно решение, което обвързва страните със сила на присъдено нещо, е допустимо признаването или отричането на право на собственост. В случая правото на собственост върху сградата на Божкова не е било предмет на такъв спор и не е отречено със сила на присъдено нещо. Освен това разпоредбата на § 4 и ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ въобще не разписва в тези хипотези преминаването на собствеността на сградите върху държавата или трети лица, а посочва, разписва редът, по който в случаите по § 4 и ал. 1 и 2 и наличие на сграда или подобрения в имота, се уреждат отношенията между собственика на земята и ползвателя, направил подобренията. Най – накрая неоснователно е възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с приемане на СТЕ. Действително е направено оспорване на СТЕ от процесуалния представител на жалбоподателите пред първата инстанция и е поискано допускането на повторна експертиза. В проведеното съдебно заседание обаче не са изложени никакви мотиви освен несъгласие с констатациите на вещото лице, защо според процесуалния представител на жалбоподателите СТЕ е необоснована и в кои части възниква и защо възниква съмнение в нейната правилност. В тази връзка правилно съдът е отхвърлил искането за допускане на повторна експертиза. По изложените съображения оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба в частта, с която се оспорва решението на АССГ досежно осъждането на касатора и другите жалбоподатели пред първата инстанция да заплатят разноските в първоинстанционното производство представлява по съществото си искане за изменение на решението в частта по разноските, по което искане компетентен да се произнесе е съдът, който е постановил решението, а именно АССГ. Поради това производството по касационната жалба в тази й част следва да бъде изпратено на АССГ за произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Предвид изхода на спора настоящият състав намира, че е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение