Решение № 10929 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1204/2013 г.

Решение № 10929 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1204/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Ангел Павлов Манов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново, срещу решение № 565 от 23.11.2012 г. по адм. дело № 1142 по описа за 2011 г. на административния съд - Велико Търново. С него по жалба на Димитър Славчев Зоров, едноличен търговец с фирма ЕТ "Зоров-91-Димитър Зоров" е отменен ревизионен акт № 060900102 от 28.07.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Враца, поправен с ревизионен акт № 060900102 от 26.08.2009 г., потвърден с решение № 446 от 5.10.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, в частта относно за данъчни периоди м. 10, м. 11, м. 12.2006 г., м. 04 и м. 07.2007 г. е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от СД "Еней 2001 - Христозов и сие" в размер на 23 400.00 лв.; по фактури, издадени от "Котис-БТ" ЕООД в размер на 60 000.00 лв. и по фактури, издадени от "Севт-БТ" ЕООД в размер на 135 000.00 лв., както и в частта с която е увеличен финансовия резултат на едноличния търговец за 2006 г. въз основа на което е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 102 886.98 лв. и лихва за забава в размер на 36 000.18 лв., както и в частта, в която приходната администрация е осъдена да заплати съдебни разноски в размер на 21 816.70 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Димитър Славчев Зоров, едноличен търговец с фирма ЕТ "Зоров-91-Димитър Зоров" оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Виктория Терзиева. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на повторен съдебен контрол е ревизионен акт № 060900102 от 28.07.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Враца, поправен с ревизионен акт № 060900102 от 26.08.2009 г., потвърден с решение № 446 от 5.10.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново. При първоначалното разглеждане на същия съдебното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане по повод облагането по реда на ЗДДС (отм.) и ЗДДС за данъчни периоди м. 10, м. 11, м. 12.2006 г., м. 04 и м. 07.2007 г., а по реда на ЗОДФЛ (отм.) е отчетната 2006 г. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. В мотивите на същото подробно е обсъдена фактическата обстановка, а именно, че при извършване на ревизията органът по приходите е приел, че през данъчни периоди м. 10, м. 11, м. 12.2006 г., м. 04 и м. 07.2007 г. следва да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 611 от 31.10.2006 г. с предмет на доставката "рекламна услуга по БТВ", издадена от "Еней 2001 - Христозов и сие" СД в размер на 17 000.00 лв.; по фактура № 726 от 29.11.2006 г. за доставка на рекламна услуга по БТВ, издадена от същото дружество в размер на 6 400.00 лв.; по фактура № 63 от 21.12.2006 г., издадена от "Котис-БТ" ЕООД с предмет "аванс по договор за реклама" в размер на 60 000.00 лв., по фактура № 65 от 20.04.2007 г., издадена от "Севт - БТ" ЕООД в размер на 60 000.00 лв. и по фактура № 92 от 31.07.2007 г., издадена от същото дружество в размер на 75 000.00 лв., на основание чл. 6 и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). По повод обосноваване на реалността на доставките са представени седем броя сертификати за излъчване с конкретното им посочване с номер и период на кампанията, издадени от "Болкан Нюз Корпорейшън" ЕАД. В сертификатите за час на излъчване на рекламата с продължителност от 3 секунди са посочени часове на излъчване от конкретно посочения часови диапазон. След това с оглед на преценката за законосъобразност съдът е проследил т. н. верига търговци по повод на посочените преки доставчици като "Еней 2001 - Христозов и сие" СД за данъчен период м. 10 и м. 11.2006 г., с който ревизираното лице е подписало договор от 23.06.2006 г. с предмет "излъчване в програмата на Би Ти Ви аудио-визуални произведения, наричани "рекламни материали", рекламиращи стоки и/или услуги и/или търговски марки от възложителя - ревизираното лице". Рекламите материали са рекламни клипове или спонсорски заставки по смисъла на ЗРТ и др. рекламни форми. Предходен доставчик е ЕТ "Интер Медиа - Иван Салчев", като е идентичен договорът между него и прекия доставчик, като е налице превъзлагане на рекламните услуги. Представени са исканите документи и обяснения от едноличния търговец, като от тях е видна цената на услугата, според вида й. Представен е сертификат за излъчване, издаден от "Болкан Нюз Корпорейшън" ЕАД. По отношение на фактурата, издадена от "Котис - БТ" ЕООД за данъчен период м. 12.2006 г. също е установено наличието на договор от 14.12.2006 г., сключен с ревизираното лице с идентично съдържание с договора от 23.06.2006 г. Проследени са и другите доставчици по веригата ЕТ "Интер Медиа - Иван Салчев" и "Болкан Нюз Корпорейшън" ЕАД. За данъчни периоди м. 04 и м. 07 е сключен договор между ревизираното лице със "Севт-БТ" ЕООД от 2.03.2007 г. с идентичен предмет и клаузи с договора от 23.06.2006 г. между ревизираното лице и "Еней 2001 - Христозов и сие" СД. Това се отнася и за договора от 1.12.2006 г. между "Севт-БТ" ЕООД и ЕТ "Интер медиа - Иван Салчев". За реализация на услугата е представен сертификат за излъчване на реклама, издаден от "Болкан Нюз Корпорейшън" ЕАД. Освен това с ревизионния акт е осъществено увеличаване на финансовия резултат на дружеството със сумата 428 695.20 лв., като е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за отчетната 2006 г. в размер на 102 886.98 лв. и лихва за забава в размер на 36 000.18 лв. Първоинстанционният съд е обсъдил поотделно посочените преки доставчици и техните предходни доставчици и събраните по делото писмени и гласни доказателства, последното в изпълнение на дадените указания с отменителното решение на ВАС, осмо отделение и конкретно е изброил тези събрани в производството пред него. Също така е кредитирал изслушаната и приета съдебно-счетоводна експертиза, която установява начисляването на данъка при преките доставчици, материалната и кадрова обезпеченост при тях за осъществяване на предмета на доставките, а именно ДМА и лица, работещи по договор с тях, както и осъществяваните и отчетени разходи при тях за външни услуги. Съдът е обсъдил и събраните гласни доказателства, а именно разпит на свидетеля Иван Салчев. Направил е извод, че от събраните писмени и гласни доказателства се установява изпълнението на фактурираните услуги, което доказва реалността на процесните доставки. Според съда предметът на процесните фактури е услуга от вида на рекламните и след като се доказва по безспорен начин, че рекламите са излъчени по съответните телевизии услугата е извършена при това от лицата, издали фактурите, които са превъзложили на други изработката на клиповете и излъчването им. Според съда разликата в цените на услугите между различните участници е налице, но в ревизионния акт не се претендира това, а нереалност на услугата. По повод фактурата с предмет авансово плащане съдът се е позовал на установеното от съдебно-счетоводната експертиза при първоначалното разглеждане на делото, която не е била оспорена и която констатира, че такава фактура е издадена от "Котис - БТ" ЕООД и към нея има кредитно известие отразено в аналитичните регистри на това дружество - доставчик за м. 12.2006 г. и м. 01.2007 г., но в счетоводството на жалбоподателя не е осчетоводено такова кредитно известие. Съдът изрично се позовава и на реалността на услугата, по повод на която е авансовото плащане, посочено като предмет на доставката и отразено във фактурата. По повод прилагането на ЗКПО (отм.) и на задължението по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) съдът е обсъдил предпоставките на чл. 23, ал. 2, т. 13 и т. 10 от ЗКПО (отм.) за увеличаване на финансовия резултат, а именно липсата на реалност на доставките по процесните фактури, издадени от посочените доставчици. Съдът се е позовал на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, за да се аргументира по повод твърдяното отклонение от данъчно облагане и за наличие на данни за документално необосновани и недоказани разходи, съответно е обсъдил макар и общо разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 15 от ЗКПО (отм.), към които препраща чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.). От това заключение се установява, че са осчетоводявани всички разходи в съответствие със счетоводните изисквания, за всички сделки са налице разходи, като получателят по доставките е отчитал и приходи в съответните периоди и не са налице предпоставките по т. 13 от посочената норма. От това заключение също се установява, че доставките са документално доказани и правилно осчетоводени в счетоводството на получателя, респ. е неправилно позоваването на т. 10 от посочената норма. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на ответната страна по касационната жалба - Димитър Славчев Зоров, едноличен търговец с фирма ЕТ "Зоров-91-Димитър Зоров" следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 12 000.00 лв., представляващо адвокатско възнаграждение, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, за настоящата касационна инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение