Решение № 7068 от 10.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7786/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Хоспис Царица Александра ООД гр. Търговище, действащо чрез пълномощника адвокат Филипов, срещу решение 60/18.05.2023 г., постановено по адм. дело 65/2023 г. по описа на Административен съд Търговище, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед РД3129-3-3/15.03.2023 г. на изпълнителния директор на Агенция за качеството на социалните услуги (АКСУ), с която е отказано издаването на лиценз за предоставяне на социална услуга резидентна грижа, с целева група пълнолетни лица в нетрудоспособна възраст, и жалбоподателят е осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска оспореното решение да бъде отменено, като се отмени и потвърдената с него заповед, в която връзка са наведени доводи за нейната незаконосъобразност. Възведена е и претенция за присъждане на сторените деловодни разноски за производството пред двете съдебни инстанции, като на основание чл. 78, ал.5 от ГПК (Гражданския процесуален кодекс) е направено възражение за прекомерност на претендираното/заплатеното от другата страна юрисконсултско/адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация - изпълнителният директор на Агенция за качеството на социалните услуги, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Делииванова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното с нея решение да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и също прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК на адвокатското възнаграждение, заплатено от опонента му. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесната заповед от 15.03.2023 г., предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд, на основание чл. 153, ал. 1 във връзка с чл. 148, ал. 2 от Закона за социалните услуги (ЗСУ) и по съображения, че заявителят не отговаря на изискванията по чл. 148 от ЗСУ, защото има влязло в сила наказателно постановление за предоставяне на социални услуги без издаден лиценз, е отказано издаването на искания лиценз от дружеството. За да отхвърли сезиралата го жалба срещу тази заповед административният съд подробно е аргументирал теза, че тя е издадена от компетентен орган в предвидената форма и е надлежно мотивирана, без допускане на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е в съответствие с приложимия материален закон. Проверяваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от такива пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон (чл. 153, ал. 1 и чл. 148, ал. 2 от ЗСУ). Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на изпълнителния директор на АКСУ, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Съображенията, изложени от Административен съд - Търговище, се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. За пълнота във връзка с основното възражение в касационната жалба следва да се акцентира върху това, че издаденото на 20.12.2022 г. наказателно постановление е влязло в сила на 13.02.2023 г. - съгласно чл. 79б, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания, след като санкционираното с него дружество за предоставяне на 30.11.2022 г. на социални услуги без издаден лиценз, не го е обжалвало и е заплатило доброволно наложената му имуществена санкция. Заповедта за отказ да се издаде искания лиценз е издадена след това от административния орган съгласно правомощията му по чл. 153, ал. 1 от ЗСУ и в съответствие с разпоредбата на чл. 148, ал. 2 от същия закон, съгласно която лица, които предоставят социални услуги без издаден лиценз, нямат право на лицензиране за срок от три години, считано от датата на установяване на нарушението. От гореизложеното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторовият процесуален представител, за неправилност на решението и незаконосъобразност на потвърдената с него заповед, не може да бъде кредитирана. Отхвърляйки подадената до него жалба като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което проверяваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора по главните искания на касатора акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски също се явява неоснователна, а следва да бъде уважено своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Изпълнителният директор на АКСУ е бил представляван пред настоящата инстанция от надлежно упълномощен юрисконсулт. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от касатора) съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът, който е равен на нормативно предвидения минимум, е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган - подал писмен отговор и писмени бележки със съображения по съществото на спора, но пък не се явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията си и да отговори на евентуалните възражения на другата страна, както и да коментира прокурорското заключение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение