Решение № 7484 от 7.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3211/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Й. М. Ч., чрез адв. Стойкова срещу решение 10680/05.12.2024 г., постановено по адм. дело 3046/2023 г. по описа на от Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо с изх. 02-160-6500/5498/27.11.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Счита, че съдът не е обсъдил всички доказателства и установени факти по делото, както и относимите правни норми, поради което е достигнал до неправилни правни изводи. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, по съществото на спора. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделиене ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховния административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на Й. М. Ч. срещу Уведомително писмо на заместник изпълнителния директор на ДФЗ с изх. 02-160-6500/5498/27.11.2023 г за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021, с което е намалено финансирането по Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници (СМКЮ) в размер на 6 520,34лв. Съдебно производство е повторно такова, доколкото предходното Уведомително писмо с изх. 02-160- 6500/5498 от 18.01.2023 г. е било оспорено от бенефициентът Й. М. Ч. с УРН 660882 и УИН 16/270521/20313 и с Решение 908 от 18.05.2023 г., по адм. дело 432/2023 на АС Пловдив е било отменено и делото е било изпратено като преписката на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" София, за ново произнасяне по подаденото от Й. М. Ч. по Схема за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници за кампания 2021 г., в едномесечен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията по прилагане на закона. Съдът е приел за установено, че за кампания 2021 г. Ч. е кандидатствал за оторизирана субсидия със заявление с УИН 16/270521/20313 за обработваните от него земеделски земи, както и по мярка СМКЮ. През 2021 г. е отглеждал в стопанството си 64 едри преживни животни говеда, като в заявлението за подпомагане по съответната мярка са включени за подпомагане 59 от тях, всяко едно регистрирано персонално в притежавания от оспорващото лице животновъден обект 5861690005/4358-0069/, със съответна ушна марка. Очакваната сума за подпомагане за 2021 г. по мярка СМКЮ е била в размер на 8 837, 99лв. С обжалваното УП е оторизирана и изплатена сума в размер на 2 317,65лв., като е намалено финансирането по мярка СМКЮ в размер на 6 520,34лв., което намаление се счита за незаконосъобразно. Съдът е приел, че в случая се прилагат изискванията на Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите и мерките за директни плащания, като е посочил,че не са изпълнени предпоставките на чл.20, ал.4 от същата. Позовал се е на саморъчно подадената от Ч. на 12.10.2021 г. Декларация (л.46) съгласно чл. 27в от Наредба 3 от 17.02.2015 г. във връзка със заявено участие по схемите за обвързано с производството подпомагане за животни е посочено и ветеринарно-медицинско свидетелство с номер BG2021-044401, което също е в кориците на делото, и което също посочва тези 3 броя говеда. В съдебното производство факта, че са реализирани само 3 броя говеда не е оспорен от жалбоподателя. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че УП е издадено от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, не са допуснато нарушения на административнопроизводствените правила и същото е в съответствие с относимите материалноправни норми. Решението е валидно, допустимо и правилно. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от страните обстоятелства, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактите, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за законосъобразност на оспорвания административен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло. Съдът правилно е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Между страните няма спор, че при извършването на проверката за реализация на продукцията в случая се прилагат изискванията на Наредба 3 от 17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите и мерките за директни плащания (Наредбата). Съгласно чл.20, ал.4 от Наредбата земеделските стопани, кандидати по схемата по ал. 1, трябва да са реализирали на пазара животни от същия вид, съответстващи най-малко на 0,2 животни на допустимо за подпомагане по схемата животно за периода от 1 октомври на предходната година до 30 септември на годината на кандидатстване. В случая, както правилно е установил съда, въз основа на саморъчно подадената от Ч. на 12.10.2021 г. Декларация по чл. 27в от Наредбата е видно, че жалбоподателят е декларирал 59 броя говеда и е следвало да реализира поне 12 от тях, а той е реализирал само 3 броя, като това обстоятелство не е било спорно. Съгласно чл. 20, ал. 6 от Наредбата размерът на помощта по схемата по ал. 1 се определя на брой допустими за подпомагане животни, за които е изпълнено условието по ал. 4, което обвързва помощта с производство. С оглед изложеното и при липсата на пороците сочени като основания за отмяна решението като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,