Решение № 6435 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12229/2015 г.

Решение № 6435 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12229/2015 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ректора на Академията на МВР - гр. София, против Решение № 5459/5.08.2015 г., постановено по адм. дело № 4757/2015 г., по описа на Административен съд София - град, с което е обявена нищожността на негова заповед № 4581з - 254/26.03.2015 г., и преписката е изпратена на декана на факултет "Полиция" в Академията на Министерството на вътрешните работи, който в двуседмичен срок да свика факултетен съвет за обсъждане и утвърждаване състава на научното жури, на основание чл. 63, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Академията на МВР. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което жалбата против цитирания административен акт бъде отхвърлена като неоснователна. Оветникът - П. П. К., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е обявил за нищожна заповед № 4581з - 254/26.03.2015 г., издадена от Ректора на Академията на МВР - гр. София и преписката е изпратена на декана на факултет "Полиция" в Академията на Министерството на вътрешните работи, който в двуседмичен срок да свика факултетен съвет за обсъждане и утвърждаване състава на научното жури, на основание чл. 63, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Академията на МВР. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от орган с обща компетентност и в установената писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до несъответствие на акта с материалноправните разпоредби и целта на закона, водещи до неговата нищожност. Решението е правилно. Студент, докторант или специализант се отстранява от висшето училище за определен срок при предоставяне на неверни данни, въз основа на които е приет във висшето училище, или подправяне на документи за студентското му положение; при системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на висшето училище или при осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление от общ характер (аргумент от чл. 74, ал. 2 от Закона за висшето образование). Съдът обосновано и в съответствие със закона (ЗВО и Правилника за устройството и дейността на Академията на МВР), е приел, че ректорът на Академията на МВР няма материална компетентност да отстрани от обучение докторант. Обосновани са изводите на съда и по отношение на противоречието на фактическите основания за издаване на заповедта с материалноправните предпоставки по чл. 74, ал. 2 от ЗВО. Компетентен да вземе решение за отстраняване на докторант е Факултетният съвет, съгласно чл. 19, ал. 2, т. 11 от Правилника за устройство и дейност на Академията на МВР. Административният акт не съдържа фактически основания, относими към предпоставките за отстраняване на докторант, нито доказателства в тяхна подкрепа, поради което е издаден в нарушение на изискванията за форма и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на ответника следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение