Решение № 270 от 8.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 199/2010 г.

Решение № 270 от 8.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 199/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимата Т. М. Д. против присъдата по внохд № 415/2009 г. по описа на Сливенския окръжен съд, в която са посочени основанията за проверка по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 - 3 НПК. Развива се оплакването, че въззивният съд е изградил вътрешното си убеждение за виновността на подсъдимата след непълен и необективен анализ на събраните доказателства. Това е довело до погрешно изградено вътрешно убеждение на въззивния състав за виновността на Д. в инкриминираното с обвинителния акт престъпление. Неправилно е изведен съставът на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК, тъй като по делото не е установен елемент от обективната му с. - документът няма правно значение, което практически води и до липсата на обект на престъплението. Поради това, деянието е несъставомерно. При условията на алтернативност се правят искания за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимата или отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за отстраняване на нарушенията по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК допуснати от въззивния съд при събиране, проверка и оценка на доказателствата. В съдебно заседание защитникът на подсъдимата, редовно призован, не се явява. Жалбоподателката, нередовно призована, не се явява, като делото се разгледа при условията на чл. 353, ал. 3 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение, че не са допуснати сочените от касатора нарушения на закона и на процесуалните правила, поради което жалбата следва да се остави без уважение, като въззивната присъда се потвърди. За да се произнесе, Върховният касационен съд, трето н. о., в този състав съобрази следното: С присъда № 3 от 01.03.2010 г. по внохд № 415/2009 г. на Сливенския окръжен съд, образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура - Сливен, е отменена присъда от № 466/15.06.2009 г. по нохд № 710/2009 г. на Сливенския районен съд, с която подсъдимата Т. М. Д. е била призната за виновна за извършено от нея на 27.08.2006 г. в гр. Т., обл. Сливен деяние по чл. 311, ал. 2 от НК и на основание чл. 78а, ал. 1 и ал. 4 от НК е била освободена от наказателна отговорност, като й е била наложена глоба от петстотин лева и е била лишена от право да заема длъжността "дознател" или разследващ полицай в системата на МВР, като е оправдана по първоначалното обвинение да е извършила престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК. Вместо отменената присъда е постановена нова, с която Т. М. Д. е призната за виновна в това, че на 27.08.2006 г. в гр. Т., обл. Сливен, в качеството на длъжностно лице-дознател в РПУ-Твърдица, в кръга на службата си, съставила официален документ-протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие от 27.08.2006 г. по досъдебно производство № 260/2006 г. на РПУ - Твърдица, в който удостоверила неверни обстоятелства, че е извършила оглед на местопроизшествието, с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства, поради което и на основание чл. 311, ал. 1 и чл. 58а, във вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК, във вр. чл. 373, ал. 2 от НПК е осъдена на пробация включваща пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 НК - "задължителна регистрация по настоящ адрес", с периодичност два пъти седмично за срок от една година и "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от една година. К. прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки въззивната присъда в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимата за неоснователна. Неоснователни са възраженията на защитата, че са налице правни пороци при анализа и оценката и доказателствата от второинстанционния съд, във връзка с решението да се отмени оправдаването на подсъдимата и се постанови нова осъдителна присъда. Втората съдебна инстанция е приела различни от първостепенния съд правни положения, основани на събраните на досъдебното производство доказателствени източници и от изложените факти в обстоятелствената част на обвинителния акт /признати от подсъдимата в производство по гл. ХХVII НПК - чл. 371 и сл. НПК/, които е подложила на внимателна проверка. На базата на събраните и проверени доказателства въззивният състав е възприел отразените в обвинителния акт фактически положения и е изпълнил задължението си да обсъди противоречията в доказателствената съвкупност, изложил е съображения, защо и кои от доказателствата приема, а други отхвърля, след което стигнал до извода за доказаност на обвинението. Тези съображения са в изпълнение на произтичащите процесуални изисквания за съдържание на присъдата, задължителни съобразно чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305, ал. 3 НПК и за втората инстанция, когато постановява нова присъда и наличието им сочи за неоснователност на касационната жалба по релевираните в нея оплаквания за допуснато нарушение при събирането, проверката и оценката да доказателствената съвкупност. От фактическа с., въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства: На инкриминираната с обвинителния акт дата Д. е била дежурен дознател и надлежно е била уведомена от оперативния дежурен в РПУ - Твърдица, св. А. А., че е настъпило ПТП на път III-662км-26 източно от гр. Т. с пострадало лице и е необходимо тя да го посети и извърши оглед на местопроизшествието - нещо, което подсъдимата не изпълнила. По-късно същия ден, на базата на получената скица от свидетеля Ст. С. служител и технически помощник, който посетил мястото на инцидента, Д. изготвила протокол за оглед на произшествието. В него тя отразила, че в 06.30 часа го е посетила и е извършила оглед, като в протокола вписала, че е установила факти и обстоятелства от съществено значение за разследването на станалото произшествие. Впоследствие, два дни по-късно Д. представила съставения от нея протокол на вписаните в него поемни лица-свид. Ив. И. и М. К., както и на техническия помощник - Ст. Стоянов, които го подписали. Въпросният документ подсъдимата приложила към образуваното досъдебно производство № 260/2006 г. на РПУ - Твърдица, като доказателство, че е извършила оглед на пътнотранспортното произшествие. Няма спор в случая, че Д. като държавен служител-старши дознател в "Полицейско разследване" при Областна дирекция на МВР-Сливен е длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "а" от НК и е субект на инкриминираното деяние. К. орган на досъдебното производство /чл. 193 НПК/ на подсъдимата е било вменено по служба /чл. 54, ал. 1 ЗМВР/ да извършва действия по разследване по реда на НПК, в т. ч. и оглед на местопроизшествието, което е следвало да удостовери със съставен по съответния процесуален ред документ - протокол за оглед, в който да отрази истинността на констатираните обстоятелства и факти /чл. 128, чл. 131, чл. 155, чл. 137, ал. 2 НПК/. При така установените от въззивната инстанция обстоятелства твърдението на защитата, че в деянието на подсъдимата, не се съдържат елементите от състава на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК е неоснователно. Доказани са всички признаци от обективната и субективната с. на състава на това престъпление, чрез установените фактически положения. Подсъдимата е съзнавала, че лъжливото документиране е с цел използването на този документ като способ на доказване - доказателствено средство по чл. 155, ал. 1 НПК, относимо към предмета на доказване по чл. 102 от НПК. Изграденото вътрешно убеждение на въззивния съд за авторството на подсъдимата от обективна и субективна с. на деянието, в което е обвинена и нейната вина, за което престъпление е ангажирана наказателната й отговорност, се основава на обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, а не на несъществуваща доказателствена основа. Изводите от фактическо и правно естество са в съответствие с доказателствата, събрани и подложени на проверка при спазване изискванията на процесуалния закон. Въз основа на приетите за установени фактически положения, които не подлежат на преобсъждане от настоящата инстанция, законът е приложен правилно. Престъпната дейност на подсъдимата, правилно не е възприета от въззивния състав като маловажна по смисъла на чл. 311, ал. 2 НК. Органите на разследването имат специална удостоверителна функция при съставянето на писмените доказателствени средства в наказателното производство. С техните действия се гарантира законосъобразното съставяне и използване на документите с удостоверително значение с целта тази доказателствена съвкупност да послужи на прокурора и съда за разкриване на обективната истина. Точно тази функция умишлено е нарушена при дейността на Д. К. се оцени начинът на извършване на деянието, степента на обществена опасност, както на деянието, така и на последиците от него, не може да се приеме, че в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид конкретният случай е маловажен по смисъла на чл. 311, ал. 2 от НК или малозначителен съобразно чл. 9, ал. 2 от НК. В касационната жалба, освен твърдението, че от обективна с. подсъдимата не е автор на престъплението, не са изложени други доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, поради което това оплакване не може да бъде обсъждано, а и нарушения по чл. 348, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК при индивидуализиране на наказанието, въззивният съд не е допуснал. Ето защо, касационният състав намира, че релевираните в жалбата основания за отмяна или изменяване на обжалвания съдебен акт не са налице и постановената въззивна присъда, като законосъобразна следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н. о.