Решение № 9724 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15124/2018 г.

Решение № 9724 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15124/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "П. Димов- 2001", [населено място], [област], чрез проц. му представител адв. М. Найденова, против решение № 106/7.11.2018 г., постановено по адм. д. № 129/2018 г. по описа на Административен съд Разград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ЕТ "П. Димов- 2001" против заповед № 753/19.06.2018 г. на кмета на община Разград, с която на осн. чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ на ЕТ "П. Димов- 2001" е разпоредено премахването на незаконни строежи "Склад, долепен до южната част на съществуващ Склад № 5" и "Склад, долепен до съществуващ Склад № 6 и до съществуващ навес № 7", находящи се в поземлен имот № 0103027 с ЕККАТЕ 54105, местност "Борисовски ниви", землище на с. Осененц, община Разград. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещите лица по назначената и приета комплексна СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Изложените доводи в касационнaтa жалбa преповтарят заявените пред първата инстанция. Мотивите на първоинстанционния съд, с които основателността им е отречена, се споделят и от касационната инстанция. Препратката към тях е допустима от чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Правилно съдът е приел, че независимо дали се касае за урбанизирана територия или земеделска земя, приложение намира чл. 148 ЗУТ, според който строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Според чл. 137, ал. 3 ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон. Съгласно чл. 4 от Наредба № 19/25.10.2012 г. за строителство в земеделски земи без промяна на предназначението им застрояване се извършва въз основа на виза за проектиране или подробен устройствен план, съобразен с действащия общ устройствен план. В хода на административното и съдебното производство е безспорно установено, включително и чрез комплексната СТЕ, че процесните обекти са строежи по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ и са незаконни по смисъла на чл. 148, ал. 2 ЗУТ, тъй като са осъществени без одобрени строителни книжа. Във връзка с твърденията на касатора, следва да се посочи, че съгласно заключението на комплексната експертиза категорично се установява, че процесните постройки не представляват оранжерии - стените и покривите им не са изградени от прозрачен материал, който да осигурява достъп на слънчева светлина и възможност за отглеждане на растения. За едната постройка изрично е констатирано, че се ползва с предназначение склад, тъй като в нея се съхранява слънчогледово семе. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав