Решение № 6746 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15604/2009 г.

Решение № 6746 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15604/2009 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Лого 2000 - Малин Кръстев", подадена чрез адв. Николай Божилов, срещу решение № 1262 от 14.10.2009 г. по адм. дело № 2013/2008 г. на Административен съд - Пловдив, I отд., ХVIII състав, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ против Ревизионен акт № 800262 от 15.07.2008 г., издаден от ТД на НАП - гр. Пазарджик, потвърден в обжалваната част с Решение № 706/25.09.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив, с който е начислен допълнително ДДС в размер на 43513,42 лв. и лихва 1549,21 лв., осигурителни вноски за ДОО в размер на 4553,30 лв. и лихва 4253,05 лв., осигурителни вноски за ЗО в размер на 856,36 лв. и лихва 460,85 лв. и осигурителни вноски за ДЗПО-УФ в размер на 347,96 лв. и лихва 309,27 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано -отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения подробно изложени в жалбата касаторът моли да бъде отменено решението на АС - Пловдив и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен РА.

Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Пловдив при ЦУ на НАП в писмена защита от 19.04.2010 г., изготвено от юрк. Нина Попова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

За отхвърли жалбата на ЕТ против РА, административният съд е установил следното:

1. С процесния РА, на основание чл. 82 от ЗДДС, във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 4 и чл. 25, ал. 2 от с. з., е начислен допълнително ДДС в размер на 43513,42 лв. за м. 03 и м. 04.2008 г.

ЕТ е поддържал, че при отчитане на консигнационните договори при получаване на стоката консигнаторът я завежда задбалансово като чужд актив. Консигнантът не отписва стоката от активите си, а когато консигнаторът продаде стоката, той трябва да признае задължение към консигнанта. По този начин той ще отчете получените от клиента си пари и в същия размер задължение към консигнанта, като разчетите се закривали при придвижване на паричните потоци, свързани с тях. Според оспорващия при ревизията е извършено приравняване на консигнационният договор към комисионния договор. Приходните органи са приели, че на датите на фактическо предаване на стоките е налице доставка на стока и на същата дата е възникнало данъчно събитие и в 5-дневен срок е следвало да се издаде данъчна фактура, да начисли ДДС по доставките и да отрази това в дневника за продажби и в СП за същия данъчен период.

Съдът е приел, че в процесния случай консигнаторът (жалбоподателят) следва да продаде от свое име и за сметка на консигнанта стоката в срок, определен в договора. Сега действащият ЗДДС в чл. 6, ал. 2, т. 4 предвижда, че за доставка на стока се смята фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена и в 5-дневен срок следва да се издаде фактура с начислен ДДС и тя да се отрази в дневника за продажбите и справка-декларация за съответния период.

По спорния въпрос - продадени ли са стоките съдът е приел, че приложените към обжалвания административен акт писмени доказателства доказват по несъмнен начин наличието на стоките. По делото е прието основно и допълнително заключение на ССЕ, от които съдът е установил, че по отношение на консигнаторите "Арагон" ООД и ЕТ "ВМ-Васил Цикалов" няма данни за заведени стоки на консигнация. По отношение на "Сат 1977" ООД, СД "Интер Пригу" и "Хард Софт 1967" ООД, вещото лице прави извод, че има данни за получени стоки на консигнация. По отношение на "Хард Софт 1967" ООД на вещото лице е обяснено, че "консигнацията на стоки е извършена между "Хард Софт 1967" ООД и ЕТ "Лого 2000- М. К. ", като в записването при получаване на стоките е допусната техническа грешка" т. е., твърди се, че стоките са предадени от ЕТ "Лого 2000- М. К. ", а не от "Кони Ком" ООД. По отношение на консигнаторите липсва съпоставимост на дебитните салда по сметки от група 304 по оборотната ведомост за 2008 г. със стойността на стоките на консигнация по приемо-предавателните протоколи. Органът по приходите е формирал извода си за реализация на процесиите стоки с отразеното в ОПР за 2008 г. на търговеца крайно салдо по сметка 304, след като е извършил анализ на движението на стоките по тази сметка. В тази връзка съдът е приел, че констатацията на органа по приходите, че ЕТ "Лого 2000- М. К. " не притежава консигнационни договори за извършените доставки по представените от същия приемо-предавателни протоколи е правилна и законосъобразна. Стоките, описани в протоколите, са изписани от сметки от група 30, не са заведени в друга сметка или подсметка, т. е. същите не са налични съответно към 31.03.2008 г. и 30.04.2008 г. Това е дало основание на органа по приходите да направи заключение, че задълженото лице не ги смята за собствен актив и правото на собственост и разпореждането с тази собственост е прехвърлена с издаването на приемо-предавателните протоколи. Следователно, консигнаторите могат да се разпореждат с въпросните стоки, като извършват доставки от свое име и за своя сметка, което категорично изключва хипотезата за консигнация. АС е обосновал извода, че за целите на данъчното облагане и ЗДДС следва да се приеме, че в случая има прехвърляне на собствеността върху описваните стоки, представляващо доставка по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 4 от ЗДДС (в сила от 01.01.2007 г.) за която ревизираното лице е следвало да начислява данък добавена стойност.

По отношение на установените с РА задължения за осигурителни вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УП, съдът е констатирал, че в жалбата на ЕТ липсват конкретни оплаквания в тази част на РА, но съдът по аргумент от чл. 160, ал. 1 от ДОПК като инстанция по същество е проверил дали законосъобразно са вменени тези публични задължения на оспорващия.

Според АС в случая няма спор, че жалбоподателят през процесния период е бил работодател на наети при него лица, които са престирали работна сила. По силата на този факт последният се е явявал и осигурител на наетите лица по силата на КСО. Първоинстанционният съд е приел, че правилно са изчислени дължимите осигурителни вноски от ревизиращите за 01.01.2003 г. -31.12.2003 г. Съгласно чл. 6, ал. 7, т. 1 от КСО осигурителните вноски се дължат авансово върху месечен осигурителен доход. Законосъобразно според съда е определено задължението за 2003 г. за довнасяне по ДОО. От финансовия резултат на жалбоподателя за 2003 г. е декларирано, че той е приключил годината с печалба в размер на 3268 лв. или 272,33 лв. брутен доход за осигуряване /3268 лв. /12 месеца/. Посочено е, че в случая е избрано да се правят осигуровки на минималния осигурителен доход за 2003 г. - 200 лв. и така определените вноски по ДОО за довнасяне се дължат.

Относно вноските за фонд ДЗПО-УПФ - съдът е установил, че при жалбоподателя има наети лица на трудови правоотношения родени след 31.12.1959 г., като задължението за внасяне на тези вноски се съдържа в разпоредбите на чл. 157, чл. 158 и чл. 7, ал. 1, и ал. 2 от КСО, като законосъобразно е установено, че тези вноски не са направени.

Задълженията за заплащане на вноски за здравно осигуряване са визирани в разпоредбата на чл. 40 от ЗЗО. Констатирано е, че през ревизирания период жалбоподателят е наел лица по трудови правоотношения и в нарушение на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО не са внесени дължимите задължителни осигурителни вноски върху начислените и изплатени трудови възнаграждения. Аналогични са и констатациите и за периода 01.01.2004 г. - 31.12.2004 г., като съдът е приел установеното за този период за законосъобразно.

С оглед горното, АС - Пловдив е отхвърлил жалбата на ЕТ против РА като неоснователна.

Така постановеното решение е правилно.

В конкретния случай спорът е единствено по приложението на материалния закон.

За договорите за консигнация и сделките, произтичащи от него, няма изрична правна уредба в ТЗ. По правната си характеристика договорът за консигнационна продажба е един от специалните видове комисионни договори и към този договор следва де се прилагат правилата за комисионния договор.

При консигнацията доверител (консигнант) предава на комисионер (консигнатор) стока, за да я продава "от свое име, но за сметка на консигнанта" срещу определено възнаграждение (комисиона). Консигнаторът е задължен към определена дата или периодичност, определена с договора, да издава отчет за извършените от него продажби. С договорът може да се определи срок, след който консигнаторът, ако има непродадена стока, е длъжен да я върне. През времето на срока на продажба на стоката на консигнация същата остава собственост на консигнанта. След предаването на стоката за консигнанта не възниква правото да получи плащане за нейната цена, а правото да иска сметка, т. е. плащане на онова, което комисионерът е получил от продажбата на тази стока, а ако тя не е продадена - изцяло или частично - да иска нейното връщане - изцяло или съответната непродадена част. В този смисъл на консигнационната сделка е присъщ елемент на неизвестност относно бъдещата продажба. Консигнаторът не отговаря за ненастъпването на желания ефект" В ЗДДС е въведено специфично данъчно третиране на доставките на стоки при условията на договори за консигнация, като вид комисионен договор, при които консигнаторът (комисионерът) действа от свое име и за чужда сметка.

В тези случаи чл. 6, ал. 2, т. 4 ЗДДС приравнява фактическото предоставяне на стоки на консигнатора на доставка на стоки. В чл. 25, ал. 3, т. 1 ЗДДС е регламентирано, че данъчното събитие между консигнанта и консигнатора възниква на датата на фактическото предоставяне на стоката.

След като е посочил, че договорът за консигнация е разновидност на комисионния договор и е анализирал изяснените фактически обстоятелства, съдът е обосновал правилността на извода за липсата на консигнационни отношения. Констатирано е, че доколкото консигнаторите могат да се разпореждат с въпросните стоки, като извършват доставки от свое име и за своя сметка, в случая категорично се изключва хипотезата за консигнация.

Правилно съдът е приел, че процесните обстоятелства касаят наличие на доставка, по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 4 от ЗДДС, за която ревизираното лице е следвало да начислява ДДС. Възприемайки правилно фактическата обстановка, съдът на е допуснал нарушение на материалния закон и оплакванията, в обратния смисъл, са неоснователни.

По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на административния съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, I А отделение