Решение № 5730 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2153/2013 г.

Решение № 5730 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2153/2013 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Лазаров Лазаров от гр. Карлово, чрез процесуалния му представител адв. Димов, против решение № 6444/29.11.2012 г., постановено по адм. д. № 11285/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена неговата жалба против Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/10090/02.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция в частта за отказано финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. по подадено от него общо заявление за плащания на площ по схемите за единно плащане на площ (СЕПП) и за Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/). Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, предвид липса на основания за отказано финансиране и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид несъобразяване на изводите на съда с двете допълнителни експертизи. Развити са съображения, че съдът неправилно и необосновано преценил обжалвания административен акт за законосъобразен, въпреки че по делото била установена допустимостта на заявените за подпомагане площи, съответствие на заявените за подпомагане парцели с изискванията на Наредба № 5/10.03.2010 г., както и липса на заявени за подпомагане парцели от двама или повече земеделски стопани, или застъпвания на заявените парцели. Касационният жалбоподател моли решението да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразен оспорения в първоинстанционното производство административен акт, в обжалваната част. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание пред ВАС, чрез адв. Димов, поддържа касационната жалба. Ответникът - директорът на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, не изпраща процесуален представител и не заявява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните норми и съдопроизводствените правила, а направените изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. Счита, че съдът е изяснил релевантните факти, като обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно е приел за законосъобразен оспорения административен акт. Намира за неоснователно възражението на касатора за неправилно определяне на площта, допустима за подпомагане, и че от заявената за подпомагане площ от 44,5 хектара, допустими за подпомагане е площ от 43,79 ха, а недопустими само 0,71 хектара, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на настоящия касатор против Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/10090/2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, в частта, с която за финансово подпомагане по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2010 г. по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ определил финансово подпомагане по тях в размер на нула лева, т. е. отказал поисканата финансова помощ по СЕПП в размер на 8666,13 лв. и по НР1- 10 191,09 лв. Оспорващият възразил против констатациите при извършената проверка досежно състоянието на стопанисваната земя, респ. че неправилно е определен процента наддекларирани площи за селскостопанската 2010 г. спрямо общо заявените за подпомагане допустими за подпомагане площи, като твърдял, че този процент в действителност бил различен от приетия от ДФЗ - над 50 %, поради което не е следвало да му се отказва субсидия по СЕПП и НР1. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП и в предвидената в чл. 59 АПК форма, включително с излагане на мотиви към административния акт, съдържащи се в съпътстващите документи - в случая Таблица за формиране на оторизираната сума по исканите мерки за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане, с допълнение към нея, описващо съдържанието на съответните колони, представляваща неразделна част от Уведомителното писмо. По съществото на спора съдът, въз основа на изслушаната по делото основна съдебно-техническа експертиза приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон по отношение на заявените за подпомагане площи по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, съответно - на чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. - по НР1. Този извод обосновал с безспорно установения по делото с експертизата факт, че цялата площ от 44.50 ха на парцел БЗС 36498-402-12-16, представляваща над 50 % от общо заявената площ, е определена за недопустима за подпомагане, тъй като попада извън допустимия за подпомагане слой - специализиран слой "Допустими за подпомагане площи", създаден в изпълнение на чл. 6 от Регламент 796/2004 г. на Комисията. В тази връзка съдът посочил, че специализираният слой представлява база данни, част от СИЗП, поддържана от МЗХ, въз основа на която се извършват административните проверки за допустимост на площите и че след като заявените за подпомагане площи са извън този слой, то административният орган правилно е приложил закона. Допълнил съображенията като посочил, че посредством ИСАК, Държавен фонд "Земеделие" единствено ползва въведените от Общинските служби по земеделие данни в СИЗП при определяне на допустимостта на заявените парцели, чрез съпоставянето им с наличните данни за тях в СИЗП, като фондът не разполага с правомощия да променя, проверява или да отказва да ползва въведените в системата данни за земеделските парцели, които отразяват състоянието на земеделските земи и съответно допустимостта на тяхното подпомагане. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимата материалноправна уредба. Неоснователен е първият довод на касационния жалбоподател, обосноваващ твърдение за нарушаване на съдопроизводствените правила при постановяване на решението, предвид необсъждане на събраните по делото доказателства - конкретно на изслушаните по делото две допълнителни съдебни експертизи. Противно на твърдяното, съдът ги е обсъдил на л. 4 и 5 от мотивите, и обосновано не е съобразил решението си с тях, предвид безспорно установения с основната експертиза факт, че площта на парцел БЗС 36498-402-12-16 попада извън специализиран слой "Допустими за подпомагане площи", поради което правилно приел, че Държавен фонд "Земеделие" не разполага с правомощието да извършва преценка за допустимостта на заявената площ въз основа на други критерии, в случая - тези по Наредба № 5/10.03.2010 г., в каквато насока са констатациите на вещите лица по двете допълнителни съдебни експертизи. По тези съображения съдът правилно е преценил като неотносими към преценката за допустимост на площта на БЗС 36498-402-12-16 доводите на жалбоподателя, основаващи се на заключенията на допълнителните експертизи, че част от тази площ отговаряла на условията за допустимост съгласно Наредба № 5/10.03.2010 г. Обстоятелството, че парцел 36498-402-12-16 с площ 44,50 ха, е установен като недопустим за подпомагане при извършените административни проверки поради това, че попада извън определения слой "Допустими за подпомагане площи", е безспорно установено по делото, включително и чрез основната съдебна експертиза и не е опровергано с доказателства в обратния смисъл. По този въпрос е налице изрична констатация в заключението на вещото лице, което впрочем не е оспорено от жалбоподателя. Освен това обстоятелството, че този парцел попада извън допустимия слой не се оспорва и понастоящем, като в касационната жалба липсват възражения в тази насока. И тъй като площта на недопустимия парцел 36498-402-12-16 представлява над 50 % от общо заявената за подпомагане площ, съдът, с оглед разпоредбата на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., правилно е приел, че при процентното съотношение на недопустимата площ към установената като допустима площ над 50 %, не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период. Като неотносими към предмета на спора съдът преценява доводите в касационната жалба, изведени от това, че по делото били представени официални документи, доказващи транспортиране на животински единици на процесните пасища, както и вида и броя животни върху терена на пасищата. Тези доказателства не изключват приложението на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП, посочен в Уведомителното писмо като правно основание за отказ от подпомагане по мярка СЕПП. Противно на твърдяното, съдът точно е приложил посочената по-горе разпоредба, съгласно която Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. В случая не може да се приеме, че жалбоподателят стопанисва заявените за подпомагане площи, доколкото цялата площ на парцел 36498-402-12-16 попада в територията на Национален парк "Централен Балкан", поради което липсват основания на жалбоподателя да бъде оторизирана сума за подпомагане за тези площи по СЕПП. Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба и по отношение на отказа от подпомагане по мярка НР1.Конкретното правно основание за отказ, посочено в уведомителното писмо е чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г., съгласно която разпоредба изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Възражението на касатора за несъобразяване на оспореното писмо с материалния закон и в тази част е неоснователно, предвид данните от СИЗП и неоспореното заключение по съдебно-техническите експертизи, безспорно установяващи, че като недопустим за подпомагане по НР 1 е установен БЗС 36498-402-12-16 със заявената площ 44.50 ха и недопустима за подпомагане - 44,88 ха, поради което правилно е определена като недопустима цялата площ на парцела, като попадаща извън допустимия за подпомагане слой. Твърденията на земеделският стопанин не държат сметка, че при безспорно установена за допустима само част от така заявената площ в размер на 2.49 ха, респ. за недопустима останалата част от 44.88 ха, съобразно нормата на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., административният орган правилно е определил процента наддекларирана площ в размер на 100 %, поради което законосъобразно с оспореното Уведомително писмо му е отказал финансово подпомагане и по тази мярка. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,