Решение № 13869 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4054/2011 г.

Решение № 13869 от 27.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4054/2011 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 8/7.02.2011 г., постановено по адм. д. № 6/2011 г. Шуменският административен съд е отхвърлил жалбата на Ваня Иванова Стоянова от град Каспичан против заповед № К 1035/12.11.2010 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Нови пазар. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Ваня Иванова Стоянова с оплакване, че е неправилно и незаконосъобразно, излага подробни съображения относно мотивите за извършване на продажбите на недвижими имоти. Моли обжалваното решение да бъде отменено и бъде уважена молбата за отпускане на целева помощ за отопление. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват, от касационната жалбоподателка е получена писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срок и допустима, по същество за неоснователна. Върховният административен съд в настоящия състав прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. В производството пред Административен съд гр. Шумен предмет на съдебен контрол за законосъобразност е оспорената от Ваня Иванова Стоянова от град Каспичан заповед № К 1035/12.11.2010 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Нови пазар, потвърдена с решение № 94 ВВ/0012 от 16.12.2010 г. от директора на РД "Социално подпомагане" гр. Шумен. С оспорения административен акт е отказано на лицето да бъде отпусната целева помощ за отопление чрез твърдо гориво за отоплителния сезон 2010/2011 г. с мотиви, че не отговаря на условията по чл. 2, ал. 1 от Наредба РД-07-5/16.05.2008 г. във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП - прехвърляне на недвижими имоти срещу заплащане през последните 5 години. Социалното подпомагане се изразява в предоставяне на помощи за задоволяване на основни жизнени потребности на гражданите, когато това е невъзможно чрез труда им и притежаваното от тях имущество. Право на социално подпомагане имат българските граждани, когато поради здравни, възрастови, социални и други, независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право. Безспорно е, че при подаването на молбата-декларация за отпускане на целева помощ за отопление по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. Ваня Стоянова не е декларирала обстоятелствата, попадащи в приложното поле на разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП. Според цитираната разпоредба - социална помощ се отпуска, ако лицата или семействата не са прехвърляли жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните 5 години - т. е. продажбата на какъвто и да било по вид недвижим имот е обстоятелство, което изключва правото на социално подпомагане за срок от 5 години от датата на продажбата. В касационната жалба Ваня Стоянова не оспорва извършването на продажба през периода 23.08.2006 г. - 26.10.2007 г. по три сделки с недвижими имоти - две ниви и празно дворно място в гр. Каспичан, но подробно излага съображенията си за необходимостта от продажбите с цел набавяне на средства за ежедневни разходи и за осъществяване ремонт на къщата, в която живее. Твърди, че не е знаела за ограничението да не извършва сделки с недвижим имот през последните пет години и счита, че след като няма постоянни доходи следва да й бъде отпусната исканата целева помощ за отопление. Настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Съдът обосновано е приел, че Ваня Стоянова не отговаря на изискванията за получаване на подпомагане с целева помощ за отопление по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане, защото през последните пет години е прехвърлила срещу заплащане недвижими имоти. По делото са изяснени релевантните за спора факти и в съответствие с приложимия материален закон е формулиран правен извод, че наличието на нотариално удостоверена сделка, с която е прехвърлен недвижим имот срещу заплащане през последните пет години, препятства възникването на субективното право на целева помощ за отопление. В закона не са регламентирани изключения от общото правило, базиращи се на необходимост от парични средства, поради което за изхода на спора са без значение мотивите за извършването на въпросните сделки с недвижими имоти. След като е налице отрицателна предпоставка по чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП, за лицето не е възникнало правото на целева помощ за отопление по чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Следователно, оспорената заповед, с която компетентния административен орган е отказал на жалбоподателката отпускане на целева помощ за отопление за отоплителния сезон 2010/2011 г., е издадена при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност. По изложените съображения съдът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,