Решение № 8486 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3359/2012 г.

ВАСIII отделение13.06.2012 г.докладчик т Румяна Монова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 38 от 21.01.2012 г., постановено по адм. д. № 183 от 2011 г. по описа на Административния съд - Враца. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8486 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3359/2012 г., III о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по чл. 210, ал. 3 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест на Окръжна прокуратура - гр. Враца, подаден срещу решение № 38 от 21.01.2012 г., постановено по адм. д. № 183 от 2011 г. по описа на Административния съд - Враца. В касационния протест се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - Кметът на община Враца и Цветомир Маринов Иванов не са изразили становище по допустимостта и основателността на протеста. Ответникът Павел Иванов Димов чрез процесуалния си представител в писмено възражение, в съдебно заседание и в писмена защита от 18.05.2012 г. изразява мотивирано становище за неоснователност на касационния протест. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационния протест. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационният протест е подаден в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледан по същество е неоснователен по следните съображения: С протестираното решение съдът в производство по чл. 145, ал. 1 АПК, образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Враца, е упражнил контрол за законосъобразност на Заповед № 75 от 21.01.2011 г. на Кмета на община Враца, с която на основание чл. 35, ал. 3 от ЗОбС се нарежда да се продаде на ответниците Павел Димов и Цветомир Иванов Общинска земя УПИ VIII, кв. 125, ЦГЧ, по действащия устройствен план на гр. Враца, за сумата 78 450 лв. Преценявайки законосъобразността и действителността на оспорената заповед и на основанията за отмяна, поддържани в протеста, представените от страните доказателства и приложимите закони, съдът е намерил протестът за неоснователен. За да достигне до този резултат, решаващият състав е приел, че в конкретния случай е налице разпореждане с имот общинска собственост, при наличието на облекчен ред за продажба в полза на особен субект. Въз основа на представените доказателства е счетено за установено, че заинтересованите страни са собственици на законно построена сграда в имот частна общинска собственост, поради което е налице възможност да закупят земята. Прието е за неоснователно развитото съображение от ОП, че е налице недействителност на оспорената заповед поради наличието на предишна заповед № 2092/25.10.2010 г., с която е наредена продажба на имота, като е изведен извод, че тази заповед не е предмет на съдебното производство. Изведено е, че въпреки, че нейната отмяна със Заповед № 507 от 17.05.2011 г., във връзка с молба от 16.05.2011 г., е извършена след подаване на протеста пред съда, този акт за отмяна не е оспорен и като влязъл в сила следва да се отчете, съобразно чл. 142, ал. 2 от АПК и чл. 235, ал. 3 от ГПК. Съдът е приел, че кметът при издаването на Заповедта не разполага с оперативна самостоятелност, а действа при условията на обвързана компетентност, като изпълнява взетото от ОбС решение и в следствие на него издава заповед и сключва договор. Отчетено е, че в случая в следствие на молба и при условията на чл. 91 от АПК е прието Решение № 847, взето с протокол № 66/28.12.2010 г. на ОбС Враца, с което се отменя предходното Решение № 778 от Протокол № 61/30.09.2010 г. на ОбС Враца, като се приема предложената експертна оценка за пазарна стойност на земята в размер на 78 450 лв. Съдът е изложил, че тъй като няма твърдение или данни, че има заведено дело срещу визираното решение на ОбС, което приема новата пазарна цена, това решение следва да се счита за влязъл в сила акт. По тези съображения е изведен извод, че кмета на общината е имал задължение да издаде процесната заповед и да сключи договор в определените от решението на ОбС параметри на сделката. Приети са за неоснователни и твърденията, че заповедта е незаконосъобразна поради това, че няма издадени решения на ОбС за учредяване на допълнителни разрешения за строеж, тъй като Заповед № 941/02.07.2007 г. за учредяване допълнително право на строеж, както и актовете за регулиране на строителството и инвестиционното намерение по ЗУТ не са предмет и тяхната законосъобразност не следва да се обсъжда в това производство. Прието е за установено въз основа на писмените доказателства по делото, включително издаденото строително разрешение и експертното заключение по назначената СТЕ, че обекта е законно построен и строителството е извършено в съответствие с одобрения инвестиционен проект. Прието е още, че обжалваната заповед на Кмета на Община Враца е изготвена на основание оценка от лицензиран оценител, в която е определена пазарната стойност на терена в размер на 78 450 лв., като определената цена е близка и с незначителна разлика от около 500 лв. от определената в приетата по делото експертиза пазарна стойност - 78 957 лв. По тези съображения е прието, че административният орган правилно е приложил установените норми за продажба на земя частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда в размер на пазарната оценка. Обжалваното решение е правилно, обосновано с оглед установените обстоятелства по делото и приложимите правни норми. Съдът е обсъдил всички доводи на протестиращата страна и е достигнал до обосновани правни изводи, които настоящата инстанция споделя напълно. Правилно съдът е приел, че в настоящото производство не следва да бъде обсъждана заповед № 2092/25.10.2010 г., тъй като същата е отменена с влязла в сила заповед № 507/17.05.2011 г., която правилно е взета предвид с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК. Независимо, че към момента на издаване на оспорения акт същата не е била изрично отменена, тя не е била породила правни последици, тъй като не е била съобщена на заинтересованите страни, т. е същата не е представлявала стабилен административен акт. Междувременно, видно от данните по преписката Павел Димов е подал заявление № 9400-0-16980 от 26.10.2010 г., с представен Доклад за изготвяне на експертна оценка, и предложение неговото внасяне в ОбС за ново обсъждане. В следствие е представена докладна записка на зам.-кмета на община Враца, като се посочва, че с молба по реда на чл. 22 от Закона за общинската собственост е възложена и изготвена нова експертна оценка, съгласно която пазарната стойност на процесния имот е 78 450 лв. без ДДС. Във връзка с това е предложено да се вземе решение, съгласно предложения проект. В тази връзка, в хипотезата на чл. 91 от АПК, е взето Решение № 847 по протокол № 66/28.12.2010 г. на ОбС - Враца на основание чл. 35, ал. 3 от ЗОбС, като е възложено на кмета на община Враца да извърши продажба на имота, предмет на протестираната заповед, като същевременно е одобрена експертната оценка за пазарната стойност на имота. Решението на ОбС не е оспорено и е влязло в законна сила. При издаването на оспорената заповед, административният орган- кмета на община Враца е действал при условията на обвързана компетентност, като се е съобразил с волята на ОбС - Враца. По отношение на довода за необоснованост на решението относно приложението на материалния закон и по-конкретно, че съдът не е изследвал сложният фактически състав на чл. 37, ал. 1 от ЗОбС, следва да се отбележи, че в мотивите на решението си съдът детайлно е изследвал всички доказателства и обосновано е установил наличието на предпоставките на чл. 37 от ЗОбС. Предвид гореизложеното протестираното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, а подаденият касационен протест отхвърлен като неоснователен. По изложените съображения, Върховният административен съд - трето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 35