Решение № 6445 от 27.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9043/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юрисконсулт Л. Железарова, против решение 209 от 27.07.2023 г., постановено по адм. дело 202/2023 г. по описа на Административен съд Русе. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Заявява, че в уведомителното писмо органът се е позовал на извършените преди издаването му административни проверки, при които са установени площи заявени от повече от един земеделски стопанин в размер на 0,59 ха. За тях А. З. С. е бил уведомен и установеното застъпване със заявения имот от земеделския стопанин Е. Н. Н. е било доказано с приложени извлечения от ИСАК (Интегрирана система за администриране и контрол на ДФЗ) и СЕУ (Системата за електронни услуги). ДФЗ няма правомощия да разреши спора по повод застъпването относно ползването на различни части от имот 8700-001-003 от двамата земеделски стопани. Намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че ДФЗ е следвало да извърши допълнителни проверки при наличието на двойно застъпени площи, за да установи кой от кандидатите е очертал добросъвестно имотите си и кой не, тъй като това е в правомощията на Министерство на земеделието. Посочва, че преди издаването на обжалваното уведомително писмо е била спазена процедурата и чрез извършването на законово определените административни проверки е било установено наличието на застъпване. За недопустимата за подпомагане площ са били наложени санкциите по чл. 19 и чл. 19а от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11.03.2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (Делегиран регламент (ЕС) 640/2014). Въз основа на направените оплаквания иска отмяна на оспореното съдебно решение и потвърждаване на уведомителното писмо. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касация - А. З. С., чрез пълномощника адвокат Ю. Николова, в представения писмен отговор на касационната жалба, оспорва същата и по изложени съображения пледира за отхвърлянето й. Претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, тя е неоснователна. С атакуваното в настоящото касационно производство съдебно решение е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 (ПРСР), за кампания 2021 г., с изх. 02-180-6500/2127 от 06.02.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което са наложени санкции и редукции на А. С. в общ размер 554,40 лева на основание чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014, оторизирана е сумата от 671,44 лева, която е прихваната изцяло и не е изплатено финансово подпомагане с посочването, че изплатената сума е 0,00 лева. Административният съд, след като е обсъдил съдържанието на представените писмени доказателства и релевантните факти, е приел за установено, че оспореното писмо е издадено от компетентен административен орган, в предписаната от закона писмена форма, но е постановено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, при съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и неговата цел. Приел, че в него не се съдържат правни и фактически основания за издаването му, като липсват мотиви относно материалноправните предпоставки, както по отношение извършеното намаляване на финансовото подпомагане, така и относно направеното прихващане. Обжалваното съдебно решение е правилно. Обосновано въз основа на всички събрани по делото доказателства и надлежно разпределение на доказателствената тежест, първонистанционният съд е приел за установено, че на 22.04.2021 г. А. С. е подал до ДФЗ заявление за подпомагане за кампания 2021 г., с УИН 18/090621/97610 по различни схеми и мерки, между които и мярка 10 Агроекология и климат , по което е издадено атакуваното пред първата инстанция уведомително писмо. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за неправилност на констатациите на решаващия съд за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В съответствие със съдържанието на уведомителното писмо Административен съд Русе правилно е приел за установено, че в него е налице неяснота за кой имот е констатирана недопустимост, на какво основание се налага санкция, по какъв начин е определен нейният размер и въз основа на какво вземане е извършено прихващането. В предварително зададената форма на уведомителното писмо е посочено лаконично, че санкционираната площ е съгласно и чл. 18 и чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014, като са наложени санкции и редукции в общ размер на 554,40 лева. Цитираните разпоредби визират начините на изчисляване на плащанията на площ и хипотезите на санкциониране при свръхдеклариране в размер, определен в зависимост от разликата между декларираната площ и установената площ за дадена група култури по член 17, параграф 1 от същия Регламент. В случая административният орган не е идентифицирал наддекларираната площ и не е посочил основания и условия за определяне на санкцията в конкретния размер. Следователно законосъобразен е изводът на съда за липса на конкретно и недвусмислено обосноваване на фактическите и правни основания за наложената санкция по мярка 10 Агроекология и климат . Мотиви за административната санкция не могат да се изведат и от преписката, тъй като от резултатите за извършените автоматични проверки може да се установи само имота за който са налице двойно декларирани площи - имот 8700-001-003, но не и начинът по който е определен размерът на санкцията от 554,40 лева. По отношение извършеното прихващане изцяло на оторизираната сума от 671,44 лева мотиви въобще не са изложени - нито в писмото, ниво в преписката по издаването му. Установената административна практика за автоматично генериране на съдържанието на административния акт не следва да води до игнориране на общите правила на АПК за издаване на индивидуалните административни актове с конкретно съдържание, което да включва фактически и правни съображения, относими към конкретния земеделски производител и неговото заявление за подпомагане. Липсата на изразени мотиви в акта препятства ефективно упражняване правото на защита на адресата на акта и лишава съда от възможност за съдебен контрол за законосъобразност. Като е достигнал до идентичен правен извод Административен съд Русе се е съобразил със закона и съдебната практика. Не се установява твърдяното от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът от първата инстанция законосъобразно е приел, че липсват фактически и правни основания за налагане на оспорената от А. С. санкция и извършеното прихващане. Такива няма както в акта, така и в друг документ от административната преписка. Аргументите на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, изложени в становището от 15.05.2023 г., макар да дават яснота за наложената санкция, не съдържат никакви аргументи за извършеното прихващане, а осен това са дадени след образуването на делото пред първоинстанционния съд. Следователно становището от 15.05.2023 г. не представлява доказателство събрано в хода на административното производство, респективно не може да компенсира липсата на мотиви на органа към момента на постановяването на процесното писмо. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно разрешението, дадено в тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респективно в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая също не е направено. Законосъобразен, обоснован и в съответствие с установената съдебна практика е изводът на съда, че уведомително писмо изх. 02-180-6500/2127 от 06.02.2023 г. следва да се отмени като постановено при неизяснени факти и обстоятелства, при липса на мотиви и в противоречие с материалния закон. Касационната инстанция държи да отбележи, че макар в касационната жалба на заместник изпълнителния директор на ДФЗ да са изложени аргументите за налагането на санкцията от 554,40 лева, в нея, както и в целия ход на проведеното двуинстанционно съдебно производство, органът не е посочил основанията които са предпоставили извършеното прихващане на цялата оторизирана сума от 671,44 лева. Тази продължаваща неяснота за фактическите и правни основания на прихващането само потвърждава извода на първоинстанционния съд за липсата на мотиви при издаването на акта. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 3 АПК ответникът има право да му бъдат възстановени сторените от него деловодни разноски за настоящата инстанция. Видно от представеното допълнително споразумение към договор за правна защита и съдействие, претендираната от него сума е в размер на 750 лева, представляваща изплатено възнаграждение за един адвокат. Неоснователно е направеното от касатора възражение за прекомерност, тъй като възнаграждението е под минималния размер предвиден в чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение