Решение № 5396 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11981/2010 г.

Решение № 5396 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11981/2010 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1148 от 26.07.2010 г., постановено по адм. д. № 1173/2009 г. Административен съд гр. Пловдив е отменил Решение № 126/12.06.09 г. на Ръководителя на ТП на НОИ гр. Пловдив в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Община - Асеновград срещу Разпореждане № 411/27.04.2009 г. на Ръководител на "Контрол по разходите на ДОО" в ТП на НОИ - Пловдив, с което е постановено събиране от нея на сумата по ревизионен акт за начет вх. № 14001232/07.04.2009 г. в размер на общо 62 980,97 лева, от които 34 398,90 лева главница и 28 582,07 лева лихви за забава до дата 7.04.2009 г., както следва: за главницата - за разликата над 21 846,98 лева и за лихвите - за разликата над 16 448,10 лева, като в останалата и част жалбата е отхвърлена като неоснователна. Срещу това решение са подадени касационни жалби от кмета на Община гр. Асеновград, чрез старши юрисконсулт Желязова и от директора на ТП на НОИ гр. Пловдив. Касаторите развиват съображения за неправилност по отношение на обжалваната от всеки един част на решението, в която е наличен правен интерес, като считат същото постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост. Молят да бъдат уважени касационните искания и решението отменено в съответната част. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационните жалби за неоснователни, съдебното решение за правилно. То е постановено след подробен анализ на събраните доказателства и на относимите материално-правни разпоредби, при изяснена фактическа обстановка и правилно прилагане на материалния закон. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира двете касационни жалби за процесуално допустими, подадени в законоустановения срок от страни с правен интерес в обжалваните части на решението, а по същество за неоснователни. ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА ОБЩИНА ГР. АСЕНОВГРАД Първоинстанционният съд е положил усилия за цялостното изясняване на фактическата обстановка по спора. Поради големият обем документи, които е следвало да бъдат проверени, съдът е допуснал назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от експерта Златка Минкова, приета в съдебно заседание и неоспорена от страните по делото. Поставеният в касационната жалба въпрос за разликата между "осигурител" и "работодател" е релевиран като възражение и пред първата съдебна инстанция. В мотивите на обжалваното решение АС-Пловдив е анализирал действащата нормативна уредба и изложил обоснован довод по тълкуването на закона, който се споделя и от настоящата инстанция. Съгласно легалната дефиниция на понятието "осигурител" по чл. 5, ал. 1 от КСО - това е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица". Видно от това определение, законодателят допуска "осигурителят" на дадено лице да не съвпада винаги със субекта - негов работодател, който според § 1, т. 1 от ДР на КТ е " ...всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение". С оглед различието в характеристиката на двата правни субекта, както и промяната в нормативната уредба, съдът правилно и обосновано е отграничил отговорността на Община гр. Асеновград по констатациите в ревизионен акт вх. № 14001232/7.04.2009 г. на контролните органи. В обжалваното решение е направено разграничение на понятията "осигурител" и "работодател" и в съответствие с установените по делото данни обосновано е прието, че до 1.03.2005 г. за общинските училища, съответно до 1.03.2006 г. за общинските детски градини, общината е имала качеството на осигурител с произтичащите от това правомощия. Отбелязано е, че този факт е съобразен при издаването на ревизионния акт за начет, с който отговорността на общината е ангажирана само за извършени плащания до тези дати. Освен това, подробно е коментирано и обстоятелството, че съгласно чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, ползването на отпуск за гледане на дете до 2-годишна възраст по чл. 164, ал. 1 от КТ със следващото от това право на обезщетение, респ. задължение на осигурителя за изплащане на такова, е свързано с подаване на заявление, придружено с декларация. След посочените дати, плащанията при настъпване на съответните осигурени социални рискове е извършвано от самите работодатели на лицата - съответното общинско училище или детска градина, с оглед извършено делегиране на бюджетите им като третостепенни разпоредители с тях. Правилно съдът е изложил съображения по тълкуване и прилагане разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от НРВПО, според която "отпускът за отглеждане на дете до двегодишна възраст по чл. 164, ал. 1 КТ се ползва въз основа на писмено заявление на майката (осиновителката) или на лицата, посочени в чл. 164, ал. 3 КТ". Анализиран е също текста на изречение второ относно задължението на работодателя "да разреши отпуска от деня, посочен в заявлението". От това следва, че не е необходимо формалното издаване на заповед от страна на осигурителя, тъй като такъв акт не е основание за възникване правото на обезщетение. Достатъчно е да бъда налична волята на органа, дори чрез "Да", поставено върху молбата на лицето. Съдът поименно е разгледал всеки от опоменатите в ревизионния акт служители, като е отграничил случаите, за които не са изпълнени изискванията на закона, поради което правилно жалбата в съответната част е отхвърлена като неоснователна. Що се отнася до лицето Дияна Желязова, при безспорна липса на подадени от същата документи по чл. 46 от Наредбата, както и на доказателства, че в процесния период е била в служебно правоотношение с община Асеновград, обстоятелството, че към момента работи по такова правоотношение, е без правно значение за изхода на спора. Пред настоящата инстанция касационният жалбоподател не представя доказателства, оборващи подробно изложените факти в обжалваното решение, поради което касационните възражения по чл. 209, т. 3 от АПК за материална незаконосъобразност и необоснованост на същото, са недоказани. ПО КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА НА РУ "СО" ГР. ПЛОВДИВ Настоящата инстанция намира оплакванията на РУ "СО" гр. Пловдив за неправилност на обжалваното решение в частта, в която оспореният административен акт е отменен като незаконосъобразен, за неоснователни. По изложените по-горе мотиви в решението, първоинстанционният съд безпристрастно и акуратно е разграничил отделните случаи, отразени в процесния ревизионен акт и за лицата, за които предпоставките по изплащане на дължимите парични обезщетения са били налични, а документите оформени изрядно, правилно решението на директора на РУ "СО" гр. Пловдив е отменено като незаконосъобразно. Правните изводи в мотивите са подкрепени с данни от доказателствата по делото и касационните възражения за неправилно тълкуване и прилагане разпоредбата на чл. 164 от КТ са неоснователни. Неоснователни са също възраженията на касатора и по отношение случаите във връзка с приложението на чл. 11, ал. 2 от КСО, според който "При смърт на осигуреното лице съпругът (съпругата), децата и родителите имат право на еднократна помощ в общ размер две минимални работни заплати и на наследствена пенсия". Решението на съда е съобразено с приетите по делото и безпристрастно анализирани писмени доказателства. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,