Решение № 13422 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4998/2017 г.

Решение № 13422 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4998/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане за отмяна, подадено от Р. К., с постоянен адрес в гр. П., чрез процесуален представител, на влязло в сила решение № 2876/30.12.2014 г. по адм. дело № 2603/2013 г. на Административен съд - П., оставено в сила с решение № 8148/02.07.2015 г. по адм. дело № 4490/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение, на основание чл. 239, т. 1, т. 4 и 5 АПК. Молителят твърди наличието на посочените правни основания за отмяна на влязло в сила решение, иска отмяната му, връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС - П. Ответникът по искането - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" / "ОДОП"/ П. при Централно управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/, в писмено становище чрез упълномощен юрисконсулт иска отхвърляне на искането, присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна. За да се произнесе по допустимостта и по основателността му, петчленният състав на Върховния административен съд, взе предвид следното: С влязлото в сила решение на АС - П., чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на Р. К. против ревизионен акт № 161300863/07.05.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - П. и ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № 1316912/28.05.2013 г., изменен с решение № 792/05.08.2013 г. на директора на дирекция ОДОП - П. при ЦУ на НАП, относно данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и лихви, данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и съответните лихви. Искането за отмяна с входящ номер от 22.03.2017 г. в частта с правно основание чл. 239, т. 5 АПК, изразяващо се според молителя в необсъждане на представени пред касационната инстанция писмени доказателства в съдебното решение, е направено след едногодишния срок по чл. 240, ал. 1, и е недопустимо поради просрочие. Твърдяното основание за отмяна е възникнало преди касационното съдебно решение, постановено и влязло в сила на 02.07.2015 г., от която дата е започнал да тече едногодишният срок, в който е допустимо да се иска отмяната му на това основание. Искането за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК е в сроковете по чл. 240, ал. 2 АПК и е допустимо, но е неоснователно. Молителят твърди, че решението, чиято отмяна се иска и решение № 2460/29.12.2016 г. по адм. дело № 3459/2014 г. на Административен съд - П., влязло в сила на 31.01.2017 г. са между същите страни, за същото искане и на същото основание и си противоречат. С цитираното от молителя решение № 2460/29.12.2016 г. АС - П., е отменил по жалба на Р. К., ревизионен акт № 161202546/04.07.2012 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - П., в частта му, потвърдена с решение № 1350/19.10.2012 г. на директора на дирекция ОУИ - П., при ЦУ на НАП, относно установени спрямо К. задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ за 2005 г. и лихвите върху тях. Безспорно двете решения са постановени между едни и същи страни. Искането и основанието за постановяването им са различни - обжалвани са различни ревизионни актове, с които са установени данъчни задължения за данък върху доходите на К. за различни данъчни периоди. Общото ревизионно производство за оспорените в двете съдебни производства ревизионни актове / за по - ранния единствена ревизия, а за по - късния - първа ревизия преди връщането за нова ревизия от горестоящия административен орган/ е без значение при преценка дали има идентичност на искането до съда - то е за отмяна на различни РА и на основанието - различни РА с данъчни задължения за различни периоди. Искането по чл. 239, т. 1, пр. 2 АПК е поради откриване на нови писмени доказателства - именно пет броя писмени доказателства, предствени в касационното производство пред ВАС, но необсъдени в касационното решение и искане по чл. 239, т. 1, пр. 1 АПК - откриване на едно ново обстоятелство - цитираното по - горе решение № 2460/29.12.2016 г. по адм. дело № 3459/2014 г. на Административен съд - П., влязло в сила на 31.01.2017 г. Искането по чл. 239, т. 1, пр. 2 АПК е недопустимо - представените в касационната инстанция доказателства нямат характер на нови писмени доказателства, същите се намират в кориците на делото и са приети в съдебно заседание на 26.05.2015 г., а освен това е изтекъл и срокът по чл. 240, ал. 1 АПК, тъй като същите са от преди постановяване на касационното съдебно решение, постановено и влязло в сила на 02.07.2015 г., от която дата е започнал да тече едногодишният срок по чл. 240, ал. 1 АПК. Искането по чл. 239, т. 1, пр. 1 АПК е в сроковете по чл. 240 АПК и е допустимо. Новото съдебно решение и промяната в данъчните задължения на молителя за 2005 г. вследствие на това съдебно решение е ново обстоятелство, но в конкретния случай е без значение за решаване на спора за данъчните му задължения за 2006 - 2009 г. Липсата на втория кумулативно необходим елемент - новото обстоятелство да е от съществено значение за делото, се дължи на факта, че в случая, независимо че данъчните задължения за периода 2006 -2009 г. за данък върху доходите на молителя са определени в процедура по чл. 122 ДОПК, за доходи, които не са декларирани през този период, но следва да бъдат обложени, са приети единствено част от постъпили по банковите сметки на К. суми през периода 2006 г. - 2009 г., поради което размерът на дохода за 2005 г. е ирелевантен, както и на паричните постъпления за 2005 г., нямащи характер на доход. В случая независимо от бланкетните мотиви в ревизионния доклад, не е изчислявано дали извършените от К. разходи за периода 2006 - 2009 г. биха могли да бъдат покрити от приходите му и въз основа на тези изчисления да бъде определена данъчната основа, в какъвто случай размерът на доходите, данъчните му задължения и паричните постъпления, нямащи характер на доход за 2005 г. би имал значение. Предвид изложеното искането за отмяна в частта му с правни основания чл. 239, т. 1, пр. 2 и т. 5 АПК следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо и производството по делото - прекратено в тази част, а в частта с правни основания чл. 239, т. 1, пр. 1 и т. 4 АПК - отхвърлено като неоснователно поради липса на предпоставките в цитираните норми. С оглед изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 / петстотин/ лева, платими от молителя. Воден от горното Върховен административен съд, петчленен състав