Решение № 7107 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13694/2013 г.

Решение № 7107 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13694/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от "Калцит" АД от гр. София, чрез процесуалният му представител адвокат Маргарита Чечова, против Решение № 4741/11.07.2013 г. по адм. д. № 3727/13 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлен като неоснователен искът му по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Национална агенция за приходите за заплащане на имуществени вреди, изразяващи се заплатени адвокатски хонорари по отменени по съдебен ред административни актове, с искане да се отмени като неправилно поради противоречието му с материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, ни изпраща представител. Ответникът - редовно призован, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени изцяло всички процесуални права на страните, давани са били указания на касатора в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките му доказателства и на тях е бил извършен обстоен анализ. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че не са налице условията на чл. 4 от ЗОДОВ, тъй като направените от ищеца разноски за адвокатски хонорари не са имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от отменения по съдебен ред административен акт, както и че са налице условията на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, тъй като съществува друг процесуален ред за тяхното реализиране. Този извод на съда е правилен и законосъобразен. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него. Разноските, направени от търговското дружество за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на административния акт, който е отменен, като незаконосъобразен, не са пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт и не представляват имуществени вреди по смисъла на чл. 4, връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Тези разноски произтичат от договорно облигационно правоотношение между адвоката и лицето, търсещо правна помощ. Отговорността за разноски е обективна и е уредена като последица от изхода на съдебния спор в процесуалния закон, поради което може да бъде реализирана в рамките на същото производство, но не и по реда на специалния ЗОДОВ. В посочения смисъл е разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, съгласно която този закон не се прилага, когато в закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение. Редът за заплащане на разноски е предвиден в процесуалните закони и тези разноски не подлежат на обезщетение по ЗОДОВ. Като е отхвърлил иска на това основание, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,