Решение № 2059 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7490/2020 г.

Решение № 2059 от 17.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7490/2020 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК).

Образувано е по касационната жалба на "електроразпределение Юг" ЕАД /предишно наименование "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД/, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, подадена чрез процесуален представител против решение № 2217 от 24.04.2020 г. по адм. д. № 3332/2017 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № Ж-37 от 28.02.2017 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията) в частта му по т. II., с която са дадени задължителни указания. Развиват се съображения, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че единствено нивото на напрежението на пренасяната електроенергия представлява релевантния критерий за разграничаване, който позволява да се определи дали дадена мрежа представлява разпределителна или преносна. Твърди се, че границата между двете мрежи (т. е. мястото на присъединяване на разпределителната мрежа на "Електроразпределение Юг" ЕАД към електропреносната мрежа на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД (ECO)) са двата силови трансформатора в подстанция "Рибари" чрез които енергията се преобразува от високо (110 kV) на средно (20 kV) напрежение. Неправилно АССГ е определил към коя от двете мрежи е присъединена електропроводната линия "Ново пристанище". Твърди, че подстанция "Рибари" включва две основни групи съоръжения: силовите трансформатори, които трансформират енергията от високо на средно напрежение и съгласно СЕС са част от преносната мрежа, и закритата разпределителна уредба 20 kV, която служи за разпределение на електрическата енергия до отделни крайни клиенти, функционира само на ниво средно напрежение и следователно е част от разпределителната мрежа. Сочи, че силовите трансформатори (границата между двете мрежи) и закритата разпределителна уредба (точката на присъединяване на обекта на "БМФ Порт Бургас" ЕАД) са отделни електрически уредби. Развива съображения, че подстанция "Рибари" не следва да се разглежда като едно общо съоръжение, както погрешно е направил първоинстанционния съд, а е необходимо да се изследва предназначението на всяка отделна електрическа уредба в подстанцията. Обектът на "БМФ Порт Бургас" ЕАД е присъединен към електроразпределителната мрежа, доколкото електропроводната линия "Ново пристанище" е присъединена в подстанция "Рибари" към закритата разпределителна уредба (20 kV), а не към силовите трансформатори 110/20 kV. За неправилен сочи извода на АССГ, че "БМФ Порт Бургас" ЕАД е разполагало с правото по свое усмотрение да избере да бъде клиент на ECO и така да спести съответните разходи за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа. Сочи за неправилен също извода на АССГ, че обектът на "БМФ Порт Бургас" ЕАД бил присъединен към преносната мрежа, тъй като с техническите съоръжения (електропроводите на средно напрежение) не се захранва друг потребител, освен "БМФ Порт Бургас" ЕАД. Първоинстанционният съд не е съобразил и че КЕВР не разполага с компетентност да разрешава граждански спорове между разпределителното предприятие и ползвателите на мрежата. Развива съображения, че процесният спор е именно такъв — касае наличието на облигационни отношения между "Електроразпределение Юг" ЕАД и "БМФ Порт Бургас" ЕАД, респективно - съществуването на задължение за заплащане на парични суми от "БМФ Порт Бургас" ЕАД за предоставяни от "Електроразпределение Юг" ЕАД услуги. Твърди, че правомощието на КЕВР да дава указания по реда на чл. 147, ал. 2 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката касае даване на указания относно изпълнението на административните задължения на лицензиантите и Комисията не разполага с компетентност по този ред да укаже на лицензиант да не претендира свои парични вземания. Твърди, че липсата на компетентност на КЕВР води до нищожност на оспорения административен акт, респективно - до неправилност на първоинстанционното решение. Касаторът моли за отмяна на обжалваното решение и на решението на КЕВР. Претендира разноски за касационното производство, както и направените такива в преюдициалното производство пред СЕС.

Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна и излага доводи за правилност на решението, с искане да бъде потвърдено, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – "БМФ Порт Бургас" ЕАД, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Върховният административен съд, състав на трето отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна.

Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че между двете дружества "Електроразпределение Юг" ЕАД и "БМФ Порт Бургас" ЕАД е сключен Договор № 610 от 30.09.2013 г. за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа. По силата на договора "Електроразпределение Юг" ЕАД предоставя на "БМФ Порт Бургас" ЕАД мрежови услуги - достъп до електроразпределителната мрежа и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, с цел снабдяване с електрическа енергия на обекти на "БМФ Порт Бургас" ЕАД, разположени на територията на Пристанище Бургас, описани в Приложение № 1 към договора.

Началото на административното производство е започнало по жалба на "БМФ Порт Бургас" ЕАД до КЕВР срещу "Електроразпределение Юг" ЕАД, с която се възразява срещу действия от страна на електроразпределителното дружество, във връзка с условията и начина на присъединяване на обекти, находящи се на територията на пристанище Бургас към електроразпределителната мрежа.

Спорът е възникнал във връзка с кабелна линия 20 kV с диспечерско наименование "Ново пристанище", присъединена на ниво средно напрежение 20 kV към закрита разпределителна уредба 20 kV на подстанция 110/20 kV "Рибари", изводно поле № 44. АССГ е приел, че подстанция "Рибари" е собственост на ECO. Кабелна електропроводна линия "Ново пристанище" е държавна собственост, като е предоставена за стопанисване и управление на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". Електрическата енергия, доставяна в обекта на "БМФ Порт Бургас" ЕАД от кабелна линия "Ново пристанище", която се отнася за измервателна точка номер (ИТН) 2755269, се измерва чрез средства за търговско измерване (СТИ), собственост на оператора на разпределителната мрежа "Електроразпределение Юг" ЕАД, монтирани в изводно поле № 44 на подстанция "Рибари".

Приел е, че съгласно Приложение № 3 към Лицензия № Л-140-07/13.08.2004 г. местата на присъединяване на разпределителната мрежа на лицензианта "Електроразпределение Юг" ЕАД към електропреносната мрежа съвпадат с местата на измерване и предаване на енергията. В тези точки електрическата енергия преминава от преносната мрежа на ECO в разпределителната мрежа на "Електроразпределение Юг" ЕАД. По отношение на подстанция "Рибари" тези места са определени като трансформатори № 1 и № 2 (20 kV).

Между "БМФ Порт Бургас" ЕАД и оператора на електропреносната мрежа ЕСО са сключени Договор за присъединяване на обект на клиент на електрическа енергия към преносната електрическа мрежа № ДГ-ПТ-20-176/17.9.2016 г., Договор за достъп № DST-001/24.01.2017 г. и Договор за пренос № PRN-001/24.01.2017 г. Предмет на договорите е присъединяването, съответно предоставянето на мрежови услуги от ECO с цел снабдяване с електрическа енергия на обекта на "БМФ Порт Бургас" ЕАД, присъединен към подстанция "Рибари" чрез кабелен електропровод "Ново пристанище". На основание тези договори, ECO е монтирало собствени средства за търговско измерване на електрическата енергия, пренасяна чрез електропровод "Ново пристанище". Поради това "БМФ Порт Бургас" ЕАД е счело, че обектът му вече е присъединен към електропреносната мрежа и ползва мрежови услуги от ECO. Нивото на напрежение, на което е присъединен процесният обект (20 kV), както и мястото на присъединяване (килия № 44 (изв. "Ново пристанище") на подстанция "Рибари"), остават без промяна.

С писмо с изх. № 700 от 06.10.2016 г. "БМФ Порт Бургас" ЕАД прави искане до оператора на електроразпределителната мрежа "Електроразпределение Юг" ЕАД за прекратяване на Договор № 610 от 30.09.2013 г. за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа по отношения на обекта, присъединен чрез електропровод "Ново пристанище". Клиентът отправя едномесечно предизвестие, като се позовава на чл. 6, ал. 1 и чл. 55, т. 2 от Договора. Клаузата на чл. 6, ал. 1 от Договора предвижда, че в случай че мрежовият клиент преустанови ползването на услугите по договора, той има правото да прекрати действието му, считано от края на всеки календарен месец, следващ прекратяването на ползването на услугите, като изпрати писмено предизвестие до мрежовия оператор най-малко 14 дни преди датата на прекратяването на договора. Разпоредбата на чл. 55, т. 2 от Договора предвижда, че договорът може да бъде прекратен по искане на мрежовия клиент с едномесечно писмено предизвестие.

Съдът е приел, че към момента на отправяне на предизвестието, като и след изтичане на едномесечния му срок, "БМФ Порт Бургас" ЕАД продължава да ползва електрическа енергия в своя обект, присъединен към електрическата мрежа чрез извод "Ново Пристанище" на подстанция "Рибари". Приемайки, че обектът все още е присъединен към разпределителната мрежа, "Електроразпределение Юг" ЕАД продължава да начислява на "БМФ Порт Бургас" ЕАД такси за достъп и пренос на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа.

С оспореното решение № Ж-37/28.02.2017 г. на Комисията, в частта му по т. II., на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 5 от ЗЕ, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ) на жалбоподателя са дадени задължителни указания:

1. Да преустанови начисляването на "БМФ Порт Бургас" ЕАД на цена за пренос и достъп по разпределителна мрежа по извод "Ново пристанище", ИТН 2755269;

1. Да извърши корекция на начислената цена за пренос и достъп по разпределителната мрежа на БМФ за периода след изтичане на подаденото предизвестие за прекратяване на Договор за достъп и пренос на електрическа енергия № 610/30.9.2013 г. и в десетдневен срок от получаване на процесното решение да уведоми КЕВР за предприетите действия по т. 11. 1 и т. II. 2.

При тази фактическа обстановка, съдът е приел за установено от правна страна, че решението е постановено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в изискуемата форма, в съответствие с материалния закон и неговата цел. АССГ е изложил относимата общностна и национална правна уредба. Съдът е обосновал извод, че потребителят "БМФ Порт Бургас" ЕАД следва да се счита за клиент директно на електропреносната мрежа (ЕСО), тъй като практически е свързан към уредба за средно напрежение, която е част от електрическа подстанция, попадаща в обхвата на дейността на преносната мрежа. С тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата на "Електроразпределение Юг" ЕАД.

Решението е правилно, валидно и допустимо. Направените от първоинстанционния съд изводи се споделят и от настоящия съдебен състав, поради което с настощото решение, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК се прави препращане към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт. Решението е съобразено с европейското и националното законодателство, както и с указанията, които е дал СЕС по допуснатото преюдициално запитване.

Обосновано съдът е приел, че в производството не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, като административният орган е събрал всички относими доказателства за изясняване на обстоятелствата по жалбата. Нормативната регламентация на произнасянето от КЕВР по жалби се съдържа в нормите на чл. 22 и чл. 76 ЗЕ, чл. 142 и сл. от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредбата) и Устройствения правилник на КЕВР, като видно от нормата на чл. 147 от Наредбата Комисията следва да се произнесе по постъпила жалба с изричен акт. В изпълнение на правомощията си съгласно посочените разпоредби от приложимата в случая Наредба, КЕВР може да постанови решение, с което да прекрати преписката, когато не установи нарушение на условията по лицензията или съответно да даде задължителни указания и да определи подходящ срок за изпълнението им, ако жалбата е основателна, какъвто е и настоящият случай. Не е налице и твърдяното нарушение на процесуалните правила водещи до ограничаване правото на защита на дружеството касатор в съдебното производството. От мотивите на обжалвания съдебен акт се установява, че същият изчерпателно отразява релевантните факти и обстоятелства и е мотивиран, което осигурява възможност на страните и контролиращата съдебна инстанция да установи механизма на формиране на правните изводи и съответствието между фактическите и правни изводи.

Неснователно е оплакването на касатора, че решението е постановено по жалба от "БМФ Порт Бургас" ЕАД, която касае отказ на оператора да раздели партидите между двама свои клиенти, а в последствие в допълнение към жалбата се излагат различни факти относно неоснователно начисляване на такси за мрежови услуги. Комисията е сезирана във връзка с условията и начина на присъединяване на обекти, находящи се на територията на пристанище Бургас към електроразпределителната мрежа, от които произтичат и дадените указания за преустановяване начисляването на "БМФ Порт Бургас" ЕАД на цена за пренос и достъп по разпределителна мрежа по извод "Ново пристанище", ИТН 2755269 и извършване на корекция на начислената цена за пренос и достъп по разпределителната мрежа на дружеството. Административният съд е съобразил от материалноправна страна наличието на кумулативните предпоставки за преустановяване от страна на "Електроразпределение Юг" ЕАД начисляването на "БМФ Порт Бургас" ЕАД на цена за пренос и достъп по разпределителна мрежа, както и извършването на корекция начислената цена за пренос и достъп по разпределителната мрежа на БМФ за периода след изтичане на подаденото предизвестие за прекратяване на Договор за достъп и пренос на електрическа енергия № 610/30.9.2013 г.

В настоящия казус дискусионният въпрос се свежда до това към коя електрическа мрежа е присъединен обектът на "БМФ Порт Бургас" ЕАД - към електроразпределителната мрежа или към електропреносната мрежа и следователно на оператора на коя от двете мрежи дължи заплащане на такси. В случая, относно основателността на доводите на страните по делото, следва да се направи извод за разграничението между лицензионните дейности пренос и разпределение на електрическа енергия, съответно разграничението между понятията електропреносна и електроразпределителна мрежа. Термините "пренос" и "разпределение" на електрическа енергия са дефинирани съответно в чл. 2, т. 3 и т. 5 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО. Видно от определенията в чл. 2, т. 3 и т. 5 от Директивата, критерий за определяне на вида лицензионна дейност е видът на напрежението на електроенергията, която се транспортира. Понятието "пренос" означава транспортиране на електроенергия по взаимосвързана система със свръхвисоко и високо напрежение, а "разпределение" означава преносът на електроенергия по разпределителни системи с високо, средно и ниско напрежение. При преноса целта е да бъде доставена електроенергията до крайни клиенти или разпределители, докато при разпределението целта е да бъде доставена до клиенти, като и в двата случая не се включва доставка.

В хода на процеса е постановено Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-31/18 от 17 октомври 2019 г., с което е дадено тълкуване на относимите текстове на Директива 2009/72 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО.

По настоящия спор е изяснено, че електрическите уредби, чрез които обектът на "БМФ Порт Бургас" ЕАД получава електричество са такива за средно напрежение и са собственост на ЕСО (подстанция "Рибари"), а електропроводът е включен в активите на дружеството. ЕСО притежава издадена от КЕВР лицензия за оператор на преносна, а не на разпределителна мрежа. Обектите на "БМФ Порт Бургас" ЕАД са директно присъединени към електрическа подстанция, собственост на ЕСО, представляваща част от електропреносната мрежа. Подстанция "Рибари" е част от електропреносната мрежа и е собственост на независимия преносен оператор ЕСО, заключава и вещото лице. Експертизата не е оспорена от жалбоподателя и не са направени искания за ангажиране на други доказателства.

При изпълнение на задълженията си, съгласно чл. 202 ГПК, АССГ е проверил съответното на СТЕ с писмените доказателства и е изложил убедителни мотиви за кредитирането й. Съоръженията за присъединяване към електропреносната мрежа (кабелни електропроводи "Ново пристанище" kV 20 и "Коми" kV 20) са публична държавна собственост. Техническите съоръжения за присъединяване са предоставени "БМФ Порт Бургас" ЕАД за ползване на основание на Договори за предоставяне на концесия. Това се установява от приетото по делото съдебно удостоверение от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". Подстанция "Рибари" № 201000000075 е част от електропреносната мрежа и е собственост на ЕСО - видно от Акт за държавна собственост № 2561/01.06.2002 г.

Преди електроразпределителните дружества да бъдат приватизирани не е съществувало разграничение между производство, пренос и разпределение на електроенергия, тъй като всички тези дейности са се осъществявали от Държавата, а всички електропроводи и съоръжения за пренос, разпределение и снабдяване са били държавна собственост. След приватизацията, дейността по разпределение на електрическа енергия, тяхната доставка и продажба е възложена на електроразпределителни дружества /ЕРП/, едно от които е касаторът.

Понятието "пренос на електрическа енергия, съгласно § 1, т. 44 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката е определено като транспортиране на електрическа енергия през преносната мрежа. Според § 1, т. 20 от ДР на ЗЕ "Електропреносна мрежа" е съвкупност от електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос, трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и преразпределение на електроенергийни потоци. Определението за "Разпределение на електрическа енергия" в т. 49 на § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ също препраща към понятието "разпределителни мрежи". Според § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ "Електроразпределителна мрежа" е съвкупност от електропроводи и електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия. Съгласно чл. 88, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни мрежи - собственици на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия. В разпоредбите чл. 124 и чл. 125 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, е доразвит критерият за собственост на мрежа, където изрично е указана границата на собственост между обекти на оператора на електроразпределителната и обекти на оператора на електропреносната мрежи. Т. е. българският законодател ясно е разграничил двата вида мрежи, според границата на собствеността. В същия смисъл в чл. 1.1.1. от Лицензия № Л-140-07/13.08.2004 г. на Електроразпределение ЮГ ЕАД е посочено, че то може да предоставя мрежови услуги само чрез съоръжения, които са негова собственост или върху които е носител на вещни права.

ЕСО като лицензиант е задължен да присъединява обекти на клиенти на електрическа енергия към електропреносната мрежа (условие по чл. 2.6.4. и чл. 3.4.2 от лицензията). Видно от представеното по делото актуализирано Приложение № 2 - Места на измерване на електрическата енергия от/към крайни клиенти в подстанция "Рибари" 110/20 kV под № 1027 и № 1028 са присъединени електропроводи "Коми" и "Ново Пристанище", които захранват обектите на "БМФ Порт Бургас" ЕАД.

Разпоредбата на Член 1 от Директива 2009/72/ЕО установява общите правила за производството, преноса, разпределението и доставката на електроенергия, както и разпоредби относно защитата на потребителите, с оглед на усъвършенстването и интегрирането на конкурентни пазари на електроенергия в ЕС. Тя определя правилата, свързани с организацията и функционирането на електроенергийния сектор, свободния достъп до пазара, критериите и процедурите, приложими към организирането на търгове и към предоставянето на разрешения и управлението на системите. Наред с това се уреждат задълженията за предоставяне на универсална услуга и правата на потребителите на електроенергия и изяснява изискванията по отношение на конкуренцията.

Понятието "пренос", съгласно Член 2 от Директива 2009/72/ЕО означава транспортиране на електроенергия по взаимосвързана система със свръхвисоко и високо напрежение с цел да бъде доставена до крайни клиенти или разпределители, като не се включва доставка; а "оператор на преносна система" означава физическо или юридическо лице, което отговаря за експлоатацията на преносната система, за нейната поддръжка и ако е необходимо — за развитието на преносната система на дадена територия, а където е приложимо — за взаимовръзките на тази система с други системи, както и за осигуряването в дългосрочен план на способността на системата да покрива разумни искания за пренос на електроенергия; "разпределение" означава преноса на електроенергия по разпределителни системи с високо, средно и ниско напрежение с цел да бъде доставена до клиенти като не се включва доставка, а "оператор на разпределителна система" означава физическо или юридическо лице, отговорно за функционирането на разпределителната система, за нейната поддръжка и ако това е необходимо — за развитието на разпределителната система на дадена територия, а ако е приложимо — за взаимовръзките на тази система с други системи, както и за осигуряването в дългосрочен план на способността на системата да покрива разумни искания за разпределяне на електроенергия.

С постановеното по дело С-31/18 Решение на Съда на Европейския съюз (пети състав) от 17.10.2019 г. на формулираните преюдициални въпроси е даден следният отговор:

1) Член 2, точки 3 и 5 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че:

• допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че трансформирането на напрежението на електроенергията, за да се позволи преминаването от високо към средно напрежение, попада в обхвата на дейността на електропреносна мрежа,

• но не допуска такава правна уредба, която определя понятията за електропреносна и за електроразпределителна мрежа, като се основава не само на критерия за нивото на напрежение, но и на критерия за собствеността върху активите, използвани за осъществяване на дейности, свързани съответно с пренос и разпределение.

Така даденото тълкуване обаче не засяга, от една страна, прилагането на член 17, параграф 1, буква а) от цитираната директива, съгласно който независимият оператор на преносна мрежа трябва да е собственик на тази мрежа, и от друга страна, правото на държавите членки да налагат на оператора на разпределителна мрежа задължението да е собственик на тази мрежа, доколкото — като запитващата юрисдикция следва да провери това обстоятелство — посоченото условие не засяга постигането на преследваните от същата директива цели, по-специално като допуска да се избегне задължението такава мрежа да е в съответствие с правилата, които съгласно директивата са приложими към нея.

От изложеното следа извода, че потребител, присъединен към електрическата мрежа на ниво средно напрежение, не трябва непременно да се счита за клиент на оператора на електроразпределителната мрежа, притежател на изключителна лицензия за разпределение на електроенергия на съответната територия, независимо от договорните отношения между този потребител и оператора на електропреносната мрежа, като този потребител може да се счита за клиент на електропреносната мрежа, когато е свързан към уредба за средно напрежение, която е част — като запитващата юрисдикция следва да провери това обстоятелство — от електрическа подстанция, чиято дейност по трансформирането на електрическото напрежение, за да се позволи преминаването от високо към средно напрежение, попада в обхвата на дейността на тази мрежа.

От решението на СЕС категорично следва, че директивата не допуска национална правна уредба, в която освен нивото на напрежение на електрическата енергия като разграничителен критерий между разпределителна и преносна мрежа да се възприема и собствеността на съответните електрически инсталации, т. е. собствеността не може да е критерий. Поради това, развитите съображения в този смисъл от ответника не следва да бъдат обсъждани, тъй като са ирелевантни за правилното решаване на спора.

На следващо място следва да се посочи, че предвид § 53 от мотивите на Решението на СЕС, дефиницията в ЗЕ, съгласно която преносната мрежа включва и точките, където енергията се трансформира от високо на средно напрежение не противоречи на Директивата.

В § 89 на решението СЕС е посочил, че запитващата юрисдикция е длъжна да провери дали въпросната уредба действително е част от електрическата подстанция, която е част от електропреносната мрежа и следователно не представлява външен за нея елемент, който е част от електроразпределителната мрежа. Според § 90 при всички положения в това отношение е без значение дали съответните оператори на разпределителната и на преносната мрежа са собственици на съответната мрежа или не, тъй като подобно обстоятелство не може да лиши посочената мрежа от естеството й на разпределителна или на преносна мрежа по смисъла на Директива 2009/72/ЕО. В § 91 от мотивите е развита тезата, че Директива 2009/72, и по-специално член 2, точки 3—6 и член 32, параграф 1, трябва да се тълкуват в смисъл, че потребител, присъединен към електрическата мрежа на ниво средно напрежение, не трябва непременно да се счита за клиент на оператора на електроразпределителната мрежа, притежател на изключителна лицензия за разпределение на електроенергия на съответната територия, независимо от договорните отношения между този потребител и оператора на електропреносната мрежа, като този потребител може да се счита за клиент на електропреносната мрежа, когато е свързан към уредба за средно напрежение, която е част от електрическа подстанция, чиято дейност по трансформиране на електрическото напрежение, за да се позволи преминаването от високо към средно напрежение, попада в обхвата на дейността на тази мрежа, като запитващата юрисдикция следва да провери това обстоятелство.

СЕС в т. 43 от решението сочи, че понятията за разпределителна и преносна мрежа не са дефинирани конкретно в Директива 2009/72/ЕО. Член 2, точка 3 от тази директива определя понятието "пренос" като транспортирането на електроенергия по взаимосвързана система със свръхвисоко и високо напрежение с цел да бъде доставена до крайни клиенти или разпределители, като не се включва "доставката. От друга страна Член 2, точка 5 от посочената директива определя понятието "разпределение" като преноса на електроенергия по разпределителни системи с високо, средно и ниско напрежение с цел да бъде доставена до клиенти, като не се включва самата "доставка". Понятието "доставка" следва да се изведе от Член 2, точка 19 от цитираната директива като отнасящо се до продажбата на електроенергия на клиенти.

Що се отнася до естеството на преносната и разпределителната мрежа по смисъла на Директива 2009/72/ЕО и количеството електроенергия пренасяно по тези мрежи, съгласно т. 46 и т. 47 от решението но СЕС, единствено напрежението на пренасяната електроенергия представлява относимия критерий за разграничаване, който позволява да се определи дали дадена мрежа представлява разпределителна или преносна мрежа по смисъла на директивата. Без значение е датата, на която е създадена подобна мрежа, нито обстоятелството, че тази мрежа е предназначена за собствено потребление и се управлява от частно образувание, като към нея са свързани ограничен брой производствени и потребителски единици, нито пък нейната големина или нивото на нейното потребление на електричество представляват релевантни критерии в това отношение, тъй като законодателят на Съюза не е възнамерявал да изключи определени разпределителни или преносни мрежи от приложното поле на тази директива поради такива критерии. В т. 48 от решението на СЕС изрично се подчертава, че определенията в Член 2, точки 3 и 5 от Директива 2009/72/ЕО сочат, че релевантният критерий за разграничение в зависимост от целта на мрежите за пренос и разпределение на електроенергия, е категорията клиенти, за които е предназначена пренасяната електроенергия, като преносната мрежа служи за продажба на електроенергия на крайни потребители или разпределители, а разпределителната мрежа е предназначена за продажба на електроенергия на потребители на едро или на крайни клиенти.

Съгласно Приложение № 1 "Списък на обектите, чрез които се осъществява лицензионната дейност, с техните технически характеристики", процесната подстанция "Рибари" 110/20 kV е част от електропреносната мрежа и е включена под № 183 от описа на съоръженията в Таблица 1 – "Списък на подстанциите, чрез които се осъществява лицензионната дейност пренос на електрическа енергия", следователно тази подстанция е част от електропреносната мрежа не само фактически, но и юридически и служи за трансформирането на високо (110 kV) към средно ( 20 kV) напрежение. Също в подстанция "Рибари" се намират и изводите, по които тръгва ток средно напрежение, като те се считат включени в лицензията, след като самата подстанция е обект по Приложение № 1. "БМФ Порт Бургас" ЕАД е сключило договори за присъединяване, достъп и пренос през електропреносната мрежа с ЕСО. Същевременно "БМФ Порт Бургас" ЕАД се е възползвал от предвидената възможност в чл. 55. ал. 1. т. 21 от договор за достъп и пренос на електрическа енергия № 610/30.09.2013 г., сключен с "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД (сега "Електроразпределение Юг" ЕАД), като го е прекратил с едномесечно предизвестие. В този смисъл АССГ правилно е преценил, че "БМФ Порт Бургас" ЕАД е клиент на ЕСО, присъединен пряко към електропреносната мрежа (в подстанция, представляваща част от нея) и не дължи такси за мрежови услуги на "Електроразпределение Юг" ЕАД.

Законодателят с разпоредбата на чл. 1130 от Наредба № 3 от 09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии е определил, че подстанция представлява съвкупност от електрически съоръжения, обособени като разпределителни уредби, строителни конструкции и сгради, разположени на обща площадка, с предназначение за приемане, преобразуване и/или трансформация на електрическа енергия, а така също и за свързване на две или повече мрежи. С оглед цитираната разпоредба неоснователно е твърдението на касатора, че силовите трансформатори от закритата уредба средно напрежение са част от преносната мрежа. Раздробяването на подстанцията "Рибари" на отделни части противоречи на установеното по делото фактическо положение чрез приетата СТЕ (неоспорена), според която подстанцията не е част от електроразпределителната мрежа, както и на писмените доказателства относно собствеността на ЕСО в подстанция "Рибари" и принадлежността към преносната мрежа.

Съоръженията за присъединяване към електропреносната мрежа - кабелни електропроводи са изключителна публична държавна собственост. Техническите съоръжения за присъединяване са предоставени на пристанищния оператор "БМФ Порт Бургас" ЕАД за ползване на основание Договора за концесия и не отговарят на условие 1.1.1. от лицензията, за да са елемент от разпределителната мрежа. Видно от Приложение № 2 към Лицензията на ECO - "Места на измерване на електрическата енергия от/към крайни клиенти", в подстанция "Рибари" 110/20 kV под № 1027 и № 1028 са присъединени електропроводи "Коми" и "Ново Пристанище", които захранват обектите на "БМФ Порт Бургас". Съответно захранването е от килия № 44 (извод "Ново пристанище") на уредба 20 kV на п/ст "Рибари" чрез кабелен електропровод 20 kV "Ново Пристанище" и към килия № 41 (извод "Коми") на уредба 20 kV на п/ст "Рибари" чрез кабелен електропровод 20 kV "Коми. От една страна, тези директни присъединявания на потребител към електропреносната мрежа кореспондират с издадената от КЕВР лицензия на ЕСО, като лицензиантът е задължен да присъединява обекти на клиенти на електрическа енергия към електропреносната мрежа съгласно предвидените разпоредби по чл. 2.6.4. и чл. 3.4.2 от издадената му лицензия. Електроенергията, пренасяна по управляваната от ЕСО преносна мрежа с високо напрежение, се трансформира на нивото на точките на свързване на преносната мрежа към разпределителната мрежа в трансформатори № 1 и № 2, като се преобразува от напрежение 110 kV (високо напрежение) в напрежение 20 kV (средно напрежение), за да може да се използва в уредбата за средно напрежение (20 kV) на подстанция "Рибари".

Неоснователни са твърденията на касатора, че щом потребителят е свързан при ниво средно напрежение, то само поради този факт той се счита за потребител на електроразпределителната мрежа. "Електроразпределение Юг" ЕАД притежава единствено поставен контролен електромер, непосредствено след средството за търговско мерене на ECO. Електромерът обаче не представлява електроразпределителна мрежа и дори не е задължителен елемент към нея.

Според разпределителното дружество, в точката на преобразуване на електрическата енергия от високо на средно напрежение в подстанция "Рибари" енергията преминава от преносната мрежа на ЕСО в разпределителната мрежа на "Електроразпределение Юг" ЕАД, тъй като освен силовите трансформатори, които са част от преносната мрежа в подстанцията има и закрита разпределителна уредба 20 kV.

В същото време обаче от тълкуванието на Директива 2009/72, дадено в диспозитива на Решение от 17.10.2019 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-31/18 следва, че правото на ЕС не създава юридическа пречка електрическата енергия, която в тази подстанция се преобразува от високо на средно напрежение директно да преминава от преносната мрежа към крайния клиент "БМФ Порт Бургас" ЕАД, без задължително междинно участие на разпределително дружество. Такова е и настоящото фактическо положение след присъединяването към оператора на електропреносната мрежа ЕСО.

Не е налице релевираното нарушение на съдопроизводствените правила. В съответствие със събраните доказателства безпорно е установено, че "БМФ Порт Бургас" ЕАД е пряко присъединено към електропреносната мрежа, собственост на ECO. Правилно съдът се е съобразил напълно със събраните по делото доказателства и становището на вещото лице по допуснатата и изслушана по делото експертиза. Изводът който е направил е обоснован и безпорен, че потребителят е свързан към уредба средно напрежение, която е част от електрическа подстанция, чиято дейност по трансформирането на електрическото напрежение, за да позволи преминаването от високо към средно напрежение, попада в обхвата на дейността на тази мрежа.

Неоснователни са оплакванията на касатора за противоречие на обжалваното решение с Решението на СЕС, като видно от последното, държавите-членки разполагат със свобода да определят дали точките на трансформиране на електрическата енергия спадат към преносната или разпределителната мрежа. В т. 84 от Решението на СЕС изрично е подчертано, че държавите членки разполагат със свобода на преценка за насочване на потребителите към един или друг вид мрежа и следователно за определяне вида на мрежата. Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗЕ операторът на електропреносната мрежа и операторите на електроразпределителните мрежи са длъжни да осигурят достъп при условията на равнопоставеност до електропреносната и електроразпределителните мрежи на ползвателите на съответната мрежа.

На следващо място следва да се отбележи, че "БМФ Порт Бургас" ЕАД е предоставило писмо № 700/06.10.2016 г. до "Електроразпределение Юг" ЕАД /предишно наименование "ЕВН България Електроразпределение"/ за едномесечно предизвестие за прекратяване на Договора за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа, потвърдено с последващо писмо. Прекратяването е извършено в съответствие с клаузата на чл. 55, ал. 1, т. 2 от Договор № 610 от 30.09.2013 г. за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа и с чл. 68, т. 2 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕВН, одобрени с решение на Комисията и валидни към дата на прекратяване.

Неоснователно е възражението на касатора, че неправилно АССГ е приел, че обектът на "БМФ Порт Бургас" ЕАД бил присъединен към преносната мрежа, тъй като с техническите съоръжения (електропроводите на средно напрежение) не се захранва друг потребител, освен "БМФ Порт Бургас" ЕАД.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които да обуславят отмяна на обжалваното решение, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на процеса и с оглед направеното искане от пълномощника на ответника КЕВР искане за заплащане на разноски, в съответствие с чл. 143, ал. 4 от АПК следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на КЕВР разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК. Основателно и доказано е и искането на "БМФ Порт Бургас" ЕАД за заплащане на разноски, в размер на 14 400 лв., за адвокатско възнаграждение, във връзка с което не е направено възражение за прекомерност.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение