Решение № 3860 от 25.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1807/2021 г.

Решение № 3860 от 25.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1807/2021 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Върховният административен съд на Република България - Пето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от старши полицай в Районно управление Созопол при Областна дирекция на МВР - Бургас, срещу решение № 1326/14.10.2020 г. по адм. дело № 1135/2020 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменено по жалба на И. Й. и "Агнес 95" ЕООД, двамата със съдебен адрес в гр. Бургас, разпореждане № 346 р - 5884/13.06.2020 г. на старши полицай при РУМВР Созопол. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното от него решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу разпореждането, прави алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възражение на ответника по касация. Ответниците по касационна жалба - И. Й., с адрес в гр. Враца, и "Агнес 95" ЕООД, гр. Созопол, и двамата със съдебен адрес в гр. Бургас, чрез процесуален представител в писмен отговор искат оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият съдебен състав взе предвид следното: АС - Бургас е приел за установено, че с оспореното пред него разпореждане на полицейски орган, издадено на 13.06.2020 г. в гр. Созопол в 02. 15 ч. на основание чл. 64 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 28а, ал. 1, т. 1 от Закона за шума в околната среда (ЗЗШОС) е разпоредено на И. Й. да преустанови озвучаването от обект коктейл - бар "Елвис", находящ се на Централен плаж в гр. Созопол. АС е изложил мотиви, че "Агнес 95" ЕООД е дружеството, стопанисвало посочения в разпореждането коктейл - бар, като дружеството е възложило на И. Й. да изпълнява длъжността управител на бара до края на сезон 2020 г. АС е приел, че разпореждането е издадено от компетентен орган - длъжностно лице по чл. 19 от ЗЗШОС, надлежно упълномощено от министъра на вътрешните работи с представена по делото заповед. Съдът е приел, че е налице отменителното основание по чл. 146, т. 2 АПК - липса на фактически основания за издаване на заповедта и липса на срок, за който следва да бъде спряно озвучаването в нарушение на изискването на чл. 64, ал. 5, т. 4 ЗМВР, което не е и допустимо от гледна точка на чл. 16а ЗЗШОС, налагаща рестрикции само в определени часови зони, което е довело и до нарушение на материалния и процесуалния закон при издаване на оспореното разпореждане. Решението е правилно като краен резултат, макар и настоящият съдебен състав да не споделя всички изложени от АС доводи. Необосновани са констатациите на АС за липса на фактически основания за издаването на оспореното разпореждане. В него е посочено, че заведението се намира на Централния плаж в Созопол, който има характер на рекреационна зона по смисъла на чл. 16а ЗЗШОС вр. пар. 1, т. 24 от ДР на ЗЗШОС вр. чл. 13, ал. 1 от Закона за устройство на територията и издадената на основание чл. 13, ал. 1 ЗУТ Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони - чл. 27, ал. 2, т. 1. Тоест относно фактите, относими към разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС е посочено, че се касае за озвучаване в 02. 15 ч. на бар на плажа - обект в рекреационна зона, което е достатъчно, за да има адресатът на разпореждането яснота относно фактическите основания, на което е издадено последното. Допълнителни мотиви, свързани с фактите, се съдържат и в докладна записка, изготвена от същия полицейски орган на същата дата, като разпореждането, представляваща час от административната преписка (л. 71 от делото), което е допустимо съгласно ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Правилни са констатациите на АС за липса на времево ограничение в разпореждането за преустановяване на озвучаването, което противоречи на материално - правната норма на чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС, съгласно която забраната за озвучаване е само за часовите зони от 14 ч до 16 ч. и от 23 ч. до 08 ч. Доводите на касатора, че адресатът на заповедта е следвало да знае, че забраната е до 08 ч., без това да е вписано в разпореждането, не кореспондира с изискването за материално-правна законосъобразност на оспорения административен акт и изискването на чл. 64, ал. 5, т. 4 ЗМВР да съдържа и сроковете за изпълнение на възложените с него задължения. Посочените пороци на оспореното разпореждане са основание за отмяната му от АС като незаконосъобразно по смисъла на чл. 168, ал. 1 АПК, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. Независимо от изхода на делото, няма възможност за присъждане на ответниците на разноски за настоящата инстанция, тъй като същите не са представили доказателства за направени разноски за производството пред ВАС. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,