Решение № 2927 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13590/2011 г.

Решение № 2927 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13590/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Приморско срещу решение № 1169 от 29.08.2011 г. по адм. дело № 2471/2010 г. на Административен съд - гр. Бургас.

Касационната жалба е подадена в последния ден от срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От данните по делото е видно, че с жалба вх. № 68-Б-65 от 18.05.2010 г. на Община Приморско търговското дружество "Български държавни железници" ЕАД, гр. София, е оспорило съобщение изх. № 0059 от 09.03.2010 г. за дължими суми по декларирани имоти в частта, с която е определено задължение на дружеството за такса битови отпадъци (ТБО) за 2010 г. в общ размер на 24158,01 лв. С определение от 06.10.2010 г. по адм. дело № 1106/2010 г. Бургаският административен съд е приел, че това съобщение е издадено на основание чл. 69, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), има само уведомителен характер и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е оставил жалбата на търговското дружество без разглеждане, прекратил е образуваното по нея съдебно производство и е изпратил делото като преписка на кмета на Община Приморско за издаване на акт по чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ.

В изпълнение на това определение кметът на Община Приморско е издал Акт за установяване на публично общинско вземане № 0266 от 18.11.2010 г., с който е установил (размера на) третата вноска ТБО, дължима от търговското дружество за времето от 01.07.2010 г. до 30.09.2010 г. (т. е. за третото тримесечие на 2010 г.) и изтеклите лихви до датата на акта - 18.11.2010 г.

С жалба вх. № 9709 от 09.12.2010 г. търговското дружество "Български държавни железници" ЕАД, гр. София, е оспорило:

1. Този Акт за установяване на публично общинско вземане № 0266 от 18.11.2010 г. и

1. мълчалив отказ на кмета на Община Приморско да издаде Акт за установяване на публично общинско вземане за I, II и IV тримесечия на 2010 г.

С посоченото по-горе решение Бургаският административен съд е уважил оспорването изцяло, като е отменил както акта за установяване на публично общинско вземане за III-то тримесечие на 2010 г., така и мълчаливия отказ на кмета да издаде такъв акт и за останалите (I, II и IV) тримесечия на 2010 г. Към съдебното решение са изложени подробни мотиви.

С касационната жалба са инвокирани доводи за недопустимост на решението в частта относно твърдяния (и приет от съда за формиран) мълчалив отказ и за неправилност в останалата му част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и поради необоснованост, основани на следните аргументи:

1. С акта по чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ се установяват само изискуеми и непогасени вземания на общината за ТБО, които са били надлежно съобщени на задълженото лице, но не са заплатени в срок. Към момента на постановяване на процесния акт (Акт за установяване на публично общинско вземане № 0266 от 18.11.2010 г.) вноската за ТБО за последното тримесечие не е била изискуема, а дължимите вноски за първо и второ тримесечия на 2010 г. са били вече заплатени, поради което не е допустимо да бъде издаден служебно акт за тях.

1. По делото било безспорно, че търговското дружество "Български държавни железници" ЕАД е собственик на процесните имоти и че ползва тези имоти, т. е. налице било генериране на битови отпадъци. Услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и поддържането на чистотата в териториите за обществено ползване в населеното място, са му били предоставени в пълен обем от ОП "Чистота и озеленяване", поради което търговското дружество дължи заплащане на определената му ТБО. Затова неправилно Бургаският административен съд е приел, че и когато услугите се предоставят в пълен обем, пак е необходимо да бъдат подробно описани по вид и цена в акта за установяване на публично общинско вземане.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна поради следните съображения:

След известен период на противоречива съдебна практика Върховният административен съд застана на становище, че лицата по чл. 11 ЗМДТ имат право да оспорят размера на определената им от общината ТБО, която за целта (чрез съответния свой орган) следва да издаде акт по чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), приложим по неуредените в ЗМДТ въпроси. Актът по чл. 107, ал. 3 ДОПК е наименован акт за установяване на задължение (по данни от декларация) и той е различен от ревизионния акт. Поради това в случаите, когато се иска предварително определяне на дължимата за съответната година ТБО, следва да бъде издаден акт за установяване на задължение за ТБО за цялата година, за която е поискан.

С оглед на тази принципно, вече безпротиворечиво установено в съдебната практика, разрешение на въпроса как следва да бъде установено годишното задължение за ТБО, когато адресатът на това задължение иска да оспори неговия размер пред съда, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, споделя напълно изложените от Бургаския административен съд мотиви защо приема, че е формиран мълчалив отказ да бъде установен размерът на ТБО за I, II и IV тримесечия на 2010 г. Поради това в тази му част съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

Неправилно е изразеното от Бургаския административен съд становище за липса на мотиви към Акт за установяване на публично общинско вземане № 0266 от 18.11.2010 г. За обосноваността на този акт са били достатъчни представените от касационния жалбоподател решение № 3 от 29.01.2009 г. на общинския съвет и заповед № 478 от 19.10.2009 г., с която са определени видът на услугите и границите на районите, в които те ще се извършват през 2010 г. Своето становище, какъв според него трябва да бъде размера на ТБО, търговското дружество - жалбоподател е следвало да изрази с жалбата или отделно от нея и за установяване на неговото основателност да поиска съдебна икономическа експертиза. Но поради разбирането си, че ТБО за 2010 г. следва да бъде установена за цялата година (за всичките тримесечия на 2010 г.) с един акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК във връзка с чл. 9б ЗМДТ, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че решението на Бургаския административен съд следва да бъде оставено в сила и в тази му част.

Следва да бъде изменено обаче разпореждането по чл. 173, ал. 2 АПК - чл. 9б ЗМДТ вече има друга редакция, според която кметът на общината вече не е компетентен да издаде акт за установяване публично общинско вземане, а това вече са служителите - органи по приходите, определени със заповед на кмета на общината.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,