Решение № 436 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1911/2008 г.

Решение № 436 от 30.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1911/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 12 ПЗР ГПК Образувано е по молба на Б. т. к. АД, гр. С., за отмяна на влязло в сила решение на Пловдивския апелативен съд от 24.01.2008 г. по гр. д. № 186/2007 г. Ответникът по молбата М. И. Ф., гр. С., оспорва молбата като неоснователна. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.). Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивския апелативен съд с доводи, че вследствие на нарушение на процесуалните правила БТК АД е конституирана в касационното производство, макар страна по делото да е било Регионално управление на далекосъобщенията, гр. П.. управлението е закрито по време на процеса и в нарушение на съдопроизводствените правила като правоприемник е конституирана БТК АД. По този начин БТК АД е била лишена от възможност да участва в делото или да бъде надлежно представлявана. Съобразно разпоредбата на чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.) отмяна на влязло в сила решение страната може да иска на няколко основания, а именно когато установи, че вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото, или не е била надлежно представлявана, или не е могла да се яви по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В разглеждания случай, единственият развит довод е незаконосъобразно конституиране на БТК АД като страна в касационното производство, развило се пред Пловдивския апелативен съд по реда на чл. 218а ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 4 ПЗР на ГПК. Тези процесуални нарушения по начало не могат да се релевират в производството по отмяна на влязло в сила решение, тъй като могат да са съществени нарушения на съдопроизводствените правила, относими към инстанционния контрол, чийто процесуален ред вече е изчерпан. В разглеждания случай е фактически невярно, че молителят е конституиран за първи път в касационното производство, тъй като той самият е подал касационната жалба. Освен това исковете по чл. 344, ал. 1 КТ са били предявени срещу РУД гр. П. и последното е участвало в производството пред инстанциите. Ето защо следва да се приеме, че не са налице нарушения на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на молителите в производството по смисъла на чл. 231, ал. 1, б "е" ГПК (отм.). Доводите, които се отнасят до приетото относно това, кой е работодател на ищцата по смисъла на § 1 ДР КТ, също са доводи по правилността на влязлото в сила решение и са евентуално относими към инстанционния контрол, чийто процесуален ред е изчерпан. Сочените пороци на касационното решение са свързани с твърдения за неправилност, поради допуснати нарушения на съществени процесуални правила и на материалния закон. Те обаче съставляват касационни основания за отмяна на едно невлязло в сила съдебно решение, но не и основания за отмяна по чл. 231(отм.) ГПК. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основания, изчерпателно изброени в чл. 231 ГПК (отм.). Отмяната е самостоятелно съдебно производство, но не е четвърта съдебна инстанция на исковия процес. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.