Решение № 1034 от 20.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9409/2010 г.

Решение № 1034 от 20.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9409/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Б. А. М. - Бългериан Апарел Манюфакторинг" ООД против решение № 1433 от 11.05.2010 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 2154/09 г. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от АССГ. Ответникът в касационното производство директорът на дирекция "ОУИ" - София чрез процесуалния си представител по делото оспорва касационната жалба и иска оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира разноски. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния законоустановен срок за обжалване. По отношение на основателността й съдът приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е РА № 23-800390/21.08.2008 г., издаден от орган по приходите в ТД София - област. Обжалваният РА е издаден във връзка с ревизия по ЗДДС за периода 01.10.07 г. - 31.03.08 г. по приложението на ЗДДС. С РА е намален декларираният резултат за периода от ДДС за възстановяване в размер на 130 359,55 лева на 89 025,08 лева. Това намаляване е в резултат на отказан данъчен кредит по пет фактури, издадени от "Суисмод" ООД с предмет на доставките "управленски разходи за 2007 г.". Фактурите са издадени последователно през месечните периоди от м. 11.07 г. до м. 03.08 г. Органът по приходите констатира, че по фактурите не е извършено плащане на данъчната основа, като само по две от тях, тези, издадени през м. 01 и 02.2008 г., е извършено плащане на ДДС. Констатирано е също така, че въпросните фактури са издадени във връзка с договор от 25.07.2005 г. по силата на който "Суисмод" ООД е изпълнител, а ревизираното лице е възложител с предмет: водене на документооборота на "Б. А. М. - Бългериан Апарел Манюфакторинг" ООД; контрол и организация на дейностите по оперативното управление на дружеството - производствени и складове логистични процеси; изработване на годишен план на развитие; изготвяне на анализи, прогнози, становища относно икономическите резултати на дружеството; контрол и организация на дейностите по оперативното управление на счетоводните, данъчните и осигурителните процеси на дружеството; осъществяване на всички митнически дейности на дружеството; подаване на справки и декларации, изискуеми по закон, в определените срокове; контрол и организация на дейностите, свързани с управлението на персонала - работни заплати, трудови договори, охрана на труда и други. Въз основа на документи, представени от ревизирания субект, органът по приходите прави констатации, че за извършените услуги са ангажирани работници от страна на "Суисмод" ООД, от което дружество са им изплатени и заплатите. Представен е и списък на сътрудниците на фирма "Суисмод", работещи за "Б. А. М. - Бългериан Апарел Манюфакторинг" ООД. Във връзка с искане на органа по приходите за представяне на всички трудови договори, допълнителни споразумения, уведомления на работниците, работещи за ревизирания субект са представени трудови договори и допълнителни споразумения на лицата по представения списък, които лица са с трудови договори с място на работа "Сусимод" ООД или "Праймтекс" ООД с изплатени заплати от "Суисмод". Констатирана е също така липсата на информация за аналитично отчитане на формираните разходи за извършените управленски услуги /количествено-стойностно изражение по видове услуги/, кои служители в кой точно момент са извършили тези услуги. Изводът, направен от органа по приходите е, че предмета на доставките по въпросните фактури не са услуги, а осъществяване на дейности от физически лица по трудови правоотношения. Другият направен извод е, че в хода на ревизията не са представени доказателства, с които да се удостовери, че назначените работници към "Суисмод" са с място на работа в "Б. А. М. - Бългериан Апарел Манюфакторинг" ООД. Крайният извод на приходния орган е, че няма безспорни доказателства за наличие на доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС. С решението на директора на дирекция "ОУИ" - София фактическата обстановка е допълнена с констатациите, че ревизираното лице, през ревизирания период е извършвало основно дейност - шиене на ишлеме на дамско и мъжко облекло, като упражнявало дейността си в производствен цех с административно обособена част, находящ се в гр. Ботевград, Индустриална зона "Микроелектроника". Обектът е нает от "Канда България" ЕООД, като за осъществяване на дейността си дружеството е използвало наети машини и оборудване от свързаното с него лице "Суисмод" ООД. РА е потвърден по реда на административното обжалване с изводи, аналогични на направени в него. С решението си съдът възприема изцяло констатациите и изводите на органа по приходите, като отхвърля жалбата с мотиви за нейната недоказаност. Изводите, които съдът е направил е, че жалбоподателят не е доказал реалността на доставките по фактурите. В тази връзка е прието за недоказано обстоятелството, че лицата по трудово правоотношение са работили при жалбоподателя, каквото е изричното съглашение на страните по договора; констатирана е липсата на аналитична счетоводна отчетност на формираните разходи за извършените управленски услуги. Посочено е от съда, че дори да се приеме, че доставчикът е разполагал с кадрови потенциал за изпълнение на услугите при пълната останала липса на доказателства за конкретно изпълнение на предмета на договора не се обосновава в противната теза. Като абстрактни и неубедителни съдът е преценил тезите на пълномощника на жалбоподателя, че фактурираните дейности очевидно са извършени от някого, след като е налице документооборот, а не е налице физическо лице, осъществяващо ТРЗ. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав приема следното: Предметът на договора, въз основа на който са издадени процесните данъчни фактури, може да се обобщи по следния начин: дружеството изпълнител "Суисмод" ООД планира, ръководи, контролира дейността, осъществявана от ревизирания субект, като за целта изготвя и необходимите документи за осъществяване на тази дейност в това число и във връзка с правоотношенията на ревизирания субект с трети лица (търговски партньори, публични органи, физически лица, наети на работа). Видно от същия договор (чл. 1, § 3) е, че дейностите, уговорени в него, се извършват от служители на "Сусимод" ООД, които се задължават да спазват правилата за вътрешния ред на "Б. А. М. - Бългериен Апарел Манюфактуринг" ООД. От посочения текст от договора следва, че услугите ще се предоставят чрез служители на "Суисмод" ООД, но на мястото където "Б. А. М. - Бългериен Апарел Манюфактуринг" ООД осъществява дейността си. По делото обаче, както правилно е отбелязал административният съд не са представени доказателства, за изпратени служители на "Суисмод" ООД на работа в гр. Ботевград с място на работа в помещенията, използвани от "Б. А. М. - Бългериен Апарел Манюфактуринг" ООД, нито командировъчни заповеди в този смисъл. От друга страна дори да се приеме, че услугите или една част от тях са осъществявани дистанционно без да се е налагало съответният служител или служители на "Суисмод" ООД да посещават производственото и/или офис помещенията на "Б. А. М. - Бългериен Апарел Манюфактуринг" ООД, то липсват доказателства относно резултата от тези услуги (изготвен годишен план за развитие, анализи, прогнози, становища относно дейността на "Б. А. М. - Бългериен Апарел Манюфактуринг" ООД). Предвид непредставянето на доказателства за посочените обстоятелства правилен е изводът на първоинстанционния съд за липсата на доказателства за реалното изпълнение на услугите. От друга страна в ревизионния акт е направен обоснования извод, че предметът на доставката не са услуги, а осъществяване на дейности от физически лица по трудови правоотношения. Следователно, дори по делото да бяха представени достатъчно и убедителни доказателства за изпълнението на сключения договор, то извършваната дейност не следва да се квалифицира като независима икономическа дейност по аргумент от чл. 3, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, респективно доставките като облагаеми по чл. 12 от ЗДДС. Липсата на облагаема доставка е достатъчно основание, за да се приеме, че данъчният кредит е ползван без основание. По изложените съображения настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно, поради което то следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд