Решение № 13861 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5405/2010 г.

Решение № 13861 от 18.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5405/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Дентален център 1" ЕООД, гр. Сливен против решение № 1 от 03.02.2010 г., по адм. дело № 112/2009 г. на Административен съд - Сливен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Сливен счита същата за основателна. Ответниците, Диньо Йорданов Павлов, от гр. Сливен, Радостин Динев Павлов, от гр. Сливен и Даниела Динева Павлова, от гр. Бургас не изразяват становища. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 1 от 03.02.2010 г., по адм. дело № 112/2009 г. Административен съд - Сливен е отменил решение № 7/10.04.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Сливен, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Диньо Йорданов Павлов, от гр. Сливен, подадена срещу разпореждане № 89/24.02.2009 г., издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което злополуката, станала на 22.05.2008 г. с Желязка Иванова Павлова не е призната за трудова. Органите на Националния осигурителен институт (НОИ) са приели, че не е налице фактическия състав на чл. 55 от КСО, тъй като злополуката е станала в дома на пострадалото лице в резултат на механична асфикция, която се дължи на обесване и не е във връзка или по повод на извършваната от Павлова работа като главен счетоводител в "Дентален център - 1" ЕООД, гр. Сливен. За да уважи оспорването, административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неточно прилагане на материалноправните разпоредби - основания за неговата отмяна по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. По делото е установено, че след смяната на ръководството на "Дентален център 1" ЕООД, гр. Сливен предприетите проверка и ревизия, нетолерантното отношение на проверяващите, изразяващо се в заплахи, унижения, упреци и обиди на работното място, работа до късните часове на денонощието са развили у Желязка Иванова Павлова тежка реактивна депресия. На 21.05.2008 г. в края на работния ден пострадалата е припаднала. Пристигналият лекарски екип описва състоянието и като предколапсно с преценка за необходимост от консултация с невролог или психиатър. Приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза дава заключение, че депресивното състояние на Павлова, възникнало в отговор на значима психотравмена ситуация е причината за решението й да прекъсне живота си. Поведенческите изменения у пострадалата непосредствено преди и по време на извършваните проверки в търговското дружество, в което тя е работила като главен счетоводител са дефинирани от вещото лице като тежка реактивна депресия. Експертът заключава, че така получената остра психична травма е довела до изчерпване на съпротивителните сили, а настъпилото потискане на психомоториката, вкл. и на волевата активност - са обусловили осъществяването на суицидния акт. Така възприети обстоятелствата по делото сочат обоснованост и законосъобразност на изводите, до които е достигнал първоинстанционния съд. Отчитайки отсъствието на волевия момент от умисъла, като субективно състояние, при осъщественото деяние, съдът правилно е приел, че не са налице белезите от фактическия състав на чл. 55, ал. 3 от КСО. Доказаната причинна връзка между увреждането и настъпилата смърт не изчерпват фактическия състав на трудовата злополука и първостепенният съд законосъобразно е отбелязал, че при наличието на нетравматично увреждане, свързано с изпълнението на трудовите функции, административният орган е следвало освен проучване на медицинската документация по случая, да извърши обследване и на други фактори, като професионални задължения, натовареност на пострадалата, включително и установяването на данни за наличие на стрес и пр. на работното място. Липсата на експертно решение от органите по оценка на работоспособността (чл. 60 КСО) правилно е квалифицирано като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обусловило и неточно прилагане на материалноправните разпоредби. При новото произнасяне по преписката административният орган, отчитайки и фактите, които ще бъдат установени след приобщаване на новите доказателства, следва да прецени фактическия материал и за изясняване на фактора внезапност, в качеството му на отличителен белег и съществен елемент от фактическия състав на трудовата злополука. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, шесто отделение