Решение № 2846 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4796/2019 г.

Решение № 2846 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4796/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. Сайдабдуллах, [гражданство] лично и като законен представител на малолетната си дъщеря З. С., против решение № 1881 от 19.03.2019 г., постановено по адм. дело № 1331 по описа за 2019 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът твърди незаконосъобразност и неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му при нарушение на материалноправни разпоредби, необоснованост и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът е постановил решението си при допуснато нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗд. При връчване на решението на Председателя на ДАБ не е присъствал социален работник, не са обсъдени всички основания на чл. 9 от ЗУБ. Неправилно е оценена обстановката в Афганистан, тъй като е обсъждана неактуална информация. Освен това съдът не е съобразил, че при постановяване на решението си административния орган е допуснал нарушение на принципите на истинност и съразмерност, не е обсъдил в цялост, събраната информация и не е положил усилия да се събере допълнителна такава. Иска отмяната му. Ответникът, председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС чрез юрк. Илиева, в съдебно заседание изразява становище за законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и мотивирано и предлага да бъде оставено в сила. Поддържа доводи, че не са налице основания за отмяната му, тъй като в решението подробно са анализирани всички факти и обстоятелства, като съдът е стигнал до обоснован извод за липсата на предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ по отношение на касатора. Върховния административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на С. Сайдабдуллах, [гражданство] лично и като законен представител на малолетната си дъщеря З. С., срещу решение № 181 от 17.01.2019 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Приел е още, че при постановяване на решението си административния орган не е допуснал нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗд, определен е бил законен представител и е изготвен социален доклад в който е отразено, че семейството е настанено при добри условия и за детето се полагат добри грижи, което опровергава доводът на процесуалния представител на детето, че по отношение на същото производството е проведено формално В решението си съдът е обсъдил подробно и обстановката в Афганистан и е приел, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Прието е още, че липсват и предпоставките по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като не се твърди, че някой от членовете на семейството му е получил статут. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдебният контрол за законосъобразност на акта е проведен съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 АПК по критериите по чл. 146 АПК, за което съдът е изложил много подробни мотиви. Установено е, че обжалваното решение на Председателя на ДАБ е издадено в предвидената от закона форма от компетентен орган, подробно е мотивирано фактически и правно, като установените факти се подкрепят от събраните по преписката доказателства. Релевираните в касационната жалба твърдения са неоснователни. В тази връзка, неоснователно се твърди, че първоинстанционният съд не съобразил посочените от касатора причини, поради които той е напуснал Афганистан. Тъкмо обратното. Съдът е отчел казаното от лицето по време на проведеното интервю, но обосновано е приел историята му за недостоверна. Освен това бежанската история на чужденеца се компрометира от различните и противоречиви данни, които касатора дава при всяко следващо интервю, както и от факта, че подава молба за закрила едва след като е заловен от българските власти, след незаконно влизане в страната. И в двете проведени интервюта на 13.09.2016 г. и на 21.03.2018 г. той дава различни обяснения, като в първото твърди, че е напуснал страната поради това, че се води война, а във второто интервю говори за неприятности с властите, тъй като бащата на съпругата му имал политически врагове и това се отразило и на тях. Представя се с различни имена, сочи и различни дати на раждане, което е дало основание на административния орган да приеме бежанската му история за недостоверна. Затова следва да се приеме за обоснована и в съответствие със закона преценката на състава на АССГ, че бежанската история на кандидата за закрила не съдържа факти, които сочат на необходимост от предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. На следващо място съдът обстойно е обсъдил ситуацията в Афганистан като убедително е мотивирал становището си, че не съществува обосновано предположение, че ако той се завърне там, ще бъдат нарушени правата му по смисъла на чл. 3 КЗПЧОС. Правилно съдът е приел, че в Афганистан действително е налице несигурност, има и интензивност на насилието в някои части на страната, но видно от приложената справка вх. №МД-717 от 29.12.2019 г. (л. 14 от к. д. не може да се приеме, че цивилен върнат в страната би бил изправен пред реален риск от вреда по смисъла на чл. 15(с)QD. В производството пред касационната инстанция не се представиха доказателства, които да наведат към изводи в обратната насока. Съдът е дал подробно мотивиран отговор на всички направени в хода на първоинстанционното производство възражения и доколкото съображенията му изцяло се споделят от настоящия състав, преповтарянето им в това решение е ненужно. Затова на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК следва да се направи препращане към мотивите на първоинстанционния съд по всички спорни въпроси, надлежно обсъдени в обжалваното решение. При постановяване на решението не са допуснати твърдените нарушения на съществени процесуални правила, засягащи правото на защита и по-конкретно – необсъждане на всички хипотези на чл. 9 от ЗУБ. Както в административния акт така и в мотивите на съдебното решение, са разгледани предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. При липса на твърдения и данни, че лицето е изложено на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко и унизително отношение, е логично в мотивите на решението съдът да акцентира върху обсъждане на факти и обстоятелства, които биха могли да обосноват извод за наличие на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По мотиви, които както се посочи се споделят от настоящата съдебна инстанция, административният орган, а впоследствие и съдът правилно са приели, че по отношение на жалбоподателя и неговата малолетна дъщеря такива предпоставки не са налице. Твърдението, че са правени опити едно от децата му да бъде отвлечено от детска градина, следва да се възприеме в контекста на последващото видоизменение на цялата бежанска история, с цел получаване на желания статут. Неоснователно е и възражението за неправилна преценка на съда, че в хода на административното производство не са допуснати нарушения на съществени процесуални правила, нарушаващи принципа за съблюдаване на висшия интерес на детето. Не е допуснато то в хода на административното производство нарушение на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, според който при всяко дело съдът или административният орган уведомява ДСП по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, за изразяване на становище, а при невъзможност предоставя доклад, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на завършващия производството административен акт. Обоснован е изводът на съда, че по делото не са налице данни, за такова нарушение. Напротив отразено е, че касаторът като баща е назначен за представител на малолетното си дете, уведомена е своевремнно ДСП Сердика и председателя на Агенцията за закрила на детето. Представен е и социален доклад от 5.06.2018 г. (на стр. 151). Многократно в практиката си Върховният административен съд е имал възможността да се произнесе по приложението на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, приемайки, че разпоредбата е императивна по своя характер и нарушаването й води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. По силата на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, като такова нарушение на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето не е установено по конкретното делото. При така направения извод за законосъобразност на отказа да се предостави статут по чл. 8 и 9 от ЗУБ, съдът е приложил правилно материалния закон. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение