Решение № 1252 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3413/2014 г.

Решение № 1252 от 4.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3413/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Билтрейд" ООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район Тракия, "Асеновградско шосе" № 1, представлявано от управителя Пейо Димитров Янков, против Решение № 196 от 20.01.2014 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 3994 по описа за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 16251200114 от 31.08.2012 г., на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1484 от 29.11.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП в обжалваната част за отказан данъчен кредит в размер на 13 040.45 лв., ведно с лихвите - 7 423.63 лв. за данъчни периоди м. 04 и м. 09.2008 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3, изразяващи се в необосновани изводи за липса на реални доставки по процесните две фактури с издател "Стинекс ИМН" ООД. В противоречие с доказателствата, представени още в ревизионното производство, съдът потвърдил изводите на ревизиращите, че доставчикът не разполагал с достатъчно стока, за да я продаде на ревизираното лице. При липса на оспорване и на приемо-предавателните протоколи, съпътстващи фактурите, изводите за фиктивни фактури са неправилни и необосновани. Не е отчетена спецификата на предмета на доставките - дрехи "Outlet", не всички от които са придобити от доставчика при последния му внос от Италия. Не е проверявана складовата наличност на доставчика към момента на доставките, нито са искани от страна на ревизираното лице или от доставчика доказателства затова-в замяна на това, с жалбата до съда са представени още фактури с издател "ПСЦ Маркетинг Италия" с получател доставчика от 2007 г., от които се вижда, че доставчикът е разполагал с достатъчно количество стока, за да извърши доставките. Без причина съдът приел, че представеният договор за наем на магазин от страна на доставчика не доказва, че последният е имал къде да съхранява стоката. Разминаването в товарителниците, представени от РЛ и доставчика също не следва да бъде в тежест на жалбоподателя, за което своевременно е дадено обяснение. Жалбоподателят се позовава на съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС. Иска отмяна на решението и на РА, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Петкова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Ревизията е била повторна. Една от основните дейности на ревизираното дружество е търговия на дребно с облекло в нает обект - магазин в търговски център "Форум" в ж. к. Тракия -Пловдив. Отказано е право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 04 и 09.2008 г. по две фактури, платени по банков път, осчетоводени при доставчика и получателя, с предмет "облекло по опис" с издател "Стинекс Имн" ООД - гр. София, придружени с описи и приемо-предавателни протоколи, представени при повторната ревизия, с мотиви, че фактурите не отразяват действителни данъчни събития. Относно транспортирането на стоката по едната фактура са представени доказателства за превозването й от ревизираното лице с представен пътен лист, а по другата - от нает превозвач "Елит Консулт Транс" ЕООД гр. София, който при проверката е потвърдил превоза и е представил доказателства за него. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд потвърдил фактическите заключения на органите по приходите за недоказана реалност на доставките по двете процесни фактури като първа предпоставка за признаване на претендираното право. Тези изводи са обосновани на събраните в двете ревизионни производство и в съдебното производство доказателства. Основен мотив на органите по приходите да откажат правото на данъчен кредит е заключението, че доставчикът не е разполагал с фактурираната стока, основано на сравнението на количеството стоки по двете процесни фактури и това по представените от доставчика две фактури за придобиване на стоки от същия вид чрез ВОД от Италия. Именно в тази връзка, ревизираното лице е твърдяло, при оспорването на РА по административен ред, че доставчикът му е разполагал с цялото фактурирано количество стоки, защото е имал такива на склад преди 2008 г. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че съдът не взел предвид доказателствата, представени от ревизираното лице, че доставчикът му е разполагал с достатъчно като количество стока, която да продаде с процесните фактури, защото имал складови наличности на дрехи от стари колекции, придобити при предишни доставки от Италия. За да е доказано това твърдение, е необходимо доставчикът да е разполагал със склад през 2007 г., в него да са съхранявани стоките и да са изписани оттам преди транспортирането им. Обосновано съдът е приел, че ревизираното лице не е доказало доставчикът му да е имал на разположение склад за съхранение на стоката в посочения период. Проверката на представения наемен договор, с действие от 15.01.2008 г., е показала, че наемателят на помещението, посочено за склад е декларирал доходи от отдаването на друг имот, но не и от посочения. Никакви доказателства за реалното съществуване и експлоатация на такъв склад не са представени. Безспорно установената липса на аналитично счетоводно отчитане на стоките, както при доставчика, така и при ревизираното лице, потвърдено и със заключението на експертизата, е пречка да се приеме за доказано твърдението на последното относно престояването на процесната стока на склад при доставчика и последващото й фактуриране именно с процесните фактури. Точно поради това представените при обжалването по административен ред при повторното ревизионно производство три фактури, издадени на "Стинекс Имн" ООД от "ПСЦ Маркетинг" Италия и справки за налични асортименти на склад, с оспорена автентичност, сами по себе си не са достатъчни за обосновани изводи, че доставчикът е разполагал с фактурираната стока. Отделно от това, съдът с основание е взел предвид обстоятелството, че още при първото ревизионно производство е установено, че ревизираното лице не е представило доказателства за последващата реализация на стоките по фактурите-те не фигурират нито в представения инвентаризационен опис към 31.12.2008 г., нито в представената справка за продажбите през 2008 г. Тази доказателствена липса не е компенсирана в първоинстанционния процес, а и в касационната жалба няма твърдения за последващата реализация на стоката. Неоснователни са касационните оплаквания за несъобразяване на задължителна съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС. Цитираните в касационната жалба решения следват постоянната практика на Съда, че при доказана реална доставка по фактура, по която се претендира данъчен кредит, претендираното право не може да бъде отказано поради действия на доставчици на ревизираното лице, за които то не е знаело или не е могло да знае. Съдът обаче винаги е подчертавал, че фактическата преценка за реалността на доставката се прави от националния съд, съгласно националните правила за доказване. Правилно първоинстанционният съд е приел, че тежест на ревизираното лице е да докаже положителния факт на получаването на предмета на фактурите и използването на този предмет за последващи облагаеми доставки, съответно - в негова тежест са последиците от това недоказване. При недоказана реалност на доставките по процесните фактури, отказът на правото на данъчен кредит е в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното, първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Юрисконсултско възнаграждение на ответника по жалбата не следва да се присъжда, предвид присъждането на такова от първоинстанционния съд в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение