Решение № 738 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5222/2018 г.

Решение № 738 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5222/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Дулева, подадена чрез адв. И. Алексиев от САК, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 63/7.02.2018 г. по адм. дело № 305/2017 г. на Административен съд– Плевен (АС Плевен). Касационният жалбоподател счита решението на административния съд за незаконосъобразно, като издадено в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Изложени са твърдения, че вредата е реализирана в пълен размер, към момента на прекратяване на договора, т. е. с еднократен акт– писмо за прекратяване от 23.02.2017 г. Счита, че последица от бездействието на административния орган е липсата на регистрация на МПС- то, респективно развалянето на договора и претърпяната вреда. Моли да се отмени обжалваното решение на АС Плевен и върне делото за разглеждане от друг състав или при условията на алтернативност да се уважи предявения осъдителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ответникът Областна дирекция на МВР– Плевен в съдебно заседание не се представлява и не представя становище по касационната жалба. Касационният жалбоподател А. Дулева, в съдебно заседание, чрез адв. Алексиев моли за отмяна на обжалваното решение и да се уважи изцяло исковата претенция, която счита за основателна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението, постановеното от Административен съд Плевен е правилно и не са налице касационни основания за неговата отмяна, като същото на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. С обжалваното решение на АС Плевен е ОТХВЪРЛЕНА исковата молба на А. Дулева срещу Областна дирекция на МВР– Плевен, ул. "Сан Стефано" № 3, с искане за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинени имуществени вреди в размер на 65 700 евро, ведно със законната лихва за периода от 1.01.2017 г. – 19.04.2017 г. от незаконосъобразно бездействие, извършено от длъжностно лице– началник сектор "ПП" при ОД на МВР Плевен, отказ да приеме заявление за регистрация на 17.01.2017 година на ППС автомобил JEEP, модел Grand Cherookee с рег. № [номер]. Освен това ищецът е ОСЪДЕН да заплати на Областна дирекция на МВР – Плевен, ул. "Сан Стефано" № 3 разноски в размер на 300 лева. За да достигне до този резултат АС Плевен е преценил предявеният иск за допустим, тъй като обезщетение за имуществени вреди се претендира именно, поради наличие на влязло в сила решение по адм. дело № 87/2017 г. на АС Плевен, с което е осъден Началник на сектор "Пътна полиция" ОД на МВР Плевен да разпореди на длъжностни лица при "Сектор пътна полиция" при ОД на МВР Плевен, да приемат заявлението на А. Дулева с дата от 17.01.2017 година за регистрация на автомобил JEEP, модел Grand Cherookee с рег. № [номер], като след преглед на същото да се произнесат по отношение на неговата редовност, т. е. налице е бездействие на административен орган, което е отменено като незаконосъобразно. Сметнал е, че в случая извършването на регистрация на автомобила е резултат от провеждане на административно производство и Дулева, като страна по облигационен договор не може да поставя изпълнението му като резултат от предприемане на съответно действие на административен орган, производството пред когото е обусловено от поведението й. Установил е, че в случая с решението по адм. дело № 87/2017 г. АС Плевен е осъдил органа да приеме документите, а не е дал указания за характера на акта, който следва да издаде, тъй като е необходима преценка относно наличието на всички реквизити и документи, за да се извърши регистрация на автомобила т. е. от заявителя и неговото добросъвестно поведение се определя развитието на административното производство и е неоснователно да се твърди, че са претъпени вреди от незаконосъобразно бездействие на административен орган, който едва след приемане на документите, ще извърши преценка относно предоставяне на регистрационни табели. Намерил е, че развитието на административното производство - издаването или не на административен акт, респ. извършване на регистрация на МПС не следва да се поставя като условие за изпълнение на договорните задължения между ищцата и В. Атанасов и не представлява основание за неизпълнение на договора, нито дава основание уговореното, но неизплатено възнаграждение да се претендира, като вреди по смисъла на ЗОДОВ и АПК. В заключение адм. съдът е намерил, че така предявеният иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди е неоснователен и недоказан. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че съдебният акт е неправилен, поради съществени процесуални нарушения и необоснованост. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Мотивите в съдебния акт са формирани на база възприетите факти и дават отговори на всички искания и доводи на страните- чл. 236, ал. 2 от ГПК, чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Неоснователни са доводите на касатора Дулева, че решението е незаконосъобразно, като издадено в противоречие с материалния закон. Административният съд правилно е отхвърлил предявеният от А. Дулева срещу Областна дирекция на МВР – Плевен иск на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на 65 700 евро, ведно със законната лихва за периода от 1.01.2017 г. – 19.04.2017 г. от незаконосъобразно бездействие, извършено от длъжностно лице – началник сектор "ПП" при ОД на МВР Плевен, отказ да приеме заявление за регистрация на 17.01.2017 година на ППС. Видно от съдържанието на договора за закупуване на автомобила, същият е сключен на 2.12.2018 г. Обстоятелствата свързани с договора, наред с липсата на достоверна дата и съдържание обосновават извод, че частният документ е съставен за целите на производството по претендиране на обезщетение. В случая, адм. съд правилно е преценил в мотивите си, че не са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на предвидената в закона отговорност за вреди– не е доказана претендираната вреда. Обосновано е приел, че договорните отношения между ищцата А. Дулева и В. Атанасов по никакъв начин не обвързват адм. орган да извърши регистрация на автомобила в уговорения между тях срок, като уговорените неустойки и плащания по договора между двете страни в облигационното правоотношение. неоснователно се претендират като претърпяна вреда от постановено съдебно решение, с което административният орган е осъден, поради бездействието си да приеме документи за започване на административно производство. В тази връзка правилно адм. съд е отговорил на основния спорен въпрос дали претендираните имуществени вреди са последица от незаконосъобразна адм. дейност. В случая не е налице доказана причинена вреда, която да е пряка последица от отменения адм. акт. На първо място не е налице отменен адм. акт, като съдебното решение единствено определя приемане на заявление за регистрация, поради което административното производство не е завършено, а е висящо. По делото не са установени по безспорен и категоричен начин и претендираните вреди от пропуснати ползи. Пропуснатите ползи представляват неблагоприятно въздействие осуетило едно сигурно увеличаване на имуществото на засегнатото лице. Съгласно разясненията в ТР № 3/12.12.2012 г. Тълкувателно дело № 3 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС, установяването на пропуснатата полза при договор се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Когато пропусната полза се основава на очаквано получаване на възнаграждение по изпълнен договор, от значение са причините за неизпълнението и дали същото е било осуетено от незаконните действия и актове. Сигурност при установяването на пропусната полза ще има, ако от обстоятелствата преди тази намеса не следва извод за друга пречка пред изпълнението, предвид поведението на страните по договора, волята им, нормалното развитие на договорните отношения и добросъвестността. Според ТР № 3/12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване – да се поправят претърпените вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника. Вредите в производството по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно доказване - чл. 153, чл. 154, ал. 1 ГПК, във вр. с & 1 от ЗОДОВ. Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него имуществени вреди, да са в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразни действия или бездействия. В случая неблагоприятното развитие на гражданското правоотношение не може да се проектира като вреда по ЗОДОВ, тъй като адм. орган е извън договорното правоотношение- чл. 21 ЗЗД. Липсва сигурност при установяването на пропуснатата полза. Развитието на правоотношението е в резултат на поведението на страните по договора. Ищецът е страна по договора и е знаел последиците от неговото изпълнение и неизпълнение. Не е налице корелативна връзка между сключения договор за доставка на автомобил и адм. правоотношение с ОД на МВР. Развалянето на гражданския договор, което е извършено едностранно, не може да обуслови вреда по ЗОДОВ. Доколкото е налице неизпълнение, то поражда договорна отговорност – чл. 79 и сл. ЗЗД, а не отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съответно, извършването на регистрация на лекия автомобил, не може да се поставя като условие за изпълнение на договорните задължения между Дулева и Атанасов и не представлява основание за неизпълнение на договора. Още по малко дава основание уговореното, но неизплатено възнаграждение да се претендира като вреди по смисъла на ЗОДОВ. Следва да се има предвид, че целта на ЗОДОВ е обезщетителна с оглед чл. 4, ЗОДОВ, чл. 82 ЗЗД, във вр. с & 1 от ЗОДОВ и не следва да води до реализиране на приходи, каквито в случая се претендират с исковата молба. Поради това първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като е отхвърлил иска за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно разноските в съдебния акт са определени, съобразно правилото от чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. Решението на адм. съд като правилно следва да се остави в сила. Разноски за ответника в настоящото производство не се претендират и съответно такива не са дължими. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение