Решение № 9262 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3530/2011 г.

Решение № 9262 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3530/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Добрина Иванова Бояджиева от гр. Кърджали против решение № 349 от 01.12.2010 г. на Административен съд - Смолян, постановено по адм. дело № 237/2010 г., с което е отменена заповед № РД-18-20/20.04.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на КК и КР на с. Баните в частта й досежно ПИ с идентификатор 44402.500.671, в който е включена част от имот пл. № 241, кв. 111, попълнен в действащия план на с. Баните - Оряховец със заповед № 359/07.11.2005 г., вместо тази част да бъде заснета като самостоятелен имот и делото е върнато като преписка на административния орган за произнасяне съобразно указанията в мотивите на решението. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответните страни изп. директор на АГКК и "ИЛ-инвест" ЕООД с. Баните не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал., АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената част от заповедта за незаконосъобразна поради нарушение на принципите за приоритетност при определяне на границите на ПИ по чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно по делото е определен спорния въпрос, който е за местоположението на границата между ПИ с идентификатори 44402.500.241 и 44402.500.671. С оспорената заповед тази граница е нанесена съгласно влязло в сила съдебно решение по чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ и изготвен въз основа на него помощен кадастрален план, който не е одобрен. Това съдебно решение не решава спора за граници на поземлените имоти по смисъла на чл. 43, ал. 3 ЗКИР. В него се разглежда въпроса за собствеността върху имот, но към един минал момент-одържавяването на имота, а не към момента на одобряване на КК. Това решение и скицата неразделна част към него представляват документи по смисъла на т. 5, чл. 14 от Наредба № 3/2005 г., приоритет пред които при определяне на границата има предходния кадастрален план одобрен със заповед № 359/07.11.2005 г. на кмета на община Баните - т. 3, чл. 14 от Наредбата. Инцидентен съдебен контрол за валидността на тази заповед на кмета е недопустим в съдебното производство за проверка законосъобразността на оспорения друг административен акт /допустим е само в гражданския процес - чл. 17, ал. 2 ГПК/. Правилен и в съответствие с материалния закон е изводът на решаващия съд за незаконосъобразност на обжалваната част от заповедта поради нарушение на законоустановените приоритети при определяне на границите на поземлените имоти. Решението е обосновано със събраните по делото доказателства, вкл. и заключение на вещо лице, което не е оспорено от страните. Необсъждането на факти относно придобиването на собственост върху поземлените имоти, които са ирилевантни за законосъобразността на обжалваната заповед, не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърденията на касатора сочат на спор за собственост върху частта от ПИ с идентификатор 44402.500.241, която е включена в ПИ с идентификатор 44402.500.671, който следва да се реши по съдебен ред с участието на всички пряко заинтересувани собственици, след което свързаните с него непълноти и грешки в одобрените КК и КР да бъдат отстранени - чл. 53, ал. 2 ЗКИР. При неоснователност на касационните оплаквания обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, водим от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,