Решение № 1791 от 9.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8904/2016 г.

Решение № 1791 от 9.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8904/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството се развива по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Б. П. Г. и П. Х. Г., представляван от Х. П. Г., срещу Решение № 3642/30.05.2016 г. по адм. дело № 7329/2014 г., по описа на Административен съд С.- град. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като прието при непълнота на фактическата обстановка. Жалбоподателите считат, че са налице всички основания за присъждане на търсеното от тях обезщетение. Молят съда да отмени като неправилен оспореният пред настоящата инстанция съдебен акт и да реши спора по същество. Ответната по делото страна депозира становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че първоинстанционният акт е правилен и законосъобразен. излага доводи по същество. Представителят на върховна административна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага допълнителни доводи в подкрепа на заетата в производството позиция. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск на Б. П. Г., П. Х. Г. и Т. Б. Г. срещу Държавна комисия за енергийно и водно регулиране за присъждане на сумата 3190 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на администрацията, изразяващо се в неизпълнение на Решение с № 947/21.01.2013 г. по адм. дело № 3104/2011 г. на Върховен административен съд. Претендира се и лихва върху исковата претенция, считано от 24.05.2013 г. до окончателното й изплащане. При проверка и обследване на събраните в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства, съдът е установил, че на 22.02.2010 г. по искане на Б. Г. е сключен предварителен договор с "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД за присъединяване към електроразпределителната мрежа на еднофамилна жилищна сграда в груб строеж, находяща се в гр. С., кв. "Горна баня". На 05.05.2010 г., електроразпределителното дружество е отказало присъединяване на обекта към мрежата. На 30.08.2010 г. Г. е депозирал пред съответната Комисия за енергийно и водно регулиране искане за осъществяване на помирителна процедура по чл. 104 и следващите от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката /отм. 2013 г./ или алтернативно произнасяне на Комисията с решение по законосъобразността на отказа за сключване на договор за присъединяване. Тъй като Комисията не се е произнесла в законов срок е подадена жалба и с Решение № 947/21.01.2013 г. по адм. дело № 3104/2011 г. по описа на ВАС влязло в сила на 10.05.2013 г. мълчаливият отказ на ДКЕВР /КЕВР/ е отменен и преписката е върната на органа за произнасяне. С решение № Ж-30/08.04.2014 г. са дадени задължителни указания на "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД да сключи с Б. Г. договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа за обекта на лицето, както и да уведоми Комисията за предприетите действия в указан срок. Първоинстанционният съд е приел, че предявения пред него иск е допустим, но неоснователен, тъй като липсва акт или действие или бездействие на административен орган, по повод на които ищците да са претърпели претендираните имуществени вреди. Съдът е конкретизирал, че неизпълнението на съдебно решение не е бездействие по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК, тъй като същото няма фактически характер, а представлява задължение за издаване на задължителни указания, които имат характера на правно действие на колективен орган. Съдът е преценил, че към момента на подаване на исковата молба - 12.05.2014 г. за ищците е липсвал правен интерес, тъй като към този момент е бил вече наличен изричен акт на Комисията, с която е изпълнил предписаното му от съдебното решение поведени. Съдът е конкретизирал, че липсват данни за наличието на пряка и непосредствена връзка между поведението на посочения като ответник по делото - ДКЕВР и настъпили за ищците имуществени вреди, тъй като забавянето на сключване на договор за присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа било поставено от "ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ" АД с отказа за сключване на окончателен договор и присъединяване. По описаните мотиви първоинстанционният съд е отхвърлил иска на Б. Г., П. Г. и Т. Г. срещу ДКЕВР изцяло. Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес в описания в чл. 211, ал. 1 от АПК срок и срещу акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения: Първоинстанционният съд е изследвал представените пред него писмени доказателства, като е обсъдил и възможността и необходимостта от приложение на съответстващите на искането материално-правни норми. За да е налице правна възможност за присъждане на обезщетение по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и по реда на чл. 204 и следващите от АПК е необходимо да са налице кумулативно три предпоставки, а именно: да се установи по безспорен и категоричен начин наличието на отменен по съответния ред административен акт или действие или бездействие на административен орган, в резултат на тях да са настъпили вреди и да е налице безспорно установена причинно-следствена връзка между незаконосъобразните действия или бездействия на административния орган или на отменения административен акт и настъпилите за ищеца вреди. Касае се за непредприемане на фактически действия по издаване на акт, насочен към стимулиране на задълженото по закон лице да предприеме адекватни действия по свързване на имота на ищците към електрическата мрежа. Законодателя е въвел възможност за въздействие на КЕВР по отношение на лицата, задължени по Закона за енергетиката да спазват определено поведение, насочено към защита интересите на потребителите на електрическа енергия. Това се налага поради естеството на предоставяната услуга, нейната значимост за нормалното съществуване на хората, положението на субекта, предоставящ същата и относително ограниченото откъм доставчици предлагане. С оглед защита на обществения интерес е създаден и контролно - регулаторен режим, при който компетентния орган разполага с достатъчно по брой и интензитет инструменти за въздействие върху дружествата доставчици, в това число даване на задължителни указания, прилагането на принудителни административни мерки или налагането на санкция на нарушител. От една страна е налице правомощие и задължение за предприемане на допустимите по закон действия за предизвикване от страна на задълженото лице на поведение, насочено към осигуряване на достъп до търсената услуга от страна на електроразпределителното дружество. От друга страна е налице задължение за предприемане на действия в тази насока по силата на съдебно решение, както е в конкретния случай. Наличието на определено по съдебен ред задължение, не изключва правомощията на административния орган за предприемане на санкционни действия или на такива, насочени към стимулиране на електроразпределителното дружество за изпълнение на вменените му по силата на ЗЕ задължения по отношение на ползвателите на предоставяната от него услуга. Законодателят е разписал норми, чрез които да се въздейства върху административен орган с цел изпълнение на вменени по силата на съдебно решение задължения. Възможността за приложение на чл. 304 и следващите от АПК не изключва възможността на правоимащия да търси обезвреда на вреди, настъпили в резултат на неизпълнение или на несвоевременно изпълнение на законово задължение. Необходимостта от произнасяне на административния орган не възниква по силата на постановения от съда акт, а по силата на закона и приложимите във връзка с конкретния случай подзаконови нормативни актове. Както по - горе беше описано, задължения правен субект дължи определено поведение, насочено към упражняване на дадените му от законодателя правомощия, насочени към урегулиране на обществени отношения, имащи особена значимост за отделния участник в гражданския оборот, който в случая е поставен в положение, в което следва да се съобрази с ограничената възможност за снабдяване с определен продукт - електическа енергия. Обстоятелството, че може да иска принудително изпълнение на съдебно решение, не изключва възможността на ищците да търпят неимуществени вреди, свързани с неизпълнението му. Едното действие е насочено към принуждаване на административния орган да изпълни съдебно решение, с което е възложено изпълнение на законово задължение за даване на задължителни предписания на контролирано електроразпределително дружество, а исковата претенция е насочена към репариране на вреди настъпили в резултат на непредприетите своевременно действия. В първия случай се търси осъществяване на едно право, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, а във втория обезвреда на търпени от неосъществяването му вреди. При наличието на достатъчно законови възможности за въздействие на КЕВР върху доставчика на съответната стока или услуга се достига и до извод за наличието на възможност от настъпване на вреди за ищеца, които са пряка и непосредствена последица от бездействието на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задължения и правомощия по отношение на контролирания по закон доставчик. Неизпълнението на съдебно решение за отмяна на мълчалив отказ не изключва възможността за търсене на обезщетение за претърпени от ищците вреди в резултат на неупражняване на правомощията, дадени от законодателя за контрол и въздействие върху дружеството - монополист. Настоящият съдебен състав намира, че в случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на задължения административен орган - ДКЕВР /КЕВР/, свързано с неизпълнение на правомощия по упражняване на контрол и издаване на задължителни предписания за поведение или налагане на санкции на дружеството по реда на глава тринадесета и четиринадесета от Закон за енергетиката. При наличието на едно от основанията за търсене на имуществена отговорност за настъпили в резултат на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган вреди, е следвало в хода на първоинстанционното производство да се изяснят и обстоятелствата, свързани с настъпване на конкретно определяеми по вид и размер такива за ищците. Тъй като това са обстоятелства, за които е нужно събиране на допустимите по закон доказателства, а това не може да бъде сторено от настоящата инстанция с оглед въведеното с чл. 219 от АПК ограничение, атакуваното решение следва да се отмени, делото да се върне за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като се съобразят описаните по-горе мотиви. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, трето отделение