Решение № 8456 от 4.10.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Солтдей ЕООД, [ЕИК], чрез адв. И. Христов, срещу Решение 1272 от 17.08.2021 г., постановено по адм. дело 1302/2021 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) 11080/11.05.2021 г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности Велико Търново в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), и в полза на НАП са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Навеждат се доводи, че административният съд неправилно е приел, че заповедта за налагане на ПАМ съдържа фактически основания за издаването и, доколкото не били описани точно стоките, за които не е издаден фискален бон, както и непаривлно приел, че принципът за съразмерност и целта на закона са спазени. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касация - началникът на отдел Оперативни дейности гр. Велико Търново в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител юрк. Д. Иванова, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба и моли решението да се остави в сила. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС-Бургас е била Заповед за налагане на ПАМ 11080/11.05.2021 г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности Велико Търново в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която за констатирано нарушение на чл. 118, ал. 1 от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС на Солтдей ЕООД е наложена ПАМ - запечатване на търговски обект магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Априлци, ул. Цанко Дюстабанов 1, стопанисван от Солтдей ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. С обжалваното решение на АС - Бургас е отхвърлил жалбата на Солтдей ЕООД срещу Заповед за налагане на ПАМ 11080/11.05.2021 г., издадена от началника на отдел Оперативни дейности Велико Търново в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, и осъдил дружеството да заплати на НАП разноски по делото в размер на 100,00 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че при извършена на 04.05.2021 г., в 16:10 ч., проверка от органи по приходите в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Априлци, ул. Цанко Дюстабанов 1, стопанисван от Солтдей ЕООД, е извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно, че при извършена контролна покупка на 1 бр. сладки пуканки на стойност 0,55 лв., снакс на стойност 1,20 лв. и пакет лукчета на стойност 1,20 лв., заплатени в брой от проверяващия екип, не е издадена фискална касова бележка (ФКБ) от монтирано и работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на услугата. При проверката след извеждане на дневен финансов отчет (ДФО) от фискалното устройство (ФУ) е установена положителна касова разлика между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ в размер на 104,92 лв. Констатираните с проверката обстоятелствата са отразени в протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА 0448911/04.05.2021 г. При тези факти, съдът е приел, че заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон и съобразно неговата цел, в съответствие с принципа на съразмерност и с посочване на конкретните фактически и правни основания за определяне продължителността на срока на мярката. Решението валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Наред с това по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съобразно чл. 7, ал. 1 ЗДДС лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. При установените, неопровергани в хода на оспорването пред първоинстанционния съд факти, обосновано първоинстанционният съд е преценил издадения административен акт като законосъобразен. В конкретния случай приходната администрация е установила, че от Солтдей ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Търговецът не е успял да обори описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. В хода на проверката е установена и значителна положителна касова разлика в размер на 104,92 лв., която представлява индиция, че допуснатото нарушение не е еднократно и са извършени и други продажби, приходите от които са останали неотчетени. Изложеното налага извода, че накърнените обществени отношения във връзка с отчитане на реализираните обороти от стопанския субект не се свеждат само до сумата 2,95 лева, тъй като установената положителна касова разлика свидетелства за системност на нарушенията от този вид, поради което обосновано същата е отчетена при определяне на срока на продължителност на мярката. При тези обстоятелства настоящият състав счита изложените в оспорената заповед фактически обстоятелства за напълно достатъчни да обосноват налагането на ПАМ по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС, като в тази връзка намира оспореният административен акт за надлежно мотивиран. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът неправилно приел, че заповедта за налагане на ПАМ съдържа фактически основания за издаването и, доколкото не били описани точно стоките, за които не е издаден фискален бон. В тази връзка следва да бъде посочено, че констатираните от контролната проверка обстоятелствата, а именно - неиздаване на съответен документ за продажба на конкретно изброени стоки с фиксирани цени са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА 0448911/04.05.2021 г., с час на проверката 16.10, като доколкото обвързващата съда доказателствена сила на ПИП, регламентирана в чл. 50, ал. 1 ДОПК, не е оборена от жалбоподателя, правилно в случая съдът е приел, че заповедта е мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за издаването, които се припокриват изцяло с ПИП. Неоснователно, на следващо място, е и оплакването на касатора, че така определеният срок нарушава принципа за съразмерност, установен с чл. 6, ал. 2 АПК. Правилно, с оглед тежестта на извършеното нарушение, последиците от него и при съобразяване установената положителна разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата наличност, е определен 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. Обстоятелството, че този срок е определен към минимума удостоверява спазването на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6 АПК, тъй като по-кратък срок би бил несъвместим с наличието на установената значителна касова разлика. На следващо място правилно АС- Бургас е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена в съответствие с целта на закона. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. В настоящия случай наложената ПАМ съответства и на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС, ответникът по касация, в условията на обвързана компетентност, е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането ѝ я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началникът на отдел Оперативни дейности гр. Велико Търново в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. Предвид изложеното, като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, Административен съд Бургас е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,