Решение № 88 от 15.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1186/2021 г.

Решение № 88 от 15.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1186/2021 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Елеонора Чаначева Производството е по чл. 290 ГПК. А. Д. и К. М., заедно упражняващи правомощията на постоянен синдик на Корпоративна търговска банка АД /н/ са подали касационна жалба против решение № 224/23.01.2020 г. по т. д. № 3507/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 685/11.04.2019 г. по т. д. № 1551/2017 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение са отхвърлени предявените от синдиците на банката против Л. И. Л., Л. А. Т. и С. И. И. искове, с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 1 предл. 1-во ЗБН и предявените като евентуални искове с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 1 предл. 1-во ЗБН. Ответниците по касация- Л. И. Л., Л. А. Т., М. Т. Т. и С. И. И. са на становище, че предявените искове са недопустими, в какъвто смисъл са развили кратко изложение. Претендират разноски. С определение № 175/01.04.2022 г., касационно обжалване е допуснато за проверка за евентуална недопустимост на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, съобразно правомощията си по чл. 293 ГПК, доводите и възраженията на страните, за да се произнесе съобрази следното: Предявените от синдиците на КТБ /н/ против Л. И. Л., М. Т. Т., Л. А. Т. и С. И. И. искове са с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро ЗБН, а предявените евентуални искове са с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 1 предл. 1-во ЗБН. Предметът на спор е очертан с оглед искане за връщане в масата на несъстоятелността на КТБ /н/ на имущество, преминало в патримониума на ответниците, като първоначално това имущество е съставлявало предоставени от банката средства на "Евробилд 2003" ЕООД, който е пряк длъжник на КТБ по силата на договор за кредит от 15.09.2011 г. и анекси към него. Това дружество има неизплатени задължения към банката в размер на 1 989 340 лв. Установено е също така, че дружеството "Евробилд 2003" е придобил чрез покупко – продажба недвижимите имоти, впоследствие продадени на физическите лица – ответници по иска. Въззивният съд е приел, че исковете – както главните така и евентуалните са неоснователни поради това, че ответниците надлежно са изплатили сумите по договорите за покупко- продажба, които са близки до пазарните цени на имотите. Направен е извод, че в разглеждания случай не е налице нееквивалентност на престациите, тъй като даденото от третите лица по процесните сделки надхвърля по стойност реално полученото поради което не е налице нито една от посочените в чл. 60а, ал. 1 ЗБН хипотези. С решение № 8/27.05.2021 г. по конст. дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България, разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 от ЗБН /обн. ДВ бр. 22 от 2015 г., доп. бр. ЗЗ от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г./ е обявена за противоконституционна. Конституционният съд приема, че " по отношение на разпоредбата на чл. 60а, предоставяща възможност синдикът, временният синдик или ФГВБ да претендират по съдебен ред връщане в масата на несъстоятелността на всяко имущество, предоставено от банката на неин длъжник, както и на имущество, послужило за обезпечение в полза на банката, независимо от броя на междинните прехвърляния и правната им форма, е необходимо да се посочи, че така се създава реална възможност за засягане на имуществената сфера на неограничен кръг субекти ("всяко трето лице"), вкл. лица, които са придобили имуществото не от самата банка, а от неин частен правоприемник в резултат на едно или множество последователни прехвърляния. Освен това, по този начин се позволява на синдиците и на ФГВБ чрез посоченото исково производство да се намесват в чужди правоотношения, преценявайки еквивалентността на насрещни престации между трети лица, като при това целеният резултат – връщане на имуществото в масата на несъстоятелността, е обусловен единствено от относителната недействителност на последното по време прехвърляне (чрез иск срещу третото лице, в което се намира "имуществото с произход от банката"), б е з провеждане на иск за обявяване на недействителността на предходните сделки. С правните си последици разпоредбите както на чл. 60б, така и на чл. 60а постигат ефекта на абсолютна нищожност, която е несъвместима и явно надхвърляща конституционно допустимата мяра на навлизане в чужда правна сфера за попълване на масата на несъстоятелността, която цел в законодателството се постига посредством норми, съдържащи елементите на института на относителната недействителност и имащи присъщите на него правни последици ". Предвид обявяването на разпоредбата на чл. 60а ЗБН за противоконституционна, настоящият състав на ВКС намира, че исковите производства по чл. 60а, ал. 1, т. 1 ЗБН са недопустими. Неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица недопустимост на постановените решения, поради липса на право на иск на синдиците на "КТБ" АД /н/ да претендират връщане в масата на несъстоятелността на банката придобити със средства с произход от банката имущества. Налице е не само изключване от приложимото право на нормата, от която ищците твърдят, че произтича процесното вземане по отношение на ответниците, но и на възможността им да претендират това вземане по съдебен ред, тъй като липсва разпоредба, уреждаща фактическия състав на претенция с претендираните от ищеца правни последици, поради което и липсват подлежащи на съобразяване по същество елементи на такъв фактически състав. Правото на иск е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно, поради което постановените по делото решения следва да бъдат обезсилени като недопустими, а производството по иска – прекратено. На основание чл. 60а, ал. 2 ЗБН дължимата държавна такса за трите съдебни инстанции в общ размер на 4248 лева / 2124. 56 лева за първа инстанция, 1062 лева за въззивна инстанция и 1062 лева за касационна инстанция/ следва да се събере от масата на несъстоятелността на "КТБ" АД. На ответниците, при този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, се дължат направените в съдебното производство, за всички съдебни инстанции, разноски, както следва – на Л. А. Т. и М. Т. Т. представлявани от адв. Д. А. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА следва да се изплатят /на адв. А./ - за двамата общо / сумарно за всеки едни от тях съобразно поисканото/ сумата -14640 лв., а на Л. Т. и М. Т. направените пред първостепенния съд разноски в размер на 600 лв. На ответника по исковете Л. И. Л. за първата съдебна инстанция сумата 7000 лв., а чрез пълномощника му С. У. за останалите инстанции, съобразно цената на предявените срещу него искове и с оглед определяне на минимално дължимото възнаграждение при тази цена, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА общо сумата 11408 лв. На С. И. И. за всички съдебни инстанции следва да се присъди сумата 4800 лв. Установеното като договорено възнаграждение на адв. Х. за първата съдебна инстанция не се присъжда, поради недоказаност на реалното му заплащане от страна на И.. Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, първо търговско отделение РЕШИОБЕЗСИЛВА решение № 224/23.01.2020 г. по т. д. № 3507/2019 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 685/11.04.2019 г. по т. д. № 1551/2017 г. на Софийски градски съд. ПРЕКРАТЯВА, като недопустимо, производството по предявения от - А. Д. и К. М., заедно упражняващи правомощията на постоянен синдик на Корпоративна търговска банка АД/н/ против Л. И. Л., Л. А. Т. и С. И. И. искове, с правно основание чл. 60а ал. 1, т. 1 предл. 1-во ЗБН и предявените като евентуални искове с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 1 предл. 1-во ЗБН. ОСЪЖДА "КТБ" АД /н/ да заплати от масата на несъстоятелността по сметка на ВКС сумата от 24350 лв. - дължима държавна такса за всички съдебни инстанции. ОСЪЖДА "КТБ" АД /н/ да заплати от масата на несъстоятелността на С. И. И. сумата 4800 лв., на Л. А. Т. и М. Т. Т. сумата 600 лв., на Л. И. Л. сумата 7 000 лв., за осъществено представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА – на адв. Д. Г. А. от ХАК сумата 14640 лв., на адв. С. У. сумата 11408 лв. - съставляващи разноски за всички съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване.