Решение № 14886 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11493/2012 г.

ВАСПетчленен състав26.11.2012 г.докладчик Павлина Найденова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8956 от 21.06.2012 г. по адм. д. № 7442/2011 г. на Върховния административен съд, IV отделение. Осъжда Комисията за финансов надзор да заплати на Андрей Иванов Тенев, изпълнителен директор на "Наш дом - България" АД - Холдинг, разноски по делото в размер на 250 лв. адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14886 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11493/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от зам.-председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност" срещу решение № 8956 от 21.06.2012 г. по адм. д. № 7442/2011 г. на Върховния административен съд, IV отделение, с което е отменено решение № 252-ПД/06.04.2011 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност". С посоченото решение на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗКФН, чл. 213, ал. 4 във връзка с чл. 212, ал. 1, т. 1 и чл. 215 ЗППЦК, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 22, пр. 1 ЗАНН на Андрей Иванов Тенев е наложена принудителна административна мярка, като лицето /изпълнителен директор на "Наш дом - България" АД - Холдинг/ е задължено да не упражнява правото си на глас в общото събрание на холдинга до публикуването на търгово предложение по реда на чл. 154 ЗППЦК или до прехвърляне на необходимия брой акции, така че да притежава пряко, чрез свързани лица или непряко по чл. 149, ал. 2 ЗППЦК, по-малко от 50% от гласовете в общото събрание на посоченото публично дружество. Процесуалният представител на ответника счита, че правилно тричленният състав на съда е приел, че е приложима разпоредбата на чл. 149а от ЗППЦК. Претендира разноски. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Петчленен състав - II колегия, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отмени оспореното решение, съдът е приел, че не намира правно основание схващането, застъпено от административния орган в мотивите на оспореното решение, че установеното от фактическа страна сочи на извършено от Андрей Тенев нарушение по смисъла на чл. 149, ал. 5 вр. чл. 149, ал. 1 и ал. 6 ЗППЦК, с оглед разпоредбата на чл. 149а, ал. 3 ЗППЦК. В приложимата й редакция след изм. по ДВ, бр. 52/2007 г., последната норма визира задължение за отправяне на търгово предложение по чл. 149, ал. 1 и ал. 6 ЗППЦК и в случаите, в които лице, придобило повече от 50 на сто и повече от 2/3 от гласовете в общото събрание на публичното дружество, в 14-дневния срок е придобило пряко, чрез свързани лица или непряко по чл. 149, ал. 2 ЗППЦК, повече от 90 на сто от гласовете в общото събрание. Разпоредбата съдържа изрично отбелязване, че в посочените случаи лицето изпълнява задължението си по чл. 149, ал. 1 и ал. 6 ЗППЦК, респективно - има възможността да упражни правото си по чл. 149а, ал. 1 ЗППЦК, като регистрира едно търгово предложение, но е неприложима към процесната хипотеза на еднократно придобиване на брой акции, надхвърлящи 90% от капитала на дружеството, тъй като урежда случаите на прехвърлен праг по чл. 149, ал. 1, респективно на този по чл. 149, ал. 6 ЗППЦК, и едва след това - в резултат последващо придобиване на акции в 14-дневния срок, прехвърляне на прага по чл. 149а, ал. 1 ЗППЦК от над 90 на сто от гласовете в общо събрание. В процесното решение, некоректно е възпроизведен текста на чл. 149а, ал. 3 ЗППЦК, като наред с "в 14-дневния срок" е добавено "или едновременно с това". Доколкото в цитирания от заместник-председателя на КФН смисъл е разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от Наредба № 13/22.12.2003 г. за търгово предлагане за закупуване и замяна на акции, приета на основание чл. 157д ЗППЦК, следва да се отбележи, че в тази своя част подзаконовият нормативен акт противоречи на актуалната редакция на чл. 149а, ал. 3 ЗППЦК и поради това не следва да бъде прилаган съгласно чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове /в действащата редакция по ДВ, бр. 46/2007 г./. Посочено е, че мажоритарният акционер Андрей Иванов Тенев е придобил наведнъж брой акции, представляващи над 90% от капитала на "Наш дом - България" АД - Холдинг, поради което е прието, че в случая е осъществена хипотезата именно на чл. 149а, ал. 1 ЗППЦК, а оттам и че не са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл. 149, ал. 1 и ал. 6 от същия закон, уреждащи правните последици при фактически състави, различни от установения по делото. Следователно, незаконосъобразно административният орган е приел за приложимо в случая ограничението на чл. 149, ал. 5 ЗППЦК, а оттам и че е налице основание за налагане на принудителна административна мярка по смисъла на чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК. Оспорената в настоящото производство принудителна административна мярка е наложена без да е налице някоя от хипотезите, визирани от чл. 212, ал. 1 ЗППЦК. Решението е правилно. Жалбоподателят излага доводи, че видно от текста на чл. 149, ал. 1 и 7 и чл. 149а, ал. 3 от ЗППЦК задължение за отправяне на търговско предложение възниква винаги когато лицето притежава под 50 % от гласовете в общото събрание на акционерите на публично дружество и придобие пряко или чрез свързани лица повече от 50 % от гласовете в общо събрание на акционерите на публично дружество, независимо от стойността, която е достигнало правото му на глас. Сочи се, че законодателят е обхванал всички теоретично възможни случаи. В чл. 149, ал. 1 от ЗППЦК е разписано задължение за отправяне на търговско предложение от лицето което е придобило повече от 50 % от гласовете в общо събрание на акционерите на публично дружество или е притежавало 0 % до 49,99 %, след което е придобило над 50 % до 66,66 %. В чл. 149, ал. 7 от ЗППЦК е записано задължение за отправяне на търговско предложение от лицето, което е придобило повече от 50 % от гласовете в общото събрание на акционерите в публичното пространство или е притежавало 0 % до 49,99 %, след което е придобило над 50 % до 89,99 %. В чл. 149а, ал. 3 от ЗППЦК е разписано задължение за отправяне на търговско предложение от лицето, което е придобило повече от 50 % от гласовете в общото събрание на акционерите или е притежавало от 0 % до 49,99 %, след което придобие над 90 %. Текстът на чл. 149, ал. 5 от ЗППЦК сочи, че до публикуването на търговото предложение по реда на чл. 154 от ЗППЦК, съответно до прехвърлянето на акциите, задължените лица по чл. 149, ал. 1 от ЗППЦК нямат право да упражняват правото си на глас в общото събрание на акционерите на дружеството, Член 149а, ал. 3 от ЗППЦК директно препраща към разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от ЗППЦК. Разпоредбата на чл. 149а, ал. 3 от ЗППЦК изрично предвижда, че лицето изпълнява задължението си по чл. 149, ал. 1 и 6 отЗППЦК и може да упражни правото си по ал. 1, като регистрира едно търговско предложение. Задължението на акционера по чл. 149 от ЗППЦК се изпълнява, като то може да се комбинира и с упражняване на правото по чл. 149а, ал. 1 от ЗППЦК, когато едновременно с преминаване на праговете от 50 % или 2/3 в 14-дневния срок той е придобил пряко, чрез свързани лица или непряко по чл. 149, ал. от ЗППЦК повече от 90 на сто от гласовете в общото събрание на публичното дружество. Разпоредбите на чл. 149, ал. 7 и чл. 149а, ал. 3 от ЗППЦК предоставят облекчение за акционерите за които са се породили задължения за регистриране на търгови предложения в резултат на преминаване на няколко прага на контрол върху дейността на публичното дружество да изпълнят всички тях, чрез регистриране на едно търговско предложение до останалите акционери. Тези доводи на жалбоподателя не водят до извод за незаконосъобразност на решението. Съгласно чл. 149, ал. 5 от ЗППЦК, на което основание е наложена принудителната административна мярка, до публикуването на търговото предложение по реда на чл. 154, съответно до прехвърлянето на акциите, лицата по ал. 1 и 2 нямат право да упражняват правото си на глас в общото събрание. Разпоредбата се отнася до лицата по чл. 149, ал. 1 и ал. 2 ЗППЦК. В случая жалбоподателят пред съда е лице по чл. 149а, ал. 1 от ЗППЦК, което е придобило повече от 90 на сто от гласовете в общото събрание на публичното дружество и съгласно същата разпоредба има право да регистрира търговско предложение за закупуване на акциите на останалите акционери. Според чл. 149а, ал. 2 и ал. 5 от ЗППЦК, ако лицето по ал. 1 не регистрира търговско предложение в срок 14 дни след придобиването на броя гласове по ал. 1, то е длъжно да уведоми акционерите, регулирания пазар и комисията за своите намерения да регистрира търгово предложение най-малко 3 месеца предварително. Лицето е длъжно незабавно да уведоми акционерите, регулирания пазар и комисията, в случай че намерението за търгово предложение отпадне, включително за причините за това. До публикуването на търговото предложение, както и 14 дни след крайния му срок лицето по ал. 1 е длъжно при поискване да закупи акциите на всеки акционер. Т. е. лицето по чл. 149а, ал. 1 има право да регистрира търговско предложение за закупуване на акциите на останалите акционери, но няма задължение в 14-дневен срок от придобиването да регистрира в комисията търговско предложение към останалите акционери с право на глас за закупуване на техните акции или да прехвърли необходимия брой акции, така, че да притежава пряко или чрез свързани лица по-малко от 50 на сто от гласовете в общото събрание на дружеството. След като по чл. 149а, ал. 2 няма задължение за регистриране на търговско предложение в 14-дневен срок, е неприложима разпоредбата на чл. 149, ал. 5 ЗППЦК. Разпоредбата на чл. 149а, ал. 3 ЗППЦК, съгласно която ако лицето по чл. 149, ал. 1 и 6 в 14-дневния срок придобие пряко, чрез свързани лица или непряко по чл. 149, ал. 2 повече от 90 на сто от гласовете в общото събрание на публичното дружество, то изпълнява задължението си по чл. 149, ал. 1 и 6 и може да упражни правото си по ал. 1, като регистрира едно търгово предложение, не означава, че лицето по чл. 149а, ал. 1 е лице по чл. 149, ал. 1 и забраната за упражняване на право на глас в общото събрание по чл. 149, ал. 5 се отнася за лицата по чл. 149, ал. 1 и ал. 2 ЗППЦК, а не и за лицата по чл. 149а, ал. 1 от закона. Не е в различен смисъл разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от Наредба № 13/22.12.2003 г. за търгово предлагане за закупуване и замяна на акции, приета на основание чл. 157д ЗППЦК, тъй като възпроизвежда законовата разпоредба на чл. 149а, ал. 3. В разпоредбата е записано, че ако лице по чл. 6 или по чл. 10, ал. 1 /от наредбата/ придобие едновременно или в 14-дневния срок пряко, чрез свързани лица и/или непряко по чл. 149, ал. 2 от ЗППЦК повече от 90 % от гласовете, то изпълнява задължението си по чл. 6, т. 1, съответно по чл. 10, ал. 1, както и може да осъществи правото си по ал. 1, като регистрира едно търгово предложение. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав, II колегия

Цитирани разпоредби

2