Решение № 9038 от 22.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3116/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), против решение 362/12.01.2024г., постановено по адм. дело 1122/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се подробни доводи за недопустимост на обжалвания съдебен акт като постановен по жалба на лице без правен интерес да оспорва акта на регулатора. В допълнение са изложени и доводи за неправилност и необоснованост на акта, като постановен в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поради изложеното се иска обезсилването му или евентуално отмяната му. Направено е искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява и поддържа изложените в касационната си жалба съображения. Ответната страна Община Смолян, чрез процесуален представител, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли съда да я остави без уважение. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна Водоснабдяване и канализация ЕООД, гр. Смолян, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховна прокуратура дава устно и писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че обжалваното решение следва да остане в сила. Върховният административен съд състав на Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното в настоящото производство решение е уважена жалбата на Община Смолян против Решение Ц-32/30.12.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в частта му по т. 23, с което са утвърдени, считано от 01.01.2023 г., цени без ДДС на водоснабдителните и канализационни услуги, предоставяни от Водоснабдяване и канализация ЕООД, гр. Смолян, като също така Комисията е осъдена да заплати на жалбоподателя Община Смолян и разноски в размер на 250 лева. С обжалвания административен акт в частта му по т. 23, с което са утвърдени, считано от 01.01.2023 г., цени без ДДС на водоснабдителните и канализационни услуги, предоставяни от Водоснабдяване и канализация ЕООД, гр. Смолян. От фактическа страна по делото е установено, че Комисията за енергийно и водно регулиране, е приела Решение БП-Ц-24 от 29.09.2022 г., с което е одобрила бизнес план за развитие на дейността на Водоснабдяване и канализация ЕООД, гр. Смолян като ВиК оператор за периода 2022-2026 г., утвърдила е цени на ВиК услуги за 2022 г., считано от 01.10.2022 г., и е одобрила цени на ВиК услуги за 2023-2026 г. Прието е че периодът, за който следва да се приложи инфлация, съгласно чл. 6, т. 2 от НРЦВКУ, е м. октомври 2022 г. - м. ноември 2022 г., като общият индекс на потребителските цени /ИПЦ/ е в размер на 1,622% по данни на НСИ. С Решение БП-Ц-24 от 29.09.2022 г. Комисията е определила коефициент Е за подобряване ефективността на дружеството за 2023 г. в размер на 1,810% от инфлационния индекс, или Е2023 = 0,029%. Административното производство, приключило с издаване на оспореното Решение Ц-32/30.12.2022 г. на КЕВР, е образувано в КЕВР във връзка с годишните изменения на цените на водоснабдителните и канализационните услуги по метода на ценово регулиране горна граница и цени за ВиК операторите с одобрени от КЕВР бизнес планове, утвърдени цени за 2022 г. и одобрени цени за 2023 г. на основание чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги / НРЦВКУ/ и чл. 6, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 4 от Наредбата. При постановяване на решението Комисията е изложила мотиви по направените от всички участници становища. За да уважи жалбата, съдът приел, че оспореното решение на КЕВР е издадено от компетентен орган в рамките на правомощията му, в предвидената писмена форма, съдържаща всички необходими реквизити и при спазване на предвидената в закона процедура. Въпреки това в последващите си разсъждения и за да мотивира незаконосъобразността на административния акт съдът е посочил, че при постановяване на решението са допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да опорочават, тъй като същото е постановено във връзка с Решение БП-Ц-24 от 29.09.2022 г. на КЕВР, с което Комисията е одобрила бизнес план за развитие на дейността на Водоснабдяване и канализация ЕООД, гр. Смолян като ВиК оператор за регулаторен период 2022-2026 г. без този бизнес план да е съгласуван с Асоциацията по ВиК, с която ВиК операторът има сключен договор. Настоящият състав на ВАС, Трето отделение, счита, че решението е недопустимо. Настоящата инстанция не споделя становището на първоинстанционния съд, че жалбата на Община Смолян е допустима. Оспореното решение в неговата т. 23 представлява индивидуален административен акт и като такъв не засяга пряко и непосредствено правната сфера на жалбоподателя - Община Смолян. Адресат на процесното решение е само Водоснабдяване и канализация ЕООД, гр. Смолян, което дружество е изрично вписано в текста на решението. Жалбоподателят не е адресат на процесния административен акт и твърденията му за членство в Асоциацията по ВиК Смолян и наличие на договорни взаимоотношения с доставчика на ВиК услуги не обосновават правно значим интерес по смисъла на АПК, който да е засегнат с обжалваното решение на КЕВР. Това е така, защото в административното производство страна е Водоснабдяване и канализация ЕООД, гр. Смолян, на който е законно признат правен интерес от издаване на решение от КЕВР. В настоящия случай от текста на оспореното решение е видно, че единствен адресат на акта е именно Водоснабдяване и канализация ЕООД, гр. Смолян, което дружество е изразило съгласие с неговото съдържание /видно от текста на самото решение/. Правен интерес от оспорване на процесното решение не възниква за други лица, включително и за крайни потребители /какъвто кметът на Община Смолян, подписвайки жалбата също твърди, че е/, които не са страни по това конкретно административно правоотношение, тъй като взаимоотношенията им с доставчици, изпълнители и оператори се основават на облигационни договори. Такава е и дългогодишната практика на Върховния административен съд, която безпротиворечиво посочва, че между първоинстанционния жалбоподател /било в качеството му на потребител или в качеството му на член на Асоциацията по ВиК/ и КЕВР не съществуват преки правоотношения. Това води до обоснованият извод, че за оспорващия /независимо дали е Община Смолян или кметът на община Смолян/ липсва изискуемият пряк и непосредствен правен интерес от обжалване на процесното решение, тъй като взаимоотношенията между крайните потребители и КЕВР, доколкото съществуват такива, са опосредени чрез съответното дружество оператор и изпълнител на В и К услугите. При това положение, съдът намира, че икономическите интереси на жалбоподателя и накърняването на обществения интерес на ползвателите в обособената територия и утежняването на тяхното социално положение не са достатъчни да обосноват личен, пряк и непосредствен правен интерес, който да придаде на Община Смолян или на кмета качеството на заинтересована страна в административното производство по издаването на административния акт, съответно да обосноват и правото им на жалба срещу издадения административен акт. Регулаторната функция на КЕВР, в израз на която е издадено обжалваното решение, включва преценка на широк кръг материални, икономически и административни условия, изисквания и предпоставки, а използването на регулиране чрез стимули, в частност използваният метод горна граница на цените създава възможност за оптимизиране и намаление на разходите, ценова стабилност и предвидимост за потребителите, каквато е и основната задача на националния регулатор. В този смисъл решението на АССГ следва да бъде обезсилено като постановено по недопустима жалба, подадена от лице без правен интерес, а производството по делото да бъде прекратено. С оглед изхода на делото на касатора следва да бъдат присъдени направените от него разноски в двете инстанции. На КЕВР следва да бъде присъдена сумата от 200 /двеста/ лева общо за процесуално представителство пред АССГ и ВАС, доколкото делото не разкрива особена фактическа и правна сложност. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, Трето отделение