Решение № 6947 от 6.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8837/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Еко-енерджи-2006ООД с адрес на управление в гр.София, чрез адв. К. срещу Решение 3239 от 16.05.2023г., постановено по адм. дело 8861/2022 г. по описа на Административен съд София град(АССГ). Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение ВА-103/ПР/2022 от 05.08.2022г. на Директор на РИОСВ Варна, с което е преценено да се извърши оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за Изграждане на втори вятърен генератор в ПИ 83017.31.53 с площ 4 089 кв.м., находящ се в гр.Шабла, обл. Добрич, реализацията на което има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природните местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване и защитени зони. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Директор на РИОСВ Варна счита жалбата за неоснователна и настоява за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отхвърли жалбата на търговско дружество, първоинстанционният състав е приел, че в случая обжалваното решение на Директор РИОСВ Варна е издадено от компетентен орган, при точно спазване на материалноправната регламентация и при липса на допуснати нарушения на съществени процесуални правила в хода на развитие на административното производство пред органа. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Настоящият касационен състав, във връзка с наведените конкретни оплаквания в жалбата на дружеството, намира за установени следното. Преди всичко следва да се отбележи, че административният съдия формално е извършил проверката на изискванията за евентуално допуснати нарушения на съществени процесуални правила от административния орган в хода на разглеждане на заявеното инвестиционно предложение от ООД-то. В тази насока същият е констатирал, че от представените по делото писмени доказателства се установявало спазване на процедурата по чл.4 ал.1 и ал.2, чл.5 ал.1 и ал.2 и чл.6 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда(наричана по-надолу само Наредбата), след което пристъпил към разглеждане по същество съответствието на акта с относимите материалноправни норми. Видно е обаче от съпроводителното писмо до Съда, подписано от самия издател на неблагоприятното за касационния жалбоподател административно решение, че в него органът е отговорил и то подробно на многобройните оплаквания на оспорващото дружеството в жалбата му до съда. Следва да се посочи в тази връзка, че няма пречка издалия акта орган в подобно писмо да мотивира или да домотивира акта се, тъй като още в задължителните разяснения на Тълку­вателно решение 16 от 31.III.1975г., ОСГК на ВС на НРБ е посочено, че не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и до­пълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат це­лите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на ин­дивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива. В тази връзка самото Общото събрание е дало примери в самото тълкувателно решение, касае­щи момента, до който могат да се излагат мотивите към акта. В тази насока е посочено, че един та­къв момент е ...препроводителното писмо, с което жалбата на страната и ад­ми­нист­ративното производство се изпращат на по-горния административен ор­ган за разглеждане по реда на чл.30 и сл. ЗАП/отм./. Т.е. на база тези задължителни разяснения и като се изходи, че към 1975г./момента на приемане на ТР/ е в сила ЗАП от 1970г., по който админист­ра­тивното обжалване е задължително/така чл.47 ал.2 от същия/, то приложено съответно към действащия АПК, това би означавало, че такива мотиви най-къс­но биха могли да се изложат заедно с изпращане на административната пре­писка с жалбата до съда съгласно чл.152 ал.2 АПК. Или това, което е направил органът да отговори на депозираната жалба, респ. и да домотивира решението си, е съвсем съответна на закона практика. В същото писмо обаче се съдържа е един значителен по обем пасаж, в който органът е посочил, че в представената от дружеството информация по Приложение 2 към чл.6 ал.1 от Наредбата липсвали аргументирани анализи и оценки, касаещи кумулативното въздействие в засегнатия от инвестиционното намерение район, вкл. как е определена 10 км. зона за анализ, вкл. по какви норми и привила е направено това. Посочено е също така, че в преценката не са извършени задълбочен анализ на кумулативното въздействие, предвид множеството въведени в експлоатация генератори, липсвал въобще извършен анализ на въздействие на бъдещата дейност по компонент Атмосферен въздух с прогноза по време на строителство и по време на експлоатация. Не била извършена и кумулативна прогноза на шумово въздействие през фазите на реализация на предложението, както и на оценка на геоложката основа на терена с оглед възможността да поемана на допълнително натоварване. Не било описано текущото състояние на имота, липсвала информация за съществуващата растителност, както и анализ на защитените зони през етапите на строителство и експлоатация. Не била извършена и оценка на кумулативното въздействие върху защитените зони, вкл. и с оглед предмета на опазване с тяхното създаване. Не били извършени и отчетени коректно изискванията на чл.141, чл.141а и чл.142 от Наредба 14 от 15.06.2005г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия: минимално разстояние до най-близко населено място, ефективна изолация от шум и инфразвук, разстояние между генератора и другите такива изградени в близост, изисквания към фундамента и начина му на разполагане. В продължение е констатирано и липсата на представени предварителни проучвания за вятърни генератори съгласно чл.136 т.1 от Наредба 14/2005г.., като се изброени вменените с цитираната новела изисквания. В тази връзка изложеното в касационната жалба конкретно оплакване за допуснати от органа нарушения на съществени процесуални правила в хода на развитие на производството пред него се явяват основателни. Това е така, защото съобразно уредбата на вторично ниво (чл.6 ал.3 от Наредбата) е посочено, че при установени непълноти, пропуски и неточности в искането или в представената документация по ал. 1, компетентният орган изисква от възложителя да отстрани допуснатите неточности и/или да предостави допълнителна информация и определя срок за това най-малко 7 дни. В следващата ал.4 е посочено, че ако неточностите не бъдат отстранени и/или не бъде предоставена допълнителна информация в срока по ал. 3, процедурата по разглеждане на искането се прекратява. Или изложените в съпроводителното жалбата до съда писмо на органа многобройни установени било непълноти, пропуски или неточности на искането, са били основание той да предприеме действия съобразно предписаното в подзаконовия акт, а не впоследствие да мотивира неблагоприятното си решение с дефекти(неблагополучия) в сезиращото го искане. Освен това тук следва да се има предвид, че тази пропуски на административния орган не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза, след като съдът сам не е инстанция, на която е възложено решаване спора по същество, като напр. съдебното производство приключи с издаване на търсеното благоприятно за искателя решение. В тази връзка попълването на тези празнини и изясняваното на релевантните факти тук е възложено като основно задължение на административния орган, който не се е справил с него, вкл. след като не се е съобразил с нормативно дължимото. Въпреки това, за него е продължило да съществува задължението с решението, с което той преценява необходимостта от извършване оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение, да се основава на една всеобхватна преценка съобразно критериите по чл.93 ал.4 от ЗООС. В тази връзка произнасянето на Директор РИОСВ не следва да се осъществява единствено на база на представените от възложителя доказателства и информация за инвестиционното предложение, а следва да бъде направена самостоятелна проверка и преценка на всички релевантни обстоятелства, каквото е изискването на последно цитираната норма. Необходимите за изискване от възложителя на инвестиционното предложение информация, уточнения и корекции, не дерогират задължението на административния орган сам да участва активно в хода на административното производство, което той води, като събере обективни данни при преценката на необходимостта конкретното инвестиционно предложение да бъде подложено на оценка на въздействието му върху околната среда или не, включително относно многобройните напрактика спорни обстоятелства, което в процесния случай не е било сторено. Всъщност оставя неясно как издателят е формирал преценката си по същество на това производство, след като една такава значителна част от важни за крайните изводи обстоятелства въобще не са били изяснени в проведения от него процес. В този смисъл установено е едно безспорно неглижиране от страна на Директор РИОСВ Варна на общото му задължение по чл.35 АПК за изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая. В този ред на мисли, и както се посочи вече по-горе, този пропуск не може да бъде възлаган на съда той да отстрани непълнотите и неяснотите със събрани при съдебното дирене доказателства, посредством допустимите пред него доказателствени средства. Като е приел, че административният орган е постановил законосъобразен акт, при спазване на императивните изисквания и на чл.6 от Наредбата, първоинстанционният съд сам е постановил съдебно решение, явяващо се в нарушение на материалноправните разпоредби. Или налице е касационно основание по чл.209 т.3 АПК, което обосновава и отмяната на съдебното решение, като вместо него се отмени акта на Директор РИОСВ Варна, а преписката му се изпати за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите на това съдебно решение. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на касационния жалбоподател, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 4 120 лева за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,