Решение № 13393 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2861/2013 г.

Решение № 13393 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2861/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Красимир Пламенов Роячки от гр. Благоевград срещу решение № 287/11.01.2013 г., постановено по адм. дело № 189/2012 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 141101471/01.06.2011 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 2088/22.11.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ в общ размер на 76 274,58 лв. за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и съответните лихви. От изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че съдът не е ценил представените от него безспорни доказателства за дарение на парични средства, не е взел предвид и съдебно-счетоводната експертиза. Относно договорите за парични заеми касаторът е изложил оплаквания, че съдът не е обсъдил относими за това обстоятелство доказателства. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията се съдържат в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от процесуалния представител на касатора адв. Димитрина Петрова, която е представила и писмени бележки. Поискани са и разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът е преценил липсата на материална доказателствена сила на частните свидетелстващи документи, целящи да установят дадени в заем и дарение парични средства през периоди преди 2007 г., както и доказателства за обективната невъзможност лицата, сочени като дарители и заемодатели да ги дадат. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Красимир Роячки срещу посочения по-горе ревизионен акт за определени данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. по ревизия по чл. 122, ал. 1, т. 7 АПК, Административен съд, София-град е приел, че законосъобразно приходните органи са приели за недоказан произхода на посочените суми, за които жалбоподателят е твърдял, че са му дарени или взети в заем. От една страна съдът не е признал, че сочените от жалбоподателя дарители са му дарили парични суми на сватбеното му тържество в края на 2003 г., въпреки представените пред съда 39 бр. декларации, като сумите варират от 400 лв. до 3 000 лв. Относно твърденията на жалбоподателя за получен заем в размер на 31 000 щатски долара (64 343,29 лв.) от Живко Варджиев, съдът е обсъдил представения договор за заем от 02.08.2001 г. (допусната техническа грешка от съда при изписване на годината на този договор - 2011 г. вместо 2001 г.) и разписка към него и е приел, че не се доказва, че Варджиев е притежавал такава сума, която да даде в заем на Роячки. Относно продажната цена по нотариален акт от 05.02.1999 г., съдът е приел, че такъв е сключен с Живко Варджиев, но не било доказано, че вписаната продажна цена от 30 000 лв. действително е получена от Варджиев, а и при изминали 2 години от сключване на договора за продажба на недвижим имот до заемния договор според съда не се установява, че заемната сума е била налична. За твърденията на жалбоподателя за дарение от родителите на съпругата му в размер на 20 500 лв. за започване и подпомагане на бизнеса му, съдът е приел, че не е доказан произхода на тези средства. За твърденията на жалбоподателя, че е взел заем от Ботьо Джиков 5 000 лв., съдът е обсъдил представените договори разписка и е заключил, че срокът на договора е изтекъл и не са представени доказателства за връщане на сумата, нито е представен анекс за удължаване на срока му. Наред с това съдът е приел, че няма и доказателства заемодателят да е притежавал такава сума пари, която да даде в заем и предвид общо декларираните доходи от него в размер на 5 833,37 лв. и е направен извод, че посочената сума реално не е била дадена в заем на жалбоподателя. За твърденията на жалбоподателя, че е взел заем от 25 000 евро (48 895,75 лв.) от Александър Стоичков, първоинстанционният съд е възприел констатациите на приходните органи, както и е установил, че жалбоподателят не е декларирал тази сума в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ и няма данни, че този заем е погасяван. Съдът е обсъдил доводите на жалбоподателя, че разписка за този заем не е съставяна, тъй като заемодателят му е близък приятел, но е направен извод за недоказаност, че посочената сума е дадена в заем. Освен това съдът е приел, че няма доказателства за произхода на заемните средства. Съдът е обсъдил представения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по който продавач на имота е заемодателя Стоичков, но е отчел, че няма доказателства, че въз основа на този договор е изповядана сделката с нотариален акт и че сумата от 25 000 евро по предварителния договор е предадена на продавача. Въз основа на така изложеното от първоинстанционния съд е прието, че ревизионният акт е законосъобразен и наистина е налице несъответствие между декларираните и получени доходи на жалбоподателя и затова според съда правилно ревизията е проведена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Обжалваното решение е правилно постановено. Ревизията е извършена по особения ред по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, тъй като приходните органи са приели, че е налице превишение на разходите над доходите на Красимир Роячки и разликата е приета като данъчна основа за облагане с данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. За ревизираната 2007 г. няма спор по делото, че Красимир Роячки в качеството му на ЕТ "Красимир Роячки" е извършвал през 2007 г. патентна дейност - развлекателни игри билярд и мини футбол, както и че е бил регистриран по ЗДДС, но за тази ревизирана година е отчел загуба в дейността си като търговец, а като физическо лице не е декларирал доходи по трудови правоотношения. Ревизираното лице е декларирал патентна дейност - развлекателни игри билярд и минифутбол, както и притежаването на два клуба в гр. Благоевград "Бакарди" и "Бакарди литъл". Твърденията на Роячки за тази ревизирана година са били, че е получил сума от 6 000 лв. безвъзмездно от братовчедка си в Канада, но правилно съдът не е кредитирал това твърдение, тъй като приходните органи са установили, че сума от 9 082 лв. касаторът е получил от посочената братовчедка, но през 2006 г. чрез Money Cram и са я взели предвид за ревизираната 2006 г., която не предмет на съдебното производство. Правилно съдът не е приел за доказани твърденията на касатора, че на сватбеното си тържество в края на 2003 г. е получил като дарение около 30 000 лв. от близки и приятели. Правилно не са ценени представените 39 бр. декларации, приложени към възражението срещу ревизионния доклад, както и отново и пред първоинстанционния съд, тъй като те представляват свидетелски показания в писмен вид и затова не са годни доказателства за установяване на твърдените от касатора факти. От друга страна правилно първоинстанционният съд е направил извод, че като се има предвид, че сватбата на Роячки е била в края на 2003 г., то до началото на първия ревизиран период 2006 г. семейството му е имало нужда от издръжка и средства за изграждане на посочените по-горе клубове, а и ревизията е признала, че е внесъл в предприятието на ЕТ през 2006 г. сумата от 69 500 лв. собствени средства, поради което наистина е останало недоказано, че сумата от 30 000 лв. е била налична към 2006 г., съответно през 2007 г., дори да се приеме, че такава е събрана на сватбата на касатора. Относно твърденията на касатора за дадени му в заем парични средства от Живко Варджиев, Ботьо Джиков и Александър Стоичков, законосъобразни са изводите на съда, че от една страна не е доказано, че тези средства са му дадени, а от друга - че заемодателите са ги притежавали, за да могат да ги предоставят на касатора. Твърденията за такива са въведени едва с възражението срещу ревизионния доклад и съответно пред първоинстанционния съд. Представените договори, разписки и писмени обяснения представляват частни документи без достоверни дати и материална доказателствена сила. При поискване от ревизиращите органи да представи всички доказателства за направените от касатора доходи и разходи, такива не са ангажирани в ревизионното производство до издаването на ревизионния акт, нито е имало твърдения от негова страна за съществуването им, респ. пречките, поради които не е могъл да ги представи. При това положение законосъобразни са преценките на съда, досежно тези документи и правилно не ги е кредитирал като годни доказателства във връзка с твърдените от касатора факти. Относно конкретните оплаквания на касатора пред настоящата съдебна инстанция, недоказано е твърдението му за начално салдо към 01.01.2007 г. в размер на 196 260,54 лв., тъй като е доказано такова12 557,25 лв., което е и признато от ревизиращите органи. Не отговаря на истината и твърдението на касатора, че вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е установило грешки при изготвяне на паричните потоци, тъй като експертизата, за да направи съответните изчисления се е съобразила с всички представени от касатора договори за заем и разписки, както и писмените декларации на присъствалите като гости на сватбеното тържество на касатора в края на 2003 г., които както вече се посочи не се ползват с материална доказателствена сила, а и нямат достоверни дати. Относно договора за заем от Живко Варджиев. Наистина с представения по делото нотариален акт от 05.02.1999 г., се установява, че при изповядване на сделката за продажба на недвижим имот Варджиев като продавач е заявил, че е получил част от общата сума по продажбата - 15 000 деноминирани лева. От друга страна видно от представения договор за заем, той е с дата 02.08.2001 г., като не е доказано от касатора, че заемната сума му е предадена реално, като дори и да се приеме, че такъв заем е даден, не е установено, че заемната сума е била налична и към 01.01.2006 г. и към 01.01.2007 г., за да участва в приходната част поради отдалечеността на времевия период. По същия начин следва да се третират и останалите договори за заем, по които няма категорични доказателства, че са дадени и че заемодателите са притежавали посочените в тях суми, за да ги дадат в заем. Относно преценката на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, по който Стоичков е продавач, законосъобразни са изводите на съда, че при липса на изповядана сделка, оформена с нотариален акт по силата на чл. 18 ЗЗД, не се доказва, че заемодателят е притежавал посочената в договора за заем сума, която да предаде на касатора. Това е така, защото предварителният договор не поражда вещноправни последици и няма данни уговорената продажна цена да е платена. Относно твърденията на касатора за дадени безвъзмездно 20 500 лв. от родителите на съпругата му, законосъобразни са изводите на съда, че от една страна няма категорични доказателства, че такава сума е предоставена на касатора и неговата съпруга, предвид представената разписка и писмени обяснения, които не представляват доказателства, които се ползват с материална доказателства сила и са без доставерни дати, като съдът приема, че са създадени за целите на обжалване на ревизионния акт на Красимир Роячки. Представените служебни бележки за трудовите възнаграждения на родителите на съпругата на касатора, не са доказателства, които установяват, че към началото на ревизираните периоди тази сума е била в наличност. Неизвършването на анализ от първоинстанционния съд на представените обезпечения по договорите за заем, не е опорочило крайните изводи на съда за неоснователност на жалбата срещу ревизионния акт, поради което и относно тези документи следва да се приеме, че не носят достоверни дати и предвид, че са частни свидетелстващи документи, не са представени по време на ревизията, а са съставени допълнително. Съдът неправилно е приел, че е следвало заемодателите, респ. заемателят да декларират заемните средства. Това задължение се въведе от законодателя, считано от 01.01.2010 г. в чл. 50, ал. 1, т. 5 ЗДДФЛ и като се има предвид ревизираните периоди и твърденията на касатора за дадените му заеми като период от време, тази разпоредба е била неприложима за процесния случай, но макар и неправилни, тези изводи на първоинстанционния съд не рефлектират върху правилността на крайните му изводи, обосновали и съдебния му акт. Неоснователно е касационното оплакване, че констатациите на приходните органи са необосновани и затова неправилно съдът ги е потвърдил, поради което касаторът нямал задължение да ги оборва съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК. Въз основа на доказателствата, събрани по време на ревизията, приходните органи са постановили ревизионния си акт, съдържащ обосновани констатации, поради което правилно първоинстанционният съд въз основа на чл. 124, ал. 2 ДОПК е приел, че в тежест на ревизираното лице е било да ги опровергава. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при спазване изискванията на материалния закон и на съдопроизводствените правила, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,