Решение № 5040 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9594/2016 г.

Решение № 5040 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9594/2016 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба Й. Ш., гражданка на Б. и Херцеговина, чрез процесуалния представител адв. Боева, против решение № 2878/27.04.2016 г., постановено по адм. дело № 1123/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град. К. твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени оспорения съдебния акт, а също и решението на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците, като бъде постановено ново по съществото на спора. Редовно призована за датата на съдебно заседание, касаторката, не се явява и не се представлява. Чрез процесуалния си представител, адв. Боева представя писмени бележки по делото, в които поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба - заместник-председателят на Държавна агенция за бежанците при МС, редовно призован, се представлява от юрк. Славова, която оспорва жалбата като неоснователна, като не сочи нови доказателства. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, е отхвърлил жалбата на Й. Ш., родена в С. на 25.01.1997 Г., гражданка на Б. и Херцеговина, срещу решение № 9543/23.12.2015 г. на заместник-председателя на ДАБ при МС, с което й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - С.-град е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, съдържа всички задължителни реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Анализирайки бежанската история на касаторката, на база на предходните седем производства по искане за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, всичките приключили с влезли в сила решения за отказ, а също и от проведеното с Ш. интервю на 17.08.2015 г. със служител на ДАБ, съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на заместник-председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съдът е приел, че правилно административният орган е отказал на Ш. предоставянето на статут на бежанец, тъй като посочените от нея причини са извън изчерпателно изброените предпоставки на чл. 8 от ЗУБ и не разкриват наличието на реална заплаха за живота и здравето на касаторката. Съдът е приел също, че в Р. Б. и Херцеговина не е налице ситуация на вътрешен въоръжен конфликт, поради което при завръщането си в страната, чужденецът няма да бъде подложен на насилие и няма да бъде изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко и унизително отнасяне или наказание - т. е. не са налице и условията за предоставяне хуманитарен статут на чужденеца по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. П. А. съд - С.-град е приел, че на база всички събрани доказателства, по отношение на Й. Ш., не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество - заявените от нея конкретни обстоятелства не са от категорията на основанията за предоставяне статут на бежанец, изброени в чл. 8 от ЗУБ. От изнесената от Ш. бежанска история, от която става ясно, че същата желае да придобие българско гражданство по Закона за българското гражданство или да получи разрешение за пребиваване по Закона за чужденците в Р. Б., тъй като е родена в Р. Б. и никога не е живяла в Р. Б. и Херцеговина, са извън предмета и целта на ЗУБ. Правилно съдът е посочил, че предмет на ЗУБ съгласно чл. 1, ал. 1, е предоставянето на закрила на чужденци на територията на Р. Б.. Видно от представените по делото доказателства е, че по отношение на Ш. не се установяват основателни опасения от преследване в държавата по произход, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Както правилно е приел решаващият съд в интервюто пред ДАБ, Ш. изрично е посочила, че никога не е имала проблеми във връзка с етническата си принадлежност, изповядваната религия, че не е членувала в политически партии и организации, не е задържана, посещавала е посолството на страната по произход и не съществува опасност да се завърне в Р. Б. и Херцеговина. Изложеното от съда в мотивите на оспорения акт, че по делото не се доказва, че чл. на семейството има предоставен статут на бежанец по смисъла на § 1, т. 3б от ДР на ЗУБ, е правилен и се споделя от настоящата касационна инстанция. Правилно административният съд е заключил, че от приложената по делото преписка няма данни Ш. да е била обект на посегателства, поради което законосъобразно на същата е било отказано предоставянето на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на АССГ и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на Ш. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителката, е приел, че липсват доказателства същата да е изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от представената по делото официална справка и е заключил, че същите не дават основание да се приеме наличието на безогледно насилие, чиято степен е достигнала онова ниво на опасност от тежки посегателства, което да е основание за предоставяне на хуманитарна закрила на базата на общата ситуация. Липсват също така основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ и в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Законосъобразно съдът е приел, че разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от ЗУБ също е неприложима, защото касаторката не е чл. на семейство по смисъла на § 1, т. 3б от ДР на ЗУБ, на чужденец с предоставен хуманитарен статут. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - С.-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,