Решение № 13994 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13019/2014 г.

Решение № 13994 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13019/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. Варна, при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу Решение № 1639 от 04.07.2014 г., постановено по адм. д. № 1527/2013 г. по описа на адм. съд - Варна. първо отделение, X състав, с което е отменен ревизионен акт № 031201929/26.10.2012 г. на ТД на НАП - гр. Варна. потвърден с Решение № 936/11.02.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ па НАП, в частта на установени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г. и в частите на установени задължения в д. п. 2008 г. за размера на главницата над 509.01 лв. до 1109.01 лв. и на съответните лихви: за д. п. 2009 г. за размера на главницата над 1505.09 лв. до 2412.72 лв. и на съответните лихви и за д. п. 2010 г. за размер - на главницата над 1015.16 до 1901.91 лв. и на съответните лихви. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Твърди, че обжалваното решение е постановено при погрешно интерпретиране на фактическата обстановка и доказателствата по делото, довели до неправилни правни изводи, съответно до неправилна отмяна на РА в посочената по-горе част. Ответникът - Георги Пешев Георгиев не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: С обжалваното в настоящото производство решение, съдът е отменил РА 031201929/26.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 936/11.02.2013 г, на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при централно управление на Националната агенция за приходите, в частта на установени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2007 г., и в частите на установени задължения в д. п. 2008 г. за размера на главницата над 509.01 лв. до 1109.01 лв. и на съответните лихви; за д. п. 2009 г. за размера на главницата над 1505.09 лв. до 2412.72 лв. и на съответните лихви и за д. п. 2010 г. за размера на главницата над 1015.16 до 1901.91 лв. и на съответните лихви. За да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които изводи се споделят от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е приел, че на практика органът по приходите е установил месечен недостиг на средства и го е използвал за определяне на данъчна основа за облагане с данък за 2007 г., а данъкът е дължим за годишен данъчен период, което налага превишението на разходите спрямо приходите да се изчислява не към всеки отделен момент, в който е извършен съответния разход, а на "годишна база". Съдът е намерил също така, че от събраните доказателства по установителната преписка и в хода на съдебното обжалване - платежни банкови нареждания и декларация на Димов, както и данни за доходите му може да бъде направен извод, че Димов е разполагал със сумите, които е предоставил на жалбоподателя и, че основание за предоставянето им е заем. Тези суми са включени в данъчната основа за облагане на лицето за периоди 2008, 2009 г. и 2010 г., но с оглед характерът им - средства предоставени в заем същите следва да бъдат приети като средства с доказан произход и да не бъдат включвани в данъчната основа за облагане на жалбоподателя за цитираните периоди, а само да бъдат включени в баланса на касовата наличност, като налични суми от които да могат да бъдат направени разходи Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на приложените по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и след правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани законосъобразни правни изводи. Първоинстанционният съд правилно е съобразил, че превишението на разходите спрямо приходите следва да се изчислява не към всеки отделен момент, в който е извършен съответния разход, а на "годишна база". Законосъобразно е определянето на данъчната основа за облагане с доходите на физическите лица на годишна база, така както е предвидено в материалния закон. Преценката на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК оказват влияние върху отделните елементи на основата за облагане, но не може да променя данъчните периоди, за които се отнася. Материалният закон предвижда този вид облагане да е на годишни периоди, съвпадащи с календарната година, поради което не е допустимо изчисляване на недостиг на парични средства за отделни месеци или други произволно и конкретно определени периоди. Предполагаемото притежаване на парични средства, с които се извършват установени разходи или предполагаемо необходими разходи, не може да надхвърля или ограничава рамките на ревизираните периоди, защото ще представлява нарушение и на процесуалния, и на материалния закон. Затова и правилно първоинстанционният съд не се е съгласил с извода на данъчните органи относно начина на формиране на данъчната основа за 2007 г. За да е облагаемо с данък върху доходите превишението на разходите над приходите следва да бъде установено в годишен план, а именно като се установи всичко колко са разполагаемите парични средства за периода, колко са изразходваните парични средства за периода и само ако в годишен план има превишение на разходите над приходите, това превишение може да се приеме за основа за облагане. Правилни са и изводите на първоинстанционния съд относно доказаността на заемите, дадени от Иван Райчев Димов, тъй като са налице платежни банкови нареждания, договори за заем и декларация от заемодателя. Налице са данни, че лицето работи като механик в дружество на концерна Луфтханза, от което може да бъде направен извод, че Димов е разполагал със сумите, които е предоставил на жалбоподателя. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,