Решение № 2376 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5779/2019 г.
ВАСII отделение13.02.2020 г.докладчик Стефка Кемалова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2572/06.12.2018 г., постановено по административно дело № 3492/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в оспорената част. ОСЪЖДА Община Асеновград, да заплати на "АС Табак" ООД, ЕИК: 115166527, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. "Добруджа" № 12, ет. 3, съдебно – деловодни разноски в размер на 1 200 лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2376 от 13.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5779/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Асеновград, подадена чрез пълномощник – адвокат Х. Матеев, против Решение № 2572/06.12.2018 г., постановено по административно дело № 3492/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Решението се оспорва в частта, с която е отменена Заповед № А-656/11.05.2011 г. на Кмета на Община Асеновград, относно одобреното изменение на ПУП – План за застрояване и РУП за УПИ III – общ. И УПИ IV – общ., кв. 80 по регулационния план на гр. Асеновград. Основните доводи, развити в касационната жалба касаят твърдението за недопустимост на съдебното решение, като се оспорва възприетия от съда извод за това, че оспорващият е заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ относно одобреното изменение на плана за застрояване. Алтернативно се сочи неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна и отхвърляне на подадената жалба. Касационната жалба се поддържа от адвокат Х. Матеев, който моли да бъде уважена и претендира разноски. Ответната страна – "АС Табак" ООД чрез адвокат И. Стойчев оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмена защита, с молба да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане в полза на дружеството на сторените съдебно-деловодни разноски. Останалите ответни страни – ЕТ "Иватом – И. Марчоков", "Еврострой – 2000" ЕООД и Община Асеновград, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, тъй като е валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства и е изслушано заключение по съдебно-техническа експертиза, след анализ на които съдът е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил законосъобразността на процесната заповед на всички основания по чл. 146 АПК, както и е отговорил на поддържаните пред него възражения. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон, поради което се споделят от настоящата инстанция. Предмет на съдебен контрол пред касационната инстанция е съдебното решение, в частта, с която е отменена Заповед № А-656/11.05.2011 г. на Кмета на Община Асеновград относно изменение на плана за застрояване и работния устройствен план за УПИ III – общ. и УПИ IV – общ., кв. 80 по регулационния план на гр. Асеновград, като се установява средноетажно, свързано застрояване, съгласно нанесените задължителни и ограничителни линии на застрояване с червен цвят, котировки с черен цвят и показатели на режим на застрояване със син цвят на приложения проект. Преди да разгледа жалбата по същество, съдебният състав е проверил нейната допустимост, като е развил подробни и обосновани мотиви за това, че е налице хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, обуславяща правото на "АС Табак" ООД да оспори изменението на плана за застрояване. Към момента на издаване на процесната заповед, това дружество се легитимира като собственик на съседен имот спрямо имот, предмет на плана, с който се променя характера на застрояването. Обстоятелството, че вещното му право е отразено в кадастъра в последствие, не го лишава от правото да оспори заповедта на основание чл. 131, ал. 2, т. 2 ЗУТ, след като с надлежен документ /нотариален акт/ удостоверява това си право, както правилно е приел съдът, в който смисъл е и практиката на Върховния административен съд. При служебната проверка за законосъобразност на одобреното изменение на плана за застрояване, съдът е установил редица допуснати в хода на административното производство нарушения, както и нарушения на материалния закон, които са го обосновали да отмени заповедта в тази част. Настоящият съдебен състав счита, че същественото нарушение, от което страда проектът е установеното превишение на градоустройствените показатели - плътност на застрояване, коефициент на интензивност и минимална озеленена площ за жилищна устройствена зона със средна височина, регламентирани в чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. На следващо място, допуснато е проектиране при неточни изходни данни относно предвижданията на действащия план в част застрояване, както и не са спазени изискванията, разписани в чл. 125 ЗУТ за изработване на задание и на чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ и за наличие на положително становище от главния архитект на общината, което следва да предхожда заповедта. Не се установиха допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила. Проведени са редица открити съдебни заседания, на които съдът е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства за твърденията си, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Не е налице необоснованост на съдебното решение. Релевантните са спора факти са установени от събраните в административното и съдебно производство доказателства, като въз основа на същите са извършени мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответното по касация дружество "АС Табак" ООД, следва да се присъдят разноски в доказан размер от 1 200 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 19, ал. 1