Решение № 15023 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3421/2009 г.
ВАСI отделение09.12.2009 г.докладчик Мирослав Мирчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 947/26.09.2008 г. на Административен съд София-град, I отделение, 10 с-в, постановено по адм. д. № 5594 по описа за 2007 г. на този съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15023 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3421/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Арми Консулт" ООД - гр. София против решение № 947/26.09.2008 г. на Административен съд София-град, I отделение, 10 с-в, постановено по адм. д. № 5594 по описа за 2007 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 20001304/27.07.2007 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП град София, потвърден с решение № 1815/25.10.2007 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. Дружеството е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 780 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ от АПК. Отделните касационни основания не са конкретизирани нито с първоначалната жалба, нито по - късно. Ответникът по касационната жалба - директорът на Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалвания ревизионен акт на "Арми Консулт" ООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 22 000 лв. за данъчни периоди м. 10., м. 11.2006 г. по фактури, издадени от "Аберлауер енд Ко" АД. Предходни доставчици са "Гиом България" ЕООД, "Спорт хотел Олимпика" България, "Универсиада" АД. По време на проверката, извършена на "Гиом България" ЕООД е констатирано, че дружеството е издало опростени фактури на прекия доставчик, без те да съдържат единична цена и количество на стоката. Предходният доставчик не е представил документи за счетоводната отчетност, за наличието на технологична и кадрова обезпеченост във връзка с извършване на доставката. След повторното искане до "Аберлауер енд Ко" АД са представени 6 бр. протоколи и обяснителна записка. Ревизиращите органи обаче са приели, че дружеството - жалбоподател не разполага с персонал или лица, наети по граждански договор. Първоинстанционният съд е направил извода, че законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит, тъй като са налице обстоятелства по чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.). В съдебното решение е посочено, че независимо от доказателствата за плащане на данъка, разпоредбата на ал. 8 е неприложима, поради липсата на доказателства за реално осъществена доставка. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Обосновани са съдебните изводи, че липсват доказателства за обезпечеността на доставката, въпреки представените протоколи, договор и фактури. Не са представени документи за направени разходи във връзка с необходимия персонал. Естеството на договора предполага наличието на такъв персонал, поради което при липсата на съответните доказателства, правилно е прието, че не е налице реална доставка. Съгласно т. 7.2 от НСС 18 "Приходи", приходът от сделката се признава, когато разходите, направени по нея, могат да бъдат надлежно измерени. Обосновани са мотивите на първоинстанционния съд, че с представените доказателства не е установено реалното осъществяване на услугите. Изисканите документи не са представени нито по време на административното производство, нито в съдебно заседание. Липсват отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд, състав на I А отделение