Решение № 3953 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6127/2012 г.

Решение № 3953 от 21.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6127/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, против решение № 70/09.03.2012 г. по адм. дело № 172/2011 г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил. В жалбата са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иска отменяване на решението и отхвърляне на исковата молба на Бисер Николов Манолов, затвора гр. Бобов дол, за обезщетяване по чл. 1 от ЗОДОВ като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалби е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да се произнесе, Върховният административен съд, трето отделение взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Бисер Николов Манолов, затвора гр. Бобов дол, с която моли да бъде осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да му заплати парично обезщетение в размер на по 3 000 лева, представляващо неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на дирекцията от администрацията на затвора гр. Бобов дол, а именно проверка, прочитане и недопускане на лична кореспонденция на ищеца донесена от неговата майка по време на свиждане, проведено на 26.03.2010 г. /непредадени на Манолов искова молба и копия от нея/, както и поради недопускане на хранителни продукти - лютеница, кисело мляко и варени яйца, донесени от майка му на свиждане на 23.04.2011 г., ведно с лихви считано съответно от 26.03.2010 г. и от 23.04.2011 г. С обжалваното решение административният съд е уважил частично първата искова претенция като присъдил обезщетение в размер на 300 лв., ведно с лихва от 26.03.2011 г., представляващо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживяни от Бисер Николов Манолов негативни емоции /безпокойство, притеснение, страх/ в следствие на незаконосъобразни действия на служители на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" от администрацията на затвора гр. Бобов дол, поради недопускане да бъдат предадени на Манолов искова молба и копия от нея, донесени от майка му на свиждане на 26.03.2011 г., ведно с законната лихва, считано от 26.03.2011 г. до окончателното изплащане на сумата. Отхвърлил исковата претенция до пълния предявен размер от 300 лв. до 3000 лв., както и претенцията за заплащане на обезщетение от 3 000 лева, поради недопускане да бъдат предадени на Манолов хранителни продукти, донесени от майка му на свиждане на 23.04.2011 г., като неоснователни. Приетото от съда от фактическа и правна страна е законосъобразно. Решението е обосновано от доказателствата по делото. Правилно съдът е приел, че първата претенция е частично основателна тъй като е безспорно установено недопускане от служители на затвора в гр. Бобов дол да бъдат предадени на Манолов искова молба и копия от нея, донесени от майка му на свиждане на 26.03.2011 г. Проверката по чл. 75 от Правилника за приложение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража предполага отпечатване и запечатване на личната кореспонденция, дотолкова доколкото служителят на затворническата администрация следва да се убеди дали не съдържа неразрешени вещи. Всеки има право на неприкосновеност на кореспонденцията си. В този смисъл след като писмото с исковата молба и копията от нея, не са неразрешени вещи, е налице нарушение на правото на лична кореспонденция на ищеца по смисъла на чл. 8 от Конвенцията за защита на правата и на свободите на гражданите. Правилно съдът е разпоредил обезвреда чрез присъденото обезщетение. Размерът е определен по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, приложима разпоредба, по аргумент от препращащата норма на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ. Изводът, че е налице фактическия състав на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ относно тази претенция е законосъобразен защото е налице незаконосъобразно действие, вреда и пряка причинна връзка между тях. Законосъобразно съдът е отхвърлил втората претенция за обезщетение от 3 000 лв. произтичащо от непредаване на хранителни продукти - кисело мляко, лютеница и варени яйца, донесени на затворника при свиждане с майка му на 23.04.2011 г. Съгласно утвърдения от министъра на правосъдието списък на разрешените вещи и храни яйцата са забранен за внасяне хранителен продукт, като бързоразвалящ се. Забрана за внасяне на кисело мляко и лютеница няма, ако те не са в стъклена опаковка. В хода на процеса не е било наведено твърдение и не е установено киселото мляко и лютеницата да са били в подходяща опаковка и правилно съдът е отхвърлил претенцията като недоказана, поради това, и неоснователна. Постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Не са налице сочените в касационната жалба на Главна дирекция" Изпълнение на наказанията" касационни основания. Решението е обосновано, съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и въз основа на това е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни действия на администрацията на ГД "Изпълнение на наказанията" относно дейността по изпълнение на наказанията и свързаните с нея дейност по организиране и опазване на реда в пенитенциарните заведения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,