Решение № 7520 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7176/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавен фонд Земеделие със седалище и адрес на управление в София, бул. Цар Борис III 136 против Решение 1400 от 29.03.2024 г., постановено по адм. дело 897 по описа на Административния съд Хасково за 2022 година. С обжалвания съдебен акт, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) е осъден да заплати в полза на И. Т. И. с [ЕГН] сумата от 10 000, 00 лв. частичен иск от сумата от 30 000, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от И., действащ като ЕТ И. И. Д. с ЕИК 202264723, неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, постоянна тревожност, безпокойство и силен стрес за периода от връчването му на 24.08.2020 г. на незаконосъобразен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 26/311/00950/3/01/04/01, с изх. 01-6500/8725 от 13.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ до дата 01.09.2022 година. Наред с това ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 2290, 60 лв. разноски по делото. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение, като се оплаква, че същото е постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява становище, че по делото формално се установява наличието само на първата предпоставка от сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата, в лицето на ДФЗ, за вреди по ЗОДОВ отменен на процесуално основание индивидуален административен акт, от който се претендира неимуществената обезвреда. Счита, че конкретният случай попада в хипотезата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, доколкото ищецът сам е избрал да кандидатства за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програма за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2007 2013 г. и след сключване на Договор 26/311/00950 от 29.10.2014 г. между ЕТ и ДФЗ и изплатено финансиране по него, не е изпълнил приходната част на бизнес плана за три пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., което неизпълнение е изцяло по негова вина. Твърди неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства. Сочи, че на база заключението от извършената по делото комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза, не може да се формира категоричен извод, че емоционалното състояние на ищеца, поддържано в исковата молба, произтича от връчения му АУПДВ 26/311/00950/3/01/04/01, изх. 01-6500/8725 от 13.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ, както и че е продължило, докато е бил висящ съдебния процес по оспорване на този акт. Подчертава, че спорът относно това дължи ли ищецът възстановяване на предоставена по Договор 26/311/00950/29.10.2014 г. безвъзмездна финансова помощ продължава да е висящ пред Върховния административен съд предвид образуваното пред касационната инстанция адм. дело 2624/2024 г. По тези съображения иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен, а вместо това спорът се реши по същество, като предявената от И. И. искова претенция бъде отхвърлена. Претендира разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба И. Т. И. с постоянен адрес в гр. Свиленград, [адрес], чрез упълномощени процесуални представители я оспорва по съображения в писмен отговор, изпратен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска да бъде оставена без уважение касационната жалба и потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски за настоящото производство, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и доказателства за извършването им. Участващият по делото представител на Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. По съществото на касационната жалба приема следното: Административният съд Хасково е приел, че е сезиран от И. Т. И. с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен против ДФЗ, за осъждането на Фонда да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 10 000, 00 лв. частичен иск от сумата от 30 000, 00 лв., изразяващи се в притеснение, постоянна тревожност, безпокойство и силен стрес, причинени му от отменен по съдебен ред, като незаконосъобразен, индивидуален административен акт АУПДВ, с изх. 01-6500/8725 от 13.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ, за исковия период 24.08.2020 г. (датата на връчване на ищеца на АУПДВ) 01.09.2022 година. Съдът е установил следната фактическа обстановка: С АУПДВ, с изх. 01-6500/8725 от 13.08.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ, по отношение на ЕТ И. И. Д. с ЕИК 202264723 е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в общ размер на сумата от 371 909, 94 лева. Като фактически основания, послужили за издаване на акта са посочени: 1) неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с Договор 26/311/00950 от 29.10.2014 г. бизнес план, в резултат на което е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 371 909, 94 лв.; 2) констатирани несъответствия в техническите характеристики и количествата на финансираните активи, съгласно одобрени и платени позиции по Приложение 1 към Анекс II от 02.11.2015 г. на Договор 26/311/00950 от 29.10.2014 г. и по-конкретно финансирани, но неналични към момента на извършваните проверки на място, кухненски шкафове, като е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 1 566, 01 лв.; 3) изискани и непредставени в оригинал документи платежни нареждания, удостоверяващи плащания, предварителен договор от 07.05.2013 г. и Анекс 2 към него, сключени с Бурденис-ком ЕООД, предвид което е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 74 381, 99 лв. Размерът на средствата, които следва да бъдат възстановени, е определен по правилото на чл. 46, ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г. и в съответствие с т. 13, т. 18 и т. 30 от Приложението към Раздел I Общи положения от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. (Правилата), обн. в ДВ, бр. 69/30.08.2019 г., в сила от същата дата. Поради забраната за кумулиране и на основание чл. 3, ал. 1 от Правилата, е наложено най-голямото по размер задължение от 371 909, 94 лв., като окончателна, подлежаща на възстановяване от ЕТ, безвъзмездна финансова помощ. С Решение 225 от 26.05.2021 г., постановено по адм. дело 949/2020 г. по описа на Административния съд Хасково издаденият от изпълнителния директор на ДФЗ АУПДВ, изх. 01-6500/8725/13.08.2020 г., е отменен. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че констатираното неизпълнение на бизнес плана на финансовите показатели за три финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) и е основание за налагане на финансова корекция по реда на този закон, а не за издаване на АУПДВ. Решение 225/26.05.2021 г. по адм. дело 949/2020 г. на Административния съд Хасково, след обжалване от изпълнителния директор на Фонда, е потвърдено с Решение 5314/02.06.2022 г. по адм. дело 7223/2021 г. на Върховния административен съд. По делото пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите К. А. С. и А. К. К. приятели на ищеца. Назначена е комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза, извършена от вещи лица д-р Б. Илчев и клиничен психолог Т. Дикова от л. 175 до л. 183 от първоинстанционното дело. При така установената фактическа обстановка, решаващият състав на Административния съд Хасково е разглеждайки по същество предявения от И. И. частичен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, е преценил същия за основателен. Мотивирал се е, че ищецът се е справил с доказателствената тежест да установи наличието на всички предпоставки от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на безвиновната отговорност на ДФЗ за вреди незаконосъобразен акт на държавен орган при извършване на административна дейност, причинил на ищеца емоционални и физически страдания. Дал е вяра на свидетелските показания, като последователни, непротиворечащи си и невлизащи в колизия с останалия доказателствен материал. Кредитирал е, като компетентно изготвено, заключението от допуснатата по делото комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза. Приел е, че вследствие на незаконосъобразния АУПДВ, ищецът е изпаднал в ситуация на безпомощност и безизходица, загубил е увереност, обзела го е апатия и тревожност, изолирал се е и е ограничил социалните си контакти. Отслабнал е и е остарял, вдигал е кръвно. Страдал е от безсъние, имал е сърцебиене, изпотявал се е. С оглед на случилото се и на финансовите проблеми, е започнал да има проблем с жена си, а по-късно се разделил с нея. Счел е, че отмененият, като незаконосъобразен, АУПДВ е причинил на И. остра стресова реакция, както и хроничен субективен дистрес, продължил за период от около две години от датата на връчване на ищеца на АУПДВ до 01.09.2022 г. и довел до дисхармонични физиологични и психологични промени у лицето. Отхвърлил е, като неоснователно, възражението на касационния жалбоподател и ответник по иска, че по казуса е налице съпричиняване. Аргументирал се е, че липсват доказателства, от които да се установи, че ЕТ е допринесъл с поведението си за издаване на незаконосъобразния административен акт. Подчертал е, че дори да има друг ред за издаване на санкциониращ акт, задължение на административния орган и неговите служители е да знаят процедурата и да я приложат правилно, като санкционираното лице не може да носи отговорност за неправилно извършена от ДФЗ процедура. Формирал е решаващия извод за основателност на предявената искова претенция. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, се е позовал на нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Уважил е иска, така както е претендиран. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Върховният административен съд в настоящия касационен състав преценява обжалваното решение като неправилно. Съображенията на касационната инстанция са следните: В обстоятелствената част на исковата молба ищецът сочи причините за неимуществените вреди, които той твърди, че е претърпял, а именно - извършената "несправедливост", тъй като получената от него сума като субсидия е послужила изцяло по предназначение; определената огромна парична сума за възстановяване, която ищецът няма никаква възможност да заплати; наложените от ДФ "Земеделие" ред обезпечителни мерки, вкл. запор на пенсията на ищеца и на банковите му сметки. Тоест, притесненията и тревогите на ищецът са от евентуалното изпълнение на обжалвания акт / възстановяването на сумата на субсидията/, а не от самия акт като такъв. В този смисъл, за производството по ЗОДОВ, в конкретния случай, не е без значение мотива за отмяната на оспорения АУПДВ. Актът не е отменен от съда, заради това, че установената с него сума не подлежи на възстановяване, а заради това, че възстановяването на средствата от жалбоподателя в качеството му на бенефициент, поради непостигане на заложените финансови показатели в бизнес плана, следва да се извърши по друг ред. Тоест, с влязлото в сила съдебно решение, с което е отменен АУПДВ, не е разрешен окончателно въпроса, дължи ли или не жалбоподателят възстановяване на сумата от 371 909,94 лева, получени средства като субсидия по договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311" разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007-2013, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. След отмяната на АУПДВ, административният орган е определил на търговеца, финансова корекция в същия размер - 371 909,94 лева, по същия договор, което е направил с Решение 26/311/00950/3/01/04/02 от 29.11.2022 година на изпълнителния директор на ДФЗ. За това релевантно за спора обстоятелство, процесуалният представител на ДФЗ е съобщил в хода по същество, в съдебното заседание, проведено на 13.02.2024г. от първоинстанционният съд. Административният съд е следвало да съобрази съобщеното от ответника обстоятелство и да събере решението за финансовата корекция като документ по делото, а също така да се информира, обжалвано ли е то и ако да, да спре производството пред него и изчака произнасянето на съда по оспореното решение за налагане на финансова корекция. Това не е направено от първоинстанционния съд, с което той е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени, тъй като се отразяват на крайния резултат по делото. Към момента, в който е даден ход по същество на настоящото дело, а именно 09.12.2024г., решението за налагане на финансовата корекция е влязло в сила, тъй като жалбата срещу него, подадена от И. Т. И., в качеството му на ЕТ "И. И.-Д." е отхвърлена с влязло в сила съдебно Решение 1014/13.12.2023г. на Хасковския административен съд, постановено по адм. д. 247/2023г., оставено в сила с Решение 10228/30.09.2024г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. 2624/24 година. Следователно, въпросът дължи ли жалбоподателят или не възстановяване на сумата от 371 909,94 лева, получена като субсидия по договора за отпускане на финансова помощ по мярка 311" разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007-2013, е разрешен с влязъл в сила административен акт / потвърден при съдебното му оспорване/, че възстановяването на сумата се дължи. Отмененият като незаконосъобразен АУПДВ с номер 26/311/00950/3/01/04/01 на ИД на ДФ "Земеделие" се явява междинен акт за правоотношението между ЕТ "И. И. - Д. " и ИД на ДФ "Земеделие", възникнало по повод възстановяването на въпросната субсидия и не слага край на това правоотношение. Макар и незаконосъобразен, този акт не създава материалноправна легитимация за търговеца за обезщетение за вреди от незаконосъобразно определена от административния орган сума за възстановяване, тъй като не слага край на спора между страните по този въпрос. Спорът е приключил впоследствие на отменения АУПДВ, но не в полза на ищеца, с влязъл в сила друг административен акт, издаден от ИД на ДФ "Земеделие" по силата на който ищецът дължи възстановяване на сумата за субсидията. От този окончателен административен акт следва, че не е налице незаконосъобразна административна дейност по повод възстановяването на сумата за получената субсидия в размер на 371 909,94 лева. Липсата на една от кумулативните предпоставки на чл.1 ЗОДОВ, в конкретния случай - незаконосъобразна административна дейност е достатъчна за отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение. Достигайки до извод, различен от формирания от настоящия касационен състав, първоинстанционният съд е постановил необосновано и неправилно от матералноправна страна решение. Обжалваното решение следва да се отмени изцяло, а вместо това се отхвърли предявения иск. С оглед изхода на делото и своевременно заявените искания от процесуалния представител на ДФ "Земеделие", за присъждане на разноски, както пред първоинстанционния съд, така и в касационното производство, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ДФ "Земеделие" разноски за д.т. в размер на 12,50 лева за касационното производство и по 100 лева юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция или общо 200 лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от горните съображения и на осн. чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд